Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (14)

Глава 12

Залата за съвещания на Фрий Хейвън отново беше изпълнена с объркани и раздразнени колонисти. Сега обаче не беше необходимо някой да им разяснява, че събитията на Бекар Ро придобиват драматичен обрат. Събития, които можеха да засегнат живота им и над които те нямаха власт.

Този път присъстваха всички заселници, дори членовете на семействата, чиито ферми бяха разположени далече извън града. Изключение правеха само няколко деца, твърде малки, за да разбират случващото се.

Октавия седеше на първия ред, близо до трибуната. Много от по-младите колонисти бяха предпочели да се настанят близо до нея, за да я подкрепят, включително Джон, Грегор и Уес, както и Киърнън и Кирстен Уорнър. Син Маккарти беше седнала от дясната й страна. Обичайният оптимизъм на червенокосата вдовица беше изчезнал напълно от тъмносините й очи и това изплаши Октавия повече от всичко останало.

Усещаше, че най-лошото тепърва предстои. Заселниците на Бекар Ро щяха да се нуждаят от цялата си решителност и упоритост, за да преодолеят кризата.

Когато кметът Николай скочи на трибуната, Октавия се изненада колко бързо утихна залата.

— И така, ние сме издържливи хора и сме преминали през много трудности — започна той. — От дълго време се гордеем с факта, че сме почти несломими. Справяме се с природните бедствия, чумата и всички останали нещастия. Понасяме всичко и продължаваме нататък. През последните няколко дни, обаче, станахме свидетели на събития, които са напълно извън възможностите ни да ги разберем. През всичките тези години, прекарани на Бекар Ро, никога не ни се е налагало да се справяме с враждебно настроени пришълци. Сега трябва да се подготвим за неочакваното.

Миньорът Растин се надигна и каза:

— Малко нелепо е да се изразяваш по този начин, не мислиш ли, кмете? Как можем да се подготвим, като не знаем пред какво всъщност ще ни се наложи да се изправим?

След това се обади и Шейна Брадшоу:

— Нима имаш предвид, че ще трябва да се защитаваме? Та ние не разполагаме с никакви свестни оръжия! Ние сме фермери и имаме само земеделски сечива и машини. Е, тук-там има по някоя ловна пушка. Пък и те за какво ли са ни… На тая скапана планета няма почти никакъв дивеч.

Октавия пламна от гняв и стана:

— Чуйте сега, първо някакъв огромен артефакт изгори брат ми, без да остави нито прашинка пепел, и изпрати сигнал към космоса, после оръдейната кула свали от небето онова чуждоземно устройство.

Помнете ми думата, това е бил някакъв шпионин! Онова странно излъчване сто процента е привлякло нечие внимание и сега не знаем какво още ще ни се изсипе на главите!

Младата жена огледа смълчаните заселници и продължи:

— Трябва да се подготвяме за извънредна ситуация. Затова предлагам да престанете да хленчите как това не можело и онова не ставало. Нека заедно помислим какво можем да направим с малките възможности, с които разполагаме.

Тя се отпусна на мястото си сред своите приятели и с изненада видя, че Син Маккарти също става на крака:

— Какво ще кажеш за онези хора от правителството, с които се свърза, Ник? Можем ли да очакваме някаква помощ от тях? Скоро ли ще пристигнат?

Кметът Николай се намръщи озадачено:

— А… да, Земният Доминион. Техният император каза, че щял незабавно да изпрати помощ. — Ник помисли малко и се изчерви. — Разбира се, оттогава измина доста време. Но дори ако те вече са на път, пак не знаем дали ще успеят да пристигнат преди следващото извънземно творение да ни се изтърси от небето.

Син изпъна рамене и Октавия зърна ожесточената решителност, изпълнила очите й:

— В такъв случай нека се подготвим сами да се грижим за себе си.

Киърнън Уорнър се изправи до нея:

— Какво ще кажете за експлозивите, които използваме за изравняване на земята при добива на минерали? Не можем ли да ги използваме като някакъв вид оръжие?

Из залата се разнесоха одобрителни възгласи. Уес също скочи на крака.

— Освен това повечето от нас притежават импулсни пистолети, които използваме, за да ловим гущери.

Братовчед му Джон се изправи след него:

— Доста добър съм с техниката. Може би двамата с Октавия ще успеем да поправим оръдейната кула на главния площад.

Октавия се усмихна на Джон одобрително. Нещата бяха започнали да се нареждат. Реши да добави още едно предложение:

— Моят робокомбайн разполага с приспособление за разбиване на скали, много от другите също имат такава приставка. На някои от машините пък са монтирани огнехвъргачки. Това са сериозни оръжия. Биха могли да нанесат доста значителни щети.

Миньорът Растин прекъсна потока от ентусиазирани предложения:

— Ако питате мене, вие сте една тайфа от идиоти. Полузаровени артефакти, чуждоземни кораби… на баба ми хвърчилото! Наистина ли си мислите, че някой ни завладява? И кои според вас са тези слабоумни извънземни, които са решили да дойдат на нашата скапана планета? Истината е, че никой от вас не знае какво става. И докато не разберем, не смятам да си губя времето, като седя тука и си проветрявам устата.

Възрастния грубиян тръгна към изхода, като разбута няколко души, които му препречваха пътя. После се сети още нещо и се обърна отново към събраните фермери:

— И въобще не очаквайте, че ще ви наливам газ Веспен безплатно, само защото всички вие сте си наумили, че небето е на път да се продъни върху главите ви.

Растин изсумтя с отвращение, врътна се и излезе.

Кметът Николай замръзна за миг, изумен от безочието на стареца, но после успя да се съвземе:

— Е, господин Растин донякъде има право. Не бива да се паникьосваме. Император Менгск от Земния Доминион вече е уведомен за ситуацията и най-вероятно е изпратил помощ… — гласът му затихна.

Октавия се качи на трибуната и застана до кмета, защото не й се искаше заселниците отново да изпаднат в униние:

— Ник е прав. Не му е сега времето да се паникьосваме. Време е да се захващаме за работа. — Тя се усмихна като видя как Син и останалите й приятели се присъединяват към нея на платформата, за да демонстрират своята подкрепа. — Вече чухте някои предложения как да се подготвим за онова, което вероятно, предстои.

Тълпата зашумя одобрително. Един по един, заселниците се запътиха обратно към домовете и фермите си.