Към текста

Метаданни

Данни

Серия
StarCraft (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow of the Xel’Naga, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране, форматиране
Диан Жон (2010)
Корекция
mistar_ti (2010)
Обработка
Младена Крумова

Издание:

Габриел Места. Сянката на Ксел’Нага

Редактор: Анна Радулова

Коректор: Ивайло Крумов

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Художник на корицата: Бил Петрас

Издателска къща СЕРПИС АД, София

ISBN: 954–301–005–6

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Високо в орбита над Бекар Ро, корабите от ескадра Алфа все още бяха подложени на яростен обстрел от протосите и зергите.

Генерал Дюк крачеше по командния мостик на „Норад III“.

— Май ще трябва да зарежем тези игрички, момчета — каза той, преглеждайки съобщението, което свързочникът му беше подал току-що. — Колонистите на планетата се нуждаят от нашата помощ. Ще трябва да се спуснем долу незабавно, за да се погрижим за проблема, пред който са изправени те.

Лейтенант Скот стоеше край илюминатора, загледан в тлеещите останки на „Бисмарк“. От позицията му се виждаше и повреденият крайцер „Наполеон“, който едва се влачеше към тях, опитвайки се да се освободи от обградилите го чуждоземни нападатели.

— Мислите ли, че този ход е уместен от тактическа гледна точка, генерале? Някои от корабите ни са в бедствено положение.

Генерал Едмънд Дюк се намръщи и обърна набръчканото си лице към своя помощник:

— Лейтенант, бихме всичкия този път, за да спасим колонистите. Ще изпаднем в доста неловко положение пред императора и цялата общественост, ако оставим чуждоземците да ги премажат, преди да сме им се притекли на помощ. — Командирът отдавна беше научил урока, че за да бъдеш герой в една война, трябва не само да си брилянтен стратег, но и да поддържаш на ниво своята репутация. — Не се притеснявай. Ще оставя тук четири кораба, които да поддържат фронта.

Лейтенантът въздъхна примирено и издаде заповед десет от крайцерите на ескадра Алфа да се оттеглят от конфликта и да се насочат към повърхността на планетата. За корабите, които оставаха в космоса, за да се сражават с протосите и зергите, напускането на останалите изглеждаше като бягство от полесражението.

— Това не е отстъпление — настоя командирът. — Отиваме да се бием на друг фронт.

Авангардът на човешката флота се гмурна надолу през пепелявите небеса на Бекар Ро, бързайки на помощ на обсадените хора във Фрий Хейвън. Генералът видя пожарите, които тлееха на много места в колониалния град — очевидно зергите бяха нанесли огромни щети, но засега заселниците бяха съумели да оцелеят.

Едмънд Дюк забеляза и ордата чудовища, понесла се по равната земя, за да обгради и погълне осмоъгълното селище. Засега вражеските нашественици бяха още далече и генералът се надяваше, че силите му ще успеят да пристигнат навреме.

Съдейки по разпръснатите безбройни мъртви тела на извънземни същества и горящите отломки и димящи кратери, командирът прецени, че при предишния щурм някои от нападателите бяха успели да проникнат през оградата. Дюк остана впечатлен от това колко ефективна съпротива бяха оказали местните селяндури.

Да, браво на колонистите, бяха свършили добра работа вместо него. Сега му оставаше да спаси достатъчно от тях, колкото да изглеждат внушително на репортажа, който щеше да заснеме и изпрати на UNN. Този път големият успех му беше вързан в кърпа.

Генерал Дюк се усмихна щастливо и нареди на корабите си да атакуват.

Ескадра Алфа се хвърли в сражението с финеса на слон, разхождащ се в стъкларски магазин. Поразяваше всичко наред, като все пак се опитваше да не стреля по формите, наподобяващи силуети на хора.

Ято муталиски се понесе към човешките кораби, като плюеше във въздуха зелена киселинна слуз. Поради някаква неясна причина, те не нападнаха бойните крайцери, а вместо това ги подминаха и продължиха да се издигат към орбиталния конфликт. Сигурно бяха призовани от повелителите в космоса, за да атакуват протосите, които вероятно бяха обърнали хода на бойните действия в своя полза.

Това напълно устройваше генерала.

Десантните му кораби се спуснаха ниско над земята и разтовариха обсадни танкове, бронирани канонерки клас Голиат и множество ховърциклети Вълчър. Бойните формации се подредиха и започнаха да напредват предпазливо, готови да встъпят в сражение с всяко същество на повърхността.

Военачалникът дори не се опита да се свърже отново с политическата администрация на колонията. Това беше чисто военна операция и Едмънд Дюк не възнамеряваше да се съобразява с някакви си цивилни.

Хората му си бяха научили уроците наизуст. Те се разгърнаха бързо, за да осигурят защитни периметри. През това време малките райфове и огромните бойни крайцери ги прикриваха от въздуха срещу прииждащите зерги. Корабите от ескадра Алфа нападаха непрекъснато с цялата си огнева мощ — избиваха цели орди от зерглинги, унищожаваха хидралиските с дузини и се опитваха да омаломощят гигантските ултралиски.

— Хм, я да взема и аз да се поупражнявам малко — каза генералът и застана на пулта на едно от бордовите оръдия на „Норад III“. Започна да отстрелва зергите един след друг, но не защото нямаше достатъчно квалифициран персонал на борда на крайцера, а просто за да не губи тренинг.

Нападението на хората се превърна в масова касапница, защото летящите, пръскащи киселина муталиски бяха изчезнали и нямаше кой да защитава зергите по въздух. Многочасовото клане приключи чак когато и последният ултралиск издаде предсмъртния си рев и падна тежко върху земята. Дюк беше загубил само два райфа, пет голиата и шепа морски пехотинци и файърбати. Всички те щяха да получат посмъртно почетни грамоти, подписани лично от император Арктур Менгск.

Когато „Норад III“ се приземи край димящия град, генералът слезе тържествено по рампата с високо вдигната глава. Намръщи се леко като видя, че неговите пехотинци и файърбати бяха причинили на сградите почти толкова разрушения, колкото и зергите. Жалко, но все пак това беше приятелски огън и затова колонистите не би трябвало да се оплакват.

— Нищо повече от косвени щети — промърмори Едмънд Дюк на себе си, докато маршируваше по улиците на току-що спасения град.

Търсеше кмета или — ако градоначалникът беше убит от зергите — някой друг, който официално да му предаде управлението на колонията съгласно военните закони. Огледа гордо тълпящите се наоколо заселници. Беше леко учуден, че те не го посрещат с овации, но после реши, че селяците вероятно са твърде зашеметени от могъществото на ескадра Алфа и затова са загубили дар слово.

— Това ще бъде моята наземна база — обяви високо той. В това време още морски пехотинци слязоха от току-що приземилия се десантен кораб. Генералът се почуди дали първо да произнесе реч, или да нареди на бойците да се заемат с потушаването на пожарите в селището. Не, огънят можеше да почака — и без друго вече беше изгоряло почти всичко.

Едмънд Дюк се усмихна топло, махна на двамата пехотинци с видеокамери да снимат и се обърна към раздърпаните и изтощени колонисти:

— Граждани, вече можете да почивате спокойно. Положението е поставено под контрол от въоръжените сили на Земния Доминион. Както виждате, ние се грижим за своите поданици…