Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (11)

Глава 9

Докато се облягаше назад на своя трон, поставен наскоро насред пищната тронна зала на възстановената столица Корал, император Арктур Менгск Първи почувства, че е получил възмездие за всичките онези години, които беше прекарал в партизански битки и заговори срещу потисническата Конфедерация.

Чувстваше, че тронът му приляга. Винаги го беше заслужавал.

Чувстваше се могъщ.

На заден план се прожектираше холограмен запис, повтарящ великолепната реч, която Менгск бе произнесъл пред всички поданици на Земния Доминион по случай коронясването му за император. Никога не му омръзваше да я слуша.

— Скъпи съотечественици, идвам при вас в светлината на неотдавнашните събития, за да ви призова към здрав разум. Нека никое човешко същество не отрича опасностите на времето, в което живеем. Докато се сражаваме помежду си, разединени от незначителни кавги, наследени от общата ни история, един много по-ужасен конфликт променя хода на събитията, заплашвайки да унищожи всичко, постигнато от нас досега…

Много драматично. Изключително неустоимо.

Менгск беше упражнявал речта многократно пред безбройните си съветници.

Бяха изминали месеци, откакто Конфедерацията бе унищожена. Тогава самият Менгск беше организирал нещата така, че да примами Зергите към планетата столица Тарсонис. Ненаситните извънземни бяха свършили цялата разрушителна работа вместо него. Но това не беше всичко — Арктур бе успял да извърти нещата така, че да изглежда сякаш той самият е последната надежда на целокупното човечество, рицарят — спасител в блестящи доспехи.

Холограмният му образ продължаваше да говори:

— Време е всички ние, като нации и като индивиди, да прекратим дългогодишните си вражди и да се обединим. Предстои ни дълга и трудна война и ние трябва да потърсим убежище на по-висок бряг, за да не бъдем пометени от течението.

„Хубави думи — помисли си Арктур, — чудесен лозунг.“

Заслужаваше си да ги повтори при удобен случай.

Все още му предстоеше много работа. Император Менгск трябваше да подчинява на волята си цели светове, да възстановява правителства им и да назначава свои наместници.

А сега беше получил и онова странно съобщение от забравената колония на Бекар Ро.

Менгск се размърда на трона си, разучавайки разпечатката на разговора си с кмета на колонията, как беше, а, да — Джейкъб Николай. Искаше да прегледа отново всяка една негова дума.

Прокарвайки добре поддържаните си пръсти през своите рунтави бакенбарди, Менгск се намръщи — чудеше се какво да направи при така създалото се положение. Първоначалният му инстинкт беше да пренебрегне молбата за помощ. Бекар Ро не беше в списъка на важните светове, над които новият император трябваше да укрепи своята власт. Дори Конфедерацията беше оставила тамошните колонисти да се оправят сами. Наистина, защо ли трябваше да се безпокои за тайфа бедни фермери от един затънтен свят, оставен дълги години на произвола на съдбата?

Дразнещи звуци достигаха до него от помещенията, заобикалящи тронната зала и го разсейваха. Чуваха се удари от пневматичен чук, бръмчене на плазмени резачки и пукот от лазерни оксижени. Сега, когато беше поставил владенията на хората под контрола си, Менгск беше разпоредил да започне широкомащабно строителство из опустошените от войната светове. Разбира се, работата кипеше най-усилено на родната му планета Корал, която все още пазеше белезите от жестокостите на Конфедерацията.

Над цялата шумотевица, холограмата продължаваше да повтаря речта му:

— Всички ние видяхме разрушенията, причинени от извънземните нашественици. Видяхме как хладнокръвно разчетените атаки на протосите унищожават домовете ни, как кошмарните зерги поглъщат нашите приятели и близки. Никога досега не бяхме виждали подобни жестокости — те бяха немислими едва до вчера.

Истина беше, някои от планетите бяха здраво пострадали. Колониите на Мар Сара и Чау Сара, унищожени от нашествието на зергите и ударите на протосите, трябваше да бъдат възстановени. Все пак, тези маловажни светове можеха да почакат. Императорът първо трябваше да измисли как да събере повече данъци от своите поданици, за да попълни отново имперската хазна. Всяка планета, която не приветстваше управлението му достатъчно гръмко, щеше да срещне доста затруднения при получаването на финансиране за своите проекти.

— Скъпи съотечественици, време е да се обединим под един нов флаг, защото съединението прави силата. От многото отделни светове да изковем едно неделимо цяло, подчинено на властта на един-единствен трон. И от този трон, аз ще бдя над вас.

Арктур реши, че трябва да се погрижи тази реч да бъде преподавана на всички ученици в новия Доминион. Беше много вероятно ревизирането на историята да се превърне в работа на пълен щат за някои хора…

Наля си чаша кървавочервено вино и я изпи бавно, наслаждавайки се на напитката. Все още не можеше да реши какво да направи със странния чуждоземен артефакт на Бекар Ро. Не можеше да прехвърли проблема на никой друг — това беше недостатъка да бъдеш император. Но Арктур Менгск си беше спечелил тази длъжност. На един велик владетел никак не му отиваше да се оплаква от своите дребните задължения.

И какво по-точно бяха открили онези дръвници на затънтения си свят? Беше обещал да им изпрати помощ, но дали наистина си заслужаваше да отделя време за по-сериозно проучване?

Един от униформените му съветници измарширува отсечено в пищната тронна зала и му отдаде чест с прецизно вдигнат напред юмрук — поздрав, използван преди от Синовете на Корал. Скоро този начин за изразяване на почит щеше да бъде въведен из целия Земен Доминион.

Помощникът му подаде навит на руло документ, който Менгск отвори и разгледа. А, да, ежедневният списък на насрочените екзекуции! Императорът проследи с пръст многобройните имена и разпозна няколко от тях. Не помнеше какви точно бяха техните престъпления, пък и сега нямаше време да проверява лично. Твърде много бяха станали досадните подробности напоследък. Пък и повечето от осъдените вероятно бяха политически затворници или бунтовници, които отказваха да се разделят със старата си власт в служба на Конфедерация.

Захвана се да чете случаите един по един, но скоро му стана досадно и реши, че има по-неотложни проблеми, за които да се погрижи. Небрежно надраска едно „Одобрен“ в горния ляв ъгъл, подписа се и подаде списъка обратно на помощника. Мъжът отново вдигна юмрука си за поздрава на Доминиона и побърза да излезе, за да представи надлежно оформения документ на Гилдията на палачите.

Още една свършена за днес работа.

Холограмата на речта му приближаваше към своя край:

— От днес нататък, нека хората престанат да воюват помежду си! И нека никой не се противопоставя на това ново начало! А на всички врагове на Човечеството бих искал да кажа следното: не се опитвайте да заставате на пътя ни! Ние ще победим и ще продължим напред, независимо от цената!

Менгск отново се загледа в резюмето на разговора, който бе провел с кмета Николай. „Какво да направя?“ размишляваше той. Безсмислено беше да подозира, че заселниците го лъжат или преувеличават важността на своето откритие. Те бяха толкова изостанали, че дори не знаеха кой е император Менгск. Даже не бяха чували за Земния Доминион!

И изобщо, на кого му пукаше, че някакви си селяндури бяха изровили голяма лъскава скала и се чудеха какво да правят с нея?

Все пак, император Арктур Първи избягваше да реагира спонтанно. Ами ако този чуждоземен „предмет“ действително бе нещо важно? Нещо, което Менгск не биваше да пренебрегва? Можеше да представлява нова заплаха, нещо зловещо, оставено от Зергите или Протосите — двете странни раси, които все още всяваха страх в сърцето му, въпреки че ги беше използвал умело, за да постигне собствените си цели.

Смееше ли да пренебрегне това откритие, без да го проучи? Ами ако пулсиращият артефакт се окажеше огромно хранилище на непознати знания? Може би съдържаше ценни ресурси… или дори оръжия! Чуждоземните предмети с разумен произход бяха голяма рядкост. Императорът прекрасно разбираше, че ще има нужда от всяко преимущество, до което успее да се добере, за да укрепи и запази своята власт.

Той отиде в командния си център и извика на холографския проектор триизмерна звездна карта на Сектор Копрулу. Хвърли бегъл поглед на познатите звезди и планетни системи, а после въведе координатите, получени при проследяването на комуникационния сигнал. Накара компютъра да добави още една дребна точица, която да отбележи колонията Бекар Ро. Заселниците не се бяха обаждали от толкова дълго време, че бяха отпаднали от архивите на Конфедерацията. Менгск изръмжа отвратено при мисълта за некомпетентността на своите предшественици.

Императорът разгледа околностите на планетата. След кратък размисъл извика тактическата карта, която показваше местоположението на всички имперски кораби в сектора. Генерал Едмънд Дюк и неговата ескадра Алфа бяха съвсем близо.

Усмивка изгря върху брадатото лице на Арктур Менгск.

В този момент императорът нямаше други неотложни задачи за вечно сърдития генерал. Нали Едмънд постоянно се оплакваше от скуката? Ето, една мисия до Бекар Ро щеше да запълни времето на Дюк и неговите морски пехотинци и щеше да ги задържи на безопасно разстояние от Корал.

Арктур Менгск често се беше притеснявал от факта, че енергичният военачалник, с такава голяма огнева мощ на разположение, просто седи и се отегчава. Въпреки че генералът бе положил клетва за вярност към новия Доминион, преди това дълги години се беше сражавал на страната на победената Конфедерация.

Генералът беше закоравял пълководец. Беше се заклел да защитава новото си правителство, а хора като него приемаха клетвите си доста сериозно. Пък и Арктур още не го беше отписал напълно. Реши да даде шанс на Дюк и неговата ескадра Алфа да докажат своята лоялност.

Холографският проектор превъртя записа и пусна речта от коронацията отначало:

— Скъпи съотечественици, идвам при вас в светлината на неотдавнашните събития, за да ви призова към здрав разум…

Император Арктур Първи помисли дали да не го изключи, но реши да чуе речта само още веднъж.

Написа заповедта за незабавното отпътуване на ескадра Алфа към Бекар Ро и я предаде през комуникационната апаратура.