Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алън Куотърмейн (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Allan Quatermain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Хенри Райдър Хагард

Рудниците на цар Соломон

Алън Куотърмейн

 

Романи

 

Преведе от английски: Весела Кочемидова, 1984

Художник: Никифор Русков, 1984

 

Издателство „Отечество“, София, 1984

 

Рецензент: Христина Георгиева

Отговорен редактор: Лъчезар Мишев

Художник: Никифор Русков

Редактор: Огняна Иванова

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Виолета Славчева, Цветанка Рашкова, Ана Тодорова

 

Индекс: 11/9537611631/6126-7-84

Английска. Второ и първо издание.

Издателски номер 1035.

Дадена за набор: 25 март 1984 г.

Подписана за печат: май 1984 г.

Излязла от печат: юни 1984 г.

Формат: 1/16/70/100.

Печатни коли: 22,25.

Издателски коли: 28,84.

Условно издателски коли: 28.58.

Цена: 2,63 лева.

ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

 

H. Rider Haggard

King Solomon’s Mines

Penguin Books

1885

Allan Quatermain

Newcastle Publishing Co., Inc.

North Hollywood, California

История

  1. — Добавяне

Обяснителна бележка от Джордж Къртис, ескуайър

Ръкописът на тази история, адресиран до мен с почерка на скъпия ми брат Хенри Къртис, когото смятахме за умрял, носещ пощенското клеймо на Аден, получих благополучно на 20 декември 18 — - г., или малко повече от две години след като е напуснал ръцете му далече в сърцето на Африка, а аз бързам да предам на света чудноватата история, която той съдържа. Що се отнася до мен, бих казал, че я прочетох с много смесени чувства; защото, макар и да е голямо облекчение да зная, че той и Гуд са щастливи и преуспели по такъв странен начин, не мога да не чувствувам, че за мен и всичките им приятели те все едно са мъртви, тъй като не можем да се надяваме някога да ги видим отново.

Те завинаги са скъсали със старата Англия, с домовете и роднините си и възможно е при онези обстоятелства да е било правилно и умно да го сторят.

Как точно е бил изпратен ръкописът, не можах да открия; но от факта, че е бил пуснат по пощата, предполагам, че дребният французин Алфонс е успял да завърши благополучно опасното пътешествие. Дадох обявления във вестника до него и направих няколко проучвания в Марсилия и другаде, с цел да открия местопребиваването му, но досега нямах ни най-малък успех. Може би е умрял и пакетът е бил изпратен от друга ръка; а е възможно и да е щастливо оженен за своята Анет понастоящем, но все още да се страхува от отмъщението на закона и да предпочита да остане инкогнито. Нищо не мога да кажа. Все пак още не съм изоставил надеждата да го открия, но съм длъжен да призная, че от ден на ден тя става все по-слаба; а и една голяма пречка в издирванията ми представлява обстоятелството, че никъде в цялата история господин Куотърмейн не съобщава презимето му. Той винаги се споменава като „Алфонс“, а има толкова много Алфонсовци. Писмата, за които брат ми Хенри казва, че изпраща заедно с пакета на ръкописа, не се получиха и предполагам, че са загубени или унищожени.

 

Джордж Къртис

Край
Читателите на „Алън Куотърмейн“ са прочели и: