Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (40)

Глава 38

От години съдия Амдор мечтаеше някой от тъмните тамплиери да му падне в ръцете. Ненавиждаше еретиците до дъното на душата си. Самият факт, че те съществуват, беше достатъчен, за да го докара до бяс.

За него преследването на изгнаниците беше с предимство дори пред издирването на останки от расата на Ксел’Нага. Амдор искаше да изкорени този предателски орден, който беше подмамил толкова много от неговите събратя да напуснат единството на Кала, подкопавайки устоите на мисловния съюз.

А ето че сега тази отвратителна Ксерана се бе появила най-ненадейно сред тях в разгара на битката и се беше предала доброволно. На съдията му се искаше да разполага с достатъчно време, за да я разпита по-подробно на борда на „Куел’Ха“.

Странно, дори след като я бяха арестували, Ксерана не изглеждаше никак уплашена. Вместо това тя продължи да разказва своята измислена история, показвайки разни изображения и размахвайки някакви прашасали свитъци, пълни с архаични сквернословия.

— Трябва да ме изслушате! — Мислите на тъмния тамплиер бяха насочени към Амдор и Коронис, но бяха достатъчно силни, за да ги чуят всички присъстващи. Жената вдигна високо някакъв полузаличен от ерозията къс от античен документ и го размаха. — Убедете се със собствените си очи! Вразумете се, преди да сте извършили нещо, за което ще съжалявате!

Сякаш за да подкрепят думите й, извитите, шуплести стени на блестящия артефакт засветиха по-ярко, като че озарени от пламъците на някаква пещ, заровена дълбоко в него.

Амдор грабна фрагмента от трипръстата й ръка и го натроши на парченца.

— Пет пари не давам за твоите лъжи! Сигурно се опитваш да ни пробуташ поредния номер от арсенала на тъмните тамплиери! Искаш да ни прогониш оттук, за да повикаш своите приятелчета и да насочите това велико творение срещу Кала!

Ксерана го погледна право в блесналите очи:

— Тъмните тамплиери никога не са искали да унищожат Кала, но вие, съдиите, така и не проумяхте това. Тук съм, за да ви спася от глупостта, която се каните да извършите. — Ксерана махна с ръка по посока на странния обект. — Не влизайте в този артефакт! Той не е това, за което го мислите.

Съдията се усмихна подигравателно:

— Сега вече съм сигурен, че трябва лично да вляза вътре и да проуча обекта. Придружен от екзекутора, разбира се. — Амдор стрелна Коронис с пламтящия си поглед. — Двамата с него ще решим какво да направим с това съкровище, но бъди сигурна, че няма да го оставим на теб и еретичната ти пасмина!

Коронис кимна мрачно в знак на съгласие.

Ксерана наведе глава, отчаяна. Разбра, че се е провалила. Всъщност, още от самото начало разумът й беше подсказвал, че ще стане точно така, но въпреки всичко се беше надявала, че ще съумее да предотврати надвисналата катастрофа.

Съдията махна с ръка на зелотите, заповядвайки им да се приближат, и изрече тържествено:

— Още преди няколко века Конклавът^[1] осъди на смърт всички тъмни тамплиери заради тяхното предателство към Кала! — Амдор направи решителен жест. — Сега аз потвърждавам тази присъда и ви заповядвам да убиете изменницата!

Ксерана погледна бездушния съдия с отвращение. Беше направила всичко по силите си и вече нямаше работа тук. Използвайки способностите, които бе развила по време на своето многовековно странстване в необятната пустош на космоса, тъмният тамплиер се пресегна към всеобщия поток на Кала — мисловната връзка, която обединяваше Първородните в едно хармонично цяло — и временно изолира екзекутора, съдията и малката им група войници от всички останали протоси във Вселената.

Отделени от своите събратя, застигнатите от тази зла участ същества се почувстваха самотни и ужасени. Някои от зелотите застенаха с телепатичните си гласове. Драгунът се олюля, защото вече не беше в състояние да контролира механичното си тяло.

Съдия Амдор падна на колене и вдигна ръце към небето, сякаш се опитваше да намери нишките на Кала пипнешком:

— Аз съм сляп! Загубен съм! Обвивайки се отново в сенки, Ксерана си тръгна от бойното поле, оставяйки сънародниците си на собствената им съдба, предопределена от погрешния избор, който бяха направили.