Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (17)

Глава 15

Докато корабът и се носеше из празнотата, Ксерана седеше, заобиколена от фрагменти текст и отломки от древни предмети, които беше събирала по време на своите проучвания. Това бяха нейните съкровища, от които тя никога не се отделяше.

Напълно бе забравила за нуждата от сън или почивка, докато се опитваше да разреши поредната нова загадка, пред която се беше озовала.

Ксерана също беше уловила силния сигнал от далечния свят Бекар Ро и посвещаваше цялото си време на опитите да го декодира. Беше разделила записа на слоеве, всеки от които притежаваше собствен, едва доловим нюанс от значения, и сега ги изследваше един по един. Малко бяха разумните същества в галактиката, способни да проумеят тяхното съдържание.

Обаче тъмният тамплиер познаваше откъси от историята, които останалата част от протосите отдавна бяха забравили. На нейно разположение бяха и древните текстове, останали от Ксел’Нага, които тя собственоръчно беше изкопала по време на дългогодишното си странстване. От всички членове на нейната раса, Ксерана имаше най-голям шанс да дешифрира значението и произхода на това тайнствено послание.

Корабът й се рееше волно из Празнотата, тласкан единствено от прищевките на гравитацията и слънчевия вятър, докато тя прослушваше сигнала отново и отново, като от време на време правеше справки в своите архиви. Умът й бе изцяло завладян от хипнотичните тонове и всяка клетка от нейното тяло беше залята от пулсиращите ритми.

Накрая, след дълги часове, прекарани в работа, тя успя да разгадае тайната на странното, пробуждащо се творение.

Отърсвайки се най-сетне от дълбокия си унес, Ксерана потръпна, разбирайки важността на своето зловещо откритие. Реши, че трябва да действа начаса и стана, с намерение да отиде в пилотската кабина на своя кораб.

Продължителният, упорит труд без никаква почивка беше изцедил нейните сили и за момент тя се почувства слаба и замаяна. С усилие на волята си наложи да продължи, тъй като задачата й не търпеше отлагане. Отправи се към командния стол и потъна в него. Провери набързо показанията на контролните уреди и се подготви за предстоящия полет.

Ксерана беше сигурна, че много други протоси — а вероятно и зерги — бяха чули сигнала, но едва ли някой от тях бе в състояние да го дешифрира, за да разбере какво представляваше артефактът. Те щяха да отлетят на Бекар Ро, където щяха да срещнат гибелта си.

Значи нямаше избор. Трябваше да изпълни своя дълг.

Много отдавна Съветът на съдиите беше изпратил в изгнание тъмните тамплиери, но въпреки това, Ксерана и нейните събратя бяха запазили своята лоялност към расата на Протосите. Затова сега честта й налагаше да отлети към тази забравена от Бога планета и да предупреди своите сънародници за грозящата ги опасност, независимо от цената, която можеше да й се наложи да плати.

Включи двигателите на своя малък кораб и полетя главоломно през Празнотата, насочвайки се към източника на зловещия сигнал.

Ксерана пътуваше сама и не разполагаше с никакви други оръжия, освен своите познания. Беше й кристално ясно, че всеки срещнат съдия ще прояви желание да плени един тъмен тамплиер като нея. Мисията й щеше да бъде много опасна. Въпреки това тя нямаше друг избор. Трябваше да поеме риска.

Корабът й бързо скъсяваше разстоянието до Бекар Ро.