Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (31)

Глава 29

Въпреки че беше много далече от бойното поле на Бекар Ро, Сара Кериган следеше внимателно напредъка на рода Кукулкан. Усещаше смъртта на всеки един от своите слуги по време на патетичната отбрана на колонистите и после, когато омразният Едмънд Дюк долетя от космоса с ескадра Алфа и се включи в битката. Отгоре на всичко, сухопътните сили на протосите също се бяха счепкали със зергите за правото на собственост върху артефакта на Ксел’Нага. Псионната буря, предизвикана от техния командир, беше погубила стотици същества.

Кралицата на остриетата не изпитваше нито тъга, нито съжаление за загубата на своите слуги. В крайна сметка те съществуваха само с една цел — да бъдат пожертвани. Зергите бяха създадени така, че да бъдат лесно заменими. Смъртта им не я тревожеше.

Но безсмисления отпор на другите две враждебни раси разяряваше Сара. В пристъп на гняв, тя изпрати нови инструкции на рода Кукулкан. Заповяда на люпилните да отгледат колкото се може повече войници. И без това скоро щеше да има нужда от тях, за да приведе в действие плановете си за завладяване на целия галактически сектор около Бекар Ро.

Артефактът на Ксел’Нага й беше необходим.

Вбесяваше я фактът, че протосите първи бяха успели да се укрепят в близост до обекта. Реагирайки на нейния гняв, няколко намиращи се наблизо пазители изсъскаха и започнаха да се оглеждат свирепо в търсене на подходяща мишена. Сара се постара да овладее своите емоции преди те да успеят да навредят на кошера. Съсредоточи мислите си върху новия проект, който се оформяше в главата й. Беше започнала да съставя цялостна програма за вероломни нападения и завоевания, която щеше да прерасне във всеобща Родова война^[1]. Това беше следващата стъпка от подробния й план за господство и отмъщение.

Отново си спомни за Джим Рейнър — мъжа, когото беше обичала. Той бе изключителен човек, с широка душа и без предразсъдъци. Беше се отнасял добре със Сара, без да обръща внимание на кървавото й минало на войн — призрак. Но сега беше загубен за нея — разделяше ги предателството на Арктур Менгск, довело до нейното асимилиране от Зергите.

Да, Менгск… Вече не му се сърдеше заради това, че я беше събрал с най-страховитите същества във вселената. Но въпреки всичко възнамеряваше да го изкорми и собственоръчно да откъсне един по един крайниците на самопровъзгласилия се император ей така, просто заради самото удоволствие.

Припомни си и своята последна среща с надутия генерал Дюк, малко преди битката за Тарсонис. Милият Едмънд… Неговата некадърност също беше допринесла за сегашното й положение.

Кериган ни най-малко не съжаляваше за живота си като човек. Все пак, тя започна да си припомня различни случки от него, търсейки някакво преимущество за своята нова раса — расата на Зергите.

Докато сраженията на Бекар Ро продължаваха, Кралицата на остриетата обмисляше следващите си ходове. Плановете й бяха много по-мащабни от завземането на един треторазреден колониален свят.