Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (6)

Глава 4

Изоставения свят не притежаваше име, което някой да помни. Планетата беше толкова незначителна, че не бе отбелязана дори на най-подробните звездни карти.

Ксерана, женски индивид от расата на Протосите и учен — изследовател, застана върху прашните, разрушени от времето останки на това, което някога бе било преден пост на Ксел’Нага.

Вероятно тя беше първото живо същество, стъпило тук, след като древните предшественици бяха потънали в историята и легендите. Тази мисъл й се стори удивителна и тя внезапно изпита остро разочарование — никога нямаше да може да сподели откритието си с останалата част от своята раса.

Нейните широки, топчести стъпала хрущяха по дребните камъчета и чакъла. Нямаше никакво съмнение, че преди много векове тук бе имало величествен град.

Мирисът на прах и древни мистерии бе ясно доловим в неподвижния въздух.

Както и всички останали тъмни тамплиери^[1], Ксерана бе низвергната от обществото на Протосите, прогонена от любимия си роден свят Айур.

Когато кастата на Съдиите^[2] бе заповядала всички членове на расата им да се присъединят към Кала — телепатичния съюз, който ги обединяваше в едно общо съзнание — тъмните тамплиери бяха отказали да се подчинят. Бяха се превърнаха в изгнаници, защото се страхуваха, че Кала ще отнеме индивидуалността им и ще я претопи във всеобщия ум.

Въпреки че неумолимите съдии ги бяха прокудили и дори сега продължаваха да ги преследват, заточениците не мислеха злото на протосите. Митичните Ксел’Нага бяха създали всички тях. Последователите на Кала имаха различия с тъмните тамплиери по съществени въпроси, но Ксерана и другарите й все още считаха Първородните за свои братя и сестри.

И тъй като се стремяха да се усъвършенстват по начини, които останалите протоси отказваха да приемат, тъмните тамплиери бяха открили нови, неподозирани източници на информация. Самата Ксерана бе изкопала от земята много артефакти, останали от Ксел’Нага и беше разгадала доста от тайните на Празнотата. Другите протоси не разполагаха с данни за тези открития и може би никога нямаше да научат за тях, ако не престанеха да ненавиждат своите прокудени събратя…

Сред тихата, обитавана от древни духове пустош, под оранжевото небе на тази странна планета, Ксерана продължи да върви през раздробените руини. Дори сред тъмните тамплиери тя бе самотница, учен — чудак. Беше обсебена от идеята да открие някаква информация за древната раса, създала Протосите, а по-късно и ужасяващите Зерги.

За нейно съжаление, руините на този изоставен свят бяха съсипани от ерозията, която бе изличил; почти всички следи от древната цивилизация.

Ксерана не се поддаваше на обезсърчение и продължаваше да търси.

За миг погледна нагоре към сивата пелена, пълзяща по оранжевото небе, и се зачуди дали не се задава буря. Улисана в своята работа, тя така и не забеляза как облаците бавно се разпръснаха и хоризонтът отново се изчисти.

Със спускането на здрача Ксерана си позволи ми; почивка. Въображението й бе обсебено от древните обитатели на тази земя. Запита се с какви ли вечерни занимания се бяха забавлявали Ксел’Нага. Бе сигурна, че някога те се бяха разхождали тук, в сенките на града, и сега тя вървеше по техните стъпки, на Ксел’Нага, наричани още Пътешествениците били мирна и великодушна раса, водена от стремежа да изследва и изучава вселената и да насърчава еволюцията на съзнанието навсякъде и нея. След много експерименти на други светове Ксел’Нага стигнали до примитивната планета Айур и съсредоточили усилията си върху местната първобитна раса. Без да й се разкриват, те я водил; по-дългия път на еволюцията и цивилизация докато накрая видът се превърнал в Протосите и Първородните.

Но когато удовлетворените и тържествуващи Ксел’Нага най-сетне разкрили своето присъствие, те неволно предизвикали всеобщ хаос. Първородните започнали да изпитват подозрения към мотивите на своите създатели и причината за намесата им в делата на расата. Протоските племената се разединили и всяко от тях започнало да търси свой собствен път за развитие. Някои от тях дори се обърнали срещу древните Ксел’Нага, докато накрая Пътешествениците се оттеглили огорчени. След това племената се вкопчили в междуособици и така започнала най-кървавата и най-жестока гражданска война в историята на галактиката, известна като Хилядолетната борба. Колосалните битки, които се водили през това време, погубили живота на безброй поколения.

В края на краищата, Протосите излекували своята цивилизация, като обединили расата си в религиозен и телепатичен съюз, наречен Кала. Векове наред Кала спомагала Първородните да се развиват и отново да достигнат могъщество. Съюзът обаче станал причина и за възникването на строга и непреодолима кастова система, която силно ограничавала самостоятелното мислене и заличавала индивидуалността. Непреклонните религиозно-политически водачи, наречени Съдии, налагали строго придържане към каноните на Кала. — Няколко от протоските племена отказали да се присъединят към съюза и се отцепили, запазвайки своята ценна индивидуалност. Дълго време съществуването на тези бунтовници останало мрачна тайна. После започнали преследванията. Съветът на съдиите заточил всички отцепнически племена, качвайки членовете им на борда на един от изоставените от Ксел’Нага гигантски кораби. Изпратили ги в Празнотата.

Тези прокудени бунтовници се бяха превърнали в тъмните тамплиери. Всички те, както и Ксерана, оставаха лоялни на расата, която ги бе изпратила в изгнание. Отличаваха се с ненаситна любознателност, която постоянно ги подтикваше да търсят информация за техните създатели. Ксерана искаше да разбере защо Ксел’Нага бяха счели Протосите за провал, защо никога не се бяха завърнали и защо по-късно бяха посветили усилията си за създаването на жестоките Зерги.

Както и повечето от другите отцепници, Ксерана бе едновременно войник, изследовател и учен. Беше успяла да разгадае някои от секретите на Ксел’Нага. Много от тъмните тамплиери също се бяха добрали до мощта на Празнотата и бяха овладели тайни псионични техники, които останалата част от расата на Протосите не проумяваше…

Мрак се спусна над безименната планета.

Въпреки тъмнината, Ксерана не се завърна на своя кораб в орбита. Златистите й очи бързо се адаптираха, телепатичните й сетива се изостриха и тя продължи своето търсене.

Стройното й мускулесто тяло бе загърнато в тъмни одежди. Беше пристегната с широк пояс, по който се четяха йероглифи, свидетелстващи за изследователската й професия. Към широката яка на официалната й униформа бе прикрепена тънка метална плочка — фрагмент, който беше намерила при предишни разкопки. Върху него ръката на отдавна забравен поет от Ксел’Нага бе гравирал думи, които никой досега не беше успял да разчете. Изключително много ценеше тази своя находка.

Продължавайки нататък, Ксерана откри съборени каменни колони, които времето беше изгладило. Все пак успя да различи тяхната подредба — беше виждала подобно разположение в храмовете, които бе открила на други изоставени светове. Масивните стълбове бяха наредени по-точно определена схема, като че имаха за цел да събират в една точка някакви енергии от космоса. Бяха се огънали, притиснати от тежестта на вековете, бомбардирани от космически лъчения и горещина, брулени хилядолетия наред от ветровете на тази планета с необичайно на цвят небе.

С помощта на своите псионични способности Ксерана усещаше нечие невидимо присъствие близо до себе си. Сякаш едва доловим шепот я поздравяваше и насочваше. Импулсивно подритна една ронеща се канара и там, скрито под скалата, лежеше парче издялан, светъл камък, чиято предна част беше заровена в пепелявата земя.

„Ха…“

Ксерана преобърна канарата и откри малък къс от обелиск. Няколко избледнели йероглифа все още можеха да бъдат различени върху ерозиралата, обгорена повърхност на камъка.

Изпълни я увереност, че бе дошла тук именно заради този предмет.

Удовлетворена от своята находка, Ксерана се върна на кораба си преди разсъмване. Още докато малкият и съд се отправяше към уединението и мрака на космоса, тя започна да изучава своето съкровище.

Ксерана странеше дори от своите събратя и нямаше спътници. Живееше заобиколена от всички артефакти, които беше открила. Бродейки сред звездите в търсене на отговори, тя събираше предмети създадени от древната раса на Пътешествениците. Беше се посветила на изследването на техните загадки. Всяко дребно късче съдържаше малка частица от ключа към познанието, което тъмните тамплиери така силно желаеха да придобият.

Прекарваше часове наред в размишления, опитвайки се да сглоби всичко, което й бе известно за древната забравена раса, в една ясна, последователна картина. Беше прекарала близо век в търсене на отговори из мразовитата Празнота.

Сега, докато корабът й пътуваше през пространството, Ксерана проучваше ерозиралото парче от обелиска. Накрая, почти изтощена от работа тя успя да открие съответствие между някои от йероглифите върху него и надписите по-други от нейни образци и така успя да разчете част от текста. Преведе един фрагмент, вероятно част от поезия или легенда, която Ксел’Нага си бяха разказвали вечер, при спускането на мрака.

Може би тази отломка щеше да хвърли нова светлина върху историята на расата на Пътешествениците. Ксерана щеше да съпостави новопридобитата си информация с другите данни, известни на тъмните тамплиери. Надяваше се да открие нови връзки между привидно несвързаните помежду си артефакти.

Почувства как в нея се надигнат вълнение и гордост, въпреки че осъзнаваше колко много тайни все още остават неразбулени. Докато корабът й се движеше напред, Ксерана усети, че е пред прага на някакво велико откритие. Отговорите на най-важните й въпроси бяха много близо — толкова близо, че ако протегнеше ръка би могла почти да ги докосне.