Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Jugend des Königs Henri Quatre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2011 г.)

Издание:

Хайнрих Ман. Младостта на крал Анри ІV

Немска, трето издание

Превод: Цветана Узунова-Калудиева

Редактор: Надя Фурнаджиева

Художник: Христо Брайков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Надежда Балабанова

Коректори: Здравко Попов, Стоянка Кръстева, Жанета Желязкова

ЕКП 07/9536451611/5544-38-85

Издателски №2327

Формат: 60×90/16

Дадена за набор на 20.XII.1984 г.

Излязла от печат на 30.VI.1985 г.

Издателство „Хр. Г. Данов“ — Пловдив, 1985

Печатница „Д. Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Неприятелки

През същото това време майка му Жана д’Албре разговаряше с Катерина Медичи. Кралицата се показа безкрайно любезна, готова за всякакво разбирателство и далеч от мисълта да засяга каквито и да било спорни въпроси. Разпалената протестантка въобще не можеше да забележи това или го смяташе за скрито коварство.

— Истинната вяра и нейните врагове никога няма да дойдат до разбирателство! — твърдеше тя упорито. А наум си даде клетва: „И ако държех в едната си ръка моето кралство, а в другата — сина си, бих потопила по-скоро и двете на дъното на морето, отколкото да отстъпя от вярата си.“

— Какво представлява вярата? — отвърна дебелата черна Медичи на слабата руса Д’Албре. — Време е вече да проявим благоразумие. Заради нашите вечни граждански войни ние ще загубим Франция, защото аз ще се видя принудена да пусна испанците в страната си, за да се справя с вас, протестантите. При това аз съвсем не ви мразя и ако можех, бих ви откупила вярата.

— Вие сте достойна дъщеря на флорентински сарафин! — отвърна Жана с омерзение. Онова, което тя самата току-що беше чула, й се беше сторило много по-обидно.

Катерина не се остави да я смутят.

— Радвайте се, че съм италианка! Никоя френска католичка не би ви предложила толкова благоприятни мирни условия. Вашите едноверци могат да получат всички свободи, да изповядват своята религия и аз ще им дам надеждни убежища, укрепени градове. Ще трябва само да се откажат да насъскват хората срещу католиците и да ги нападат.

— Аз съм гневен бог — така говори господ!

Силно възбудената Жана не можеше повече да остане спокойна на стола си. Катерина си седеше на мястото и сега скръсти месестите си ръце, отрупани с пръстени и трапчинки.

— Вие се гневите — рече тя, — защото сте бедни. Войната е вашият занаят. Аз ви предлагам пари, тогава няма да имате нужда от война.

Това ужасно неразбиране и неуважение раздразни Жана до крайност. Тя беше готова да се нахвърли с юмруци върху дебеланата. Заекна:

— А колко пари получават любовниците на моя съпруг, за да продължават да го прелъстяват, та да се бори той срещу религията?

Катерина само кимна с глава — сякаш бе очаквала тъкмо тези думи и нищо друго. Най-после протестантката се бе издала. Тази светица беше само една ревнива съпруга! Нямаше нужда да й отговаря, русокосата с козето лице и без това нямаше да чуе нищо; не можейки да се владее повече, тя се бе олюляла към стената и се бе отпуснала безсилна върху голямата ракла. В същия миг се отвори една врата, цялата изписана и позлатена, ала кована с желязо. Стражите удариха алебардите си о пода и в залата влезе кралят на Навара, като водеше за ръка двете си деца.

Антоан Бурбонски пристъпваше, олюлявайки леко бедрата си като красив, желан от жените мъж, какъвто и беше. Той се държеше така за всеки случай, тъй като още не бе разбрал какво ставаше тук. Прозорците бяха разположени в дълбоки ниши и за всеки, който влизаше отвън, тук цареше мрак. Стори му се, че забеляза някакво движение на отсрещната стена, и той веднага посегна към меча си. Тогава кралица Катерина се разсмя от сърце, макар и само вътрешно.

— Приближете се, Навара, приближете се! Ще видите, че не съм скрила там някой убиец — най-малко пък за такъв мъж като вас!

Той би могъл да долови откритото пренебрежение в думите й, ала не успя, тъй като беше прекалено суетен. Затова престана да обръща внимание на подозрителната стена и се поклони пред Катерина. После каза почтително:

— Това е моят син Анри, който моли за вашето благоволение, мадам.

Никой не обърна внимание на малката сестричка и тя сведе засрамена поглед към земята.

Анри така се втренчи в жената, че забрави да поздрави. Ето тук, посред тази голяма стая, в центъра, където падаше най-много светлина, седеше страшната и зла Катерина Медичи, това беше тя. След преживелиците по време на пътуването, след новите познанства в градината и главно заради пъпешите той почти бе забравил за нея. Едва сега се сети отново как трябваше да изглежда тя. Трябваше да има остри извити нокти, гърбица и нос на вещица, чак тогава той щеше да я познае; за жалост тя никак не му помогна в това отношение, защото беше съвсем обикновена жена. Пред високия прав гръб на стола си тя изглеждаше дори ниска, беше тлъста, имаше подпухнали бели бузи и очи като въглени, които не горяха. Тя разочарова Анри.

Затова развеселеният му поглед обиколи залата и какво видя? О! Анри виждаше по-остро от баща си, а и обичаше повече от него. Затова той изтича натам, където лежеше или се бе свила Жана.

— Мамо! Мамо! — извика той и си помисли, още докато тичаше: „Значи, все пак! Все пак тя й е сторила нещо!“

— Какво ти направи лошата мадам Катерина? — попита той тихо и настойчиво, докато целуваше майка си.

— Нищо не ми е сторила. Само ми стана малко лошо. Сега ние двамата с теб ще станем и ще се държим особено любезно. — И тя веднага направи каквото бе решила.

Прехвърлила ръка през рамото на малкия си син, Жана се приближи, усмихна се на мъжа си и каза:

— Ето нашия син — ала не пусна Анри. — Доведох ти го, за да го видиш отново, мой мили съпруже, защото ти твърде рядко се прибираш у дома. Освен това държа да го представя на френската кралица като неин малък войник, който ще й служи също както баща си.

— Това е добре — отвърна добродушно Катерина. — Ако питат мен обаче, аз бих желала в цялото кралство всички да живеем мирно като едно семейство.

— Тогава аз ще трябва да вървя да си обработвам земите? — попита не много доволен войнолюбивият Антоан.

— Вие би трябвало да се грижите повече за жена си. Тя ви обича и получава световъртеж, защото вие й липсвате. Впрочем аз бих могла да й дам едно малко средство.

Жана потрепери; много добре знаеше за малките средства на тази отровителка!

— О! Не е необходимо! — побърза да я увери тя.

Жана трябваше да се окопити, докато се изправяше от раклата и се приближаваше; сега обаче й беше вече лесно да се преструва не по-зле от Катерина. А Катерина се правеше на майчински любезна:

— Аз предложих на жена ви своето приятелство, Навара, и се надявам, че и тя ми желае доброто, както аз нейното.

Жана се врече бързо и с жар:

„Моят син трябва да стане велик, тогава аз ще се справя с вас! Ще се справя с вас и моят син ще бъде велик. Аз, племенницата на Франц Първи — и тази бакалска щерка!“

При тези мисли възторженото й и нежно изражение не се промени ни най-малко — впрочем и върху лицето на Катерина остана изписано майчинско умиление, каквото и да мислеше тя в този момент. Тя се издаде само с това, че въобще не обърна никакво внимание на двете деца, дори на малкото сплашено момиченце. А се представяше за изтъкана от майчински чувства!

— Аз от душа и сърце съм ваша приятелка! — възкликна Жана, въодушевена от това, че бе проумяла неприятелката си.