Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (15)

Англия

Още една могъща жена се загрижи за младия Анри, докато той самият мислеше изключително за удоволствията си. Елизабет Английска прие в своя лондонски дворец парижкия си посланик.

— Пристигаш с един ден закъснение, Уолсингъм.

— Морето беше много бурно. Днес навярно щяха да представят на ваше величество само един мъртъв посланик. Страхувам се, че той нямаше да може да докладва онова, което трябва да чуете.

— Уолсингъм, то щеше да бъде по-добре за тебе. Смъртта сред вълните е по-малко мъчителна, отколкото на ешафода. Ти си много по-близо до топора и секирата, отколкото предполагаш.

— Да умре за такава велика господарка, винаги ще бъде най-висшето благо, което може да си пожелае един мъж, особено след като е изпълнил дълга си.

— Дълга си? Виж ти, изпълнил дълга си! А какво може да си пожелае един мъж, свиня със свиня? — и тя му зашлеви една плесница.

Той разбра, че ще го ударят, ала не отдръпна главата си, макар че нейната тясна ръка беше много твърда и той добре знаеше това. Кралицата беше едра, с бяла кожа, с неопределена възраст, стоеше изправена като в броня, а червеникавите коси, каквито Марго Валоа носеше за определени тоалети, бяха естествените коси на Елизабет.

— Френският двор от ден на ден все повече се сближава с испанския крал, а ти нищо не ми казваш. Заплашва ме най-голяма опасност да загубя чрез този съюз страната и трона, а ти стоиш и гледаш!

— Съжалявам, че трябва да поема върху себе си още по-голяма вина — аз сам разпространих този слух, но за сметка на това той е лъжлив.

— Ти разпространяваш лъжливи слухове в мой ущърб?

— Аз наредих да нападнат испанското посолство, а след това разгласих, че там уж са намерени писма, които ние ще използуваме като доказателства. А всичко това съвсем не е вярно. И то бе устроено за благото на ваше величество.

— Ти си прикрит католик, Уолсингъм. Стража! Арестувайте този човек! Аз отдавна вече те наблюдавам. Истинско удоволствие ще бъде да видя как главата ти ще падне от раменете!

— Моята глава имаше голямо желание да ви разкаже още една весела история — рече посланикът, заобиколен вече от двамата въоръжени стражи. — Трябва да кажа на ваше величество, че аз обещах ръката ви и то на един принц, когото вие въобще не познавате.

— Навярно на оня Д’Анжу, сина на Катерина?

Тя кимна на стражите да освободят посланика. Планове за женитба — трябваше да изслуша най-напред.

— Страхувам се, че Д’Анжу щеше да бъде погрешен ход. Та аз знам, че вие с право не държите кой знае колко на рода Валоа. Не, става дума за един малък протестант от Юга, когото Валоа искат да привлекат за свой зет и то няма да бъде неразумно. Той може да им помогне да се задържат!

— Но тогава те ще нахлуят във Фландрия! Женитба на принцеса Валоа с един протестантски принц — аз знам, разбира се, за кого става дума! — това би означавало война на Франция и Испания и нахлуване във Фландрия. А аз не желая една обединена Франция! Междуособната война трябва да продължи там! Що се отнася до Фландрия — хиляди пъти бих предпочела да видя там испанците, които и без това все повече западат под своя папизъм, отколкото една Франция, обединена под скиптъра на един протестант.

За да се чува сама по-добре, като говори, дългокраката Елизабет заснова с големи крачки нагоре-надолу из салона. Вече бе кимнала нетърпеливо на пазачите да се оттеглят и Уолсингъм се отдръпна на противоположната страна, за да направи място на своята кралица. Неочаквано тя се спря пред него.

— И аз ще трябва да се омъжа за младия Навара, така ли казваш? Как изглежда той?

— Не лошо. Но не това е най-важното. Впрочем той е много по-нисък от вас.

— Нямам нищо против дребните мъже.

— Като мъже те дори често са по-кадърни.

— Какво говориш, Уолсингъм! Аз нямам никакъв опит в това отношение. А лицето му?

— То е смугло като маслина и представлява пълен овал.

— Охо!

— Само дето носът му е доста дълъг.

— Всъщност това е предимство.

— Да, що се отнася до дължината. Но не и до формата. Защото той се подвива надолу. И боя се, че с течение на времето ще се подвива все повече, страхувам се, че ще стане така.

— Жалко. Но то няма значение. Аз и без това нямам намерение да се омъжвам за един такъв жалък хлапак. А той? Много ли е млад? — попита жената с неопределена възраст. — Даде ли му някакви надежди за мене? И той, разбира се, изпадна във възторг, нали?

— Той се възхищава от красотата. Покри портрета на ваше величество с целувки и сълзи — излъга посланикът.

— Не се съмнявам. И ти го накара да се откаже да се обвързва с ония Валоа?

— Тъй като знам, че тази връзка е нежелателна за вас!

— Изглежда, че ти все пак не си чак дотам глупав. Само ако не си предател.

Гласът й прозвуча остро, но благосклонно. Посланикът разбра, че опасността да бъде обезглавен е отминала, и се поклони дълбоко.

— Господин посланик — поде Елизабет и седна най-после на стола си, — все още чакам да ми разкажете за преговорите между двете кралици. Погледнете ме право в очите! Имам предвид кралица Жана и кралица Катерина. Знам, че те двете еднакво определят съдбата на Франция.

— Моето възхищение пред вашата проницателност граничи с ужаса.

— Много добре ви разбирам. Вие навярно никога не сте предполагали, че аз имам за своите посланици, които са мои шпиони, други шпиони, които следят пък тях.

Уолсингъм посрещна тези думи, преструвайки се на силно изненадан, макар че много добре го знаеше.

— Признавам — отвърна смирено той, — че отначало говорих само за малкия принц Навара, а не за неговата майка, защото моята господарка е една красива млада кралица. Ако имах за господар някой възрастен крал, тогава щях да му говоря само за майката на принца. Защото опасната е само кралица Жана.

По израза на лицето й той разбра, че наполовина бе спечелил; затова гласът му стана особено предан и проникновен.

— Принуден съм да разкажа на ваше величество една тъжна история, от която проличава, че хората са ужасно лъжливи и коварни. И така, бедната кралица Жана бе измамена от един англичанин. — Той самият изглеждаше потресен и размаха отбранително ръка.

— Не аз бях този англичанин. Защото ние трябва винаги да се държим почтено. Беше един от моите подчинени, а и хрумването беше негово. Оставих го да действува както намери за добре, и той замина за Ла Рошел, където могат да се намерят всички приятели на кралица Жана, в това число и граф Лудвиг Насауски. Този именно немец моят агент накара да легне на легло и да се преструва на болен дотогава, докато Жана дойде да го посети.

Посланикът продължи историята си, която оттук нататък приличаше на Шекспирова комедия. За сметка на това той остана съвсем сериозен, което още повече увеличи удоволствието на кралицата. След като много се смя, тя заключи:

— Наивник като Насау не е бивало да се представя за хитрец. Тръгнал да убеждава Жана да се откаже от френската женитба, докато само тази женитба би могла да помогне както на немските, така и на френските протестанти! И нима тя наистина повярва на всичко това? Че аз ще се омъжа за нейния син? И че нейната дъщеря ще стане кралица на Шотландия?

— Хората винаги са склонни да приемат за истина твърде ослепителните възможности — именно защото те заслепяват погледа — увери я посланикът.

Елизабет каза с явно одобрение:

— Значи, такова беше положението, когато вие ме сгодихте за малкия Навара! И защо не ми разказахте всичко това още отначало? Нима трябва най-напред да заповядам да ви обезглавят, Уолсингъм, преди да чуя от вас нещо приятно?

— То нямаше да ви достави същото удоволствие както сега. А аз се ръководя само от мисълта да се харесам на своята велика господарка, дори под угрозата на топора и секирата.

— Няма да забравя тази ваша остроумна шега!

— Тя се породи изцяло в главата на моя агент на име Бийл.

— Не ви вярвам. Опитвате се да увеличите заслугата си чрез скромност. Изплатете въпреки всичко някакво възнаграждение на вашия Бийл. Но да бъде умерено! — добави Елизабет веднага, тъй като добре умееше да си прави сметките.