Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (27)

Глава 25

Битката за Фрий Хейвън продължаваше без никакъв лъч надежда за сражаващите се заселници. Застанали рамо до рамо, в отчаян опит да препречат пътя на настъпващата орда от чудовища, оцелелите колонисти водеха ръкопашен бой, използвайки земеделските си сечива.

Октавия нямаше време да планира следващите си действия или да се тревожи за бъдещето. Единствената й грижа за момента беше как да оцелее и да убие колкото може повече зерги. Беше уморена до смърт.

За разлика от заселниците, ненаситните чуждоземни нашественици не се нуждаеха от почивка. Те продължаваха да прииждат и да се изсипват в селището през пробойната в защитния периметър.

Октавия нямаше повече ракети за оръдейната кула, а преди малко беше захвърлила и безполезния вече револвер. Огледа се отчаяно, търсейки някакво оръжие, и зърна наблизо тромавия силует на един голям робокомбайн. Очуканото превозно средство беше собственост на кмета. Личеше си, че Ник не го поддържа особено усърдно — корпусът беше ръждясал на места, веригите изглеждаха клеясали и несмазани от години.

Момичето се затича към тежката машина, скочи на стъпалата и чевръсто се изкатери в кабината. Хвърли се на пилотската седалка и завъртя ключа на стартера. Двигателят изкашля няколко пъти и изрева. Черен пушек от изгорял газ Веспен излетя през ауспуха на покрива като дим от ноздрите на дракон.

Градският площад се беше превърнал в ловно поле за зерглингите, които бяха успели да проникнат дълбоко в защитния периметър на заселниците. Октавия погледна натам тъкмо навреме, за да види как каменоделецът Киърнън Уорнър и жена му Кирстен, отстъпващи бавно под натиска на чудовищата, успяха да намерят убежище в една от тежките, трудно повратливи миньорски машини.

Октавия разчисти боклуците, които кметът беше зарязал върху арматурното табло, сграбчи лоста за управление на робокомбайна и се понесе напред, дрънчейки по паважа с веригите на огромната машина. Младата жена стисна здраво зъби и подкара гигантското превозно средство към челните редици на врага. Сега вече се чувстваше готова да посрещне следващата вълна от зерги. Зад дребните, подобни на гущери нападатели тя видя няколко по-големи чудовища. Сред тях имаше и девет от прегърбените, змиевидни създания, които бяха обстрелвали с шипове малкия трактор при бягството й от рафинерията на Растин.

Хидралиски!

Ужасяващите същества забелязаха приближаващия робокомбайн и се изправиха на своите опашки, подобно на гигантски кобри, подготвящи се за атака. Пълните с дълги зъби челюсти на чудовищата се разтвориха чак до закърнелите им уши, а техните черни, лъскави очички се втренчиха предизвикателно в механичния враг.

Когато първият хидралиск се наклони и изстреля порой от остри шипове към превозното й средство, Октавия все още не беше успяла да се приближи достатъчно, за да използва приспособлението за разбиване на скали. Бодлите започнаха да рикошират от дебелите стени на робокомбайна, издавайки шум като от едра лятна градушка. Момичето се стресна, когато видя как един от тях отскочи от предното стъкло, оставяйки върху него пукнатина с формата на снежинка. Форсира докрай ръмжащия двигател и се спусна срещу първото чудовище, докато то се подготвяше за повторна атака.

Съществото беше силно и въоръжено с остри зъби и нокти, но това не беше достатъчно, за да се противопостави на масата и инерцията на гигантския робокомбайн. Извънземното чудовище размаха крайниците си и се опита да сграбчи превозното средство, сякаш се канеше да го преобърне на земята, но вместо това беше премазано на пихтия от тежките веригите. От него останаха само отломки от разтрошената хитинова черупка и локва разтичаща се слуз.

Още два хидралиска се приближиха към Октавия от противоположни страни и започнаха да обстрелват превозното й средство. Шиповете отново започнаха да трополят по металните стени, оставяйки дълбоки бразди по тях. Някои дори успяха да проникнат през дебелата стомана, оставяйки кръгли дупки, през които нахлу дневна светлина.

В отговор момичето завъртя робокомбайна към единия от нападателите и включи мощната косачка — огромна, дълга осем метра стоманена конструкция, снабдена с наточени като бръснач остриета, които без проблеми можеха да ожънат цели полетата с жилава тритикейлска пшеница. Приспособлението наряза хидралиска на стотици малки късчета. Слуз и кръв се разплискаха по предното стъкло на машината.

Замаяна от успеха си, младата жена завъртя робокомбайна обратно и се спусна да преследва третия хидралиск. Той започна да отстъпва, усетил опасността, който го заплашва. Октавия го настигна, раздроби и него на хиляди парченца и за по-сигурно стъпка останките с веригите на тежката машина. Огледа се за нови жертви и набеляза друга група от три чудовища.

Хидралиските се скупчиха един до друг, явно решили да обединят усилия, за да я спрат. Момичето стисна здраво зъби и натисна педала на газта до край. Дрънчащата машина връхлетя върху враговете като гигантски миксер и остави след себе си купчини смляна плът. Малкото все още цели крайници се гърчеха в конвулсии върху отъпканата земя.

Вдъхновен от нейния пример, Киърнън Уорнър подкара тежката миньорска машина и включи свредела в предния й край. Диамантените резци на това устройство, предназначено да пробива отвори в твърди гранитни скали, смляха набързо няколко дузини обезумели зерглинги на кървава каша.

Киърнън се насочи към периметъра при повалената ограда и пътьом порази още два хидралиска, разпорвайки твърдите им черупки. В предсмъртната си агония едното от свирепите създания изстреля облак от отровни шипове на всички страни. Някои от бодлите отскочиха от здравия корпус на миньорската машина, а останалите се разхвърчаха наоколо, избивайки десетки зерги, нахлули в освободеното от мъртвите им събратя пространство.

За момент нашествениците бяха зашеметени от внезапния обрат в бойните действия. Яростната защита на колонистите накара зергите да се разколебаят. Октавия видя как те започнаха да отстъпват — числеността им най-сетне беше започнала да намалява видимо.

За съжаление, затишието беше съвсем кратко. Скоро ненаситните същества заобиколиха осмоъгълния периметър на Фрий Хейвън и се приближиха от североизток. Отново се струпаха в плътна формация и се подготвиха за щурм.

— Опитват се да проникнат откъм складовете за гориво! — промърмори Октавия, гледайки към индустриалната зона, където колонистите съхраняваха цистерните с преработен газ Веспен.

Фрий Хейвън винаги поддържаше запаси от гориво, както казваше кметът — „за спешни случаи“.

Октавия обаче беше почти убедена, че заселниците държаха огромните резервоари с избухлив газ Веспен, главно за да избегнат честите срещи с мърморещия Растин.

Тази мисъл я жегна. Момичето се натъжи, спомняйки си, че миньорът бе една от първите жертви на зергския рояк. Внезапно й хрумна една идея. Може би старият отшелник все пак можеше да отмъсти на своите убийци, макар и с малко нейна помощ.

Октавия подкара машината към северната стена на града. Намери удобна позиция и насочи огнехвъргачката на робокомбайна към редиците прииждащи зерглинги. Съоръжението беше предназначено за разчистване на гъсти гори, но сега се оказа отлично оръжие срещу нахлуващата в града сган. За броени мигове значително количество от дребните нашественици се превърнаха в черна, мазна пепел.

Един от хидралиските се обърна предизвикателно към нея. Изправи се в цял ръст и започна да съска, но Октавия запрати пламтяща топка напалм^[1] право в отвратителната му грозна паст и го изпепели.

После младата жена се отправи към цистерните с гориво, около които бяха започнали да се скупчват много от зергите. Вероятно чудовищата искаха да завладеят ценните запаси от газ Веспен. Те бяха съборили ниската ограда на селището и сега нахлуваха на откритата площадка между резервоарите Октавия разбра, че разполага само с няколко секунди, за да осъществи налудничавия си план. Спря машината на едно разчистено място, превключи огнехвъргачката на най-широкия й обхват и изстреля поредица от огнени кълба. Опитваше се да покрие възможно най-голяма част от територията на горивните складове. Цели дузини зерглинги се сбръчкаха и изпекоха в разгорелия се огън. Два хидралиска преминаха през разредените пламъци и опърлиха лъскавите си кожи, но изглежда не усетиха никаква болка.

Този път обаче младата жена не се целеше в отвратителните чудовища.

Изминаха няколко мъчителни секунди, през които Октавия се чудеше дали топлината ще бъде достатъчна, за да взриви горивото. За нейно облекчение, най-близкият резервоар скоро се нагря до критична температура и газът Веспен в него избухна. Голямата експлозия преобърна съседната цистерна и също я възпламени. Последва верижна реакция, която започна да взривява резервоарите един след друг.

Земята се разлюля и Октавия се вкопчи в седалката на тресящия се и подскачащ робокомбайн. Експлозиите се разпространиха вълнообразно, изпичайки незабавно всички зерги в радиус от стотина метра от склада. Много от останалите чудовища, останали по-далече, също бяха повалени или осакатени от хвърчащите отломки.

Детонациите продължиха да отекват гръмко в продължение на почти две минути. Когато най-накрая димът и пламъците се разнесоха, смаяните защитници видяха, че по-голямата част от атакуващия рояк беше изтребена. Малцината останали живи нашественици бяха обърнати в бягство и отстъпваха през пробойните в градската стена.

Замаяна, Октавия слезе от робокомбайна и се огледа. Оцелелите заселници започнаха да се измъкват един по един от своите скривалища. Някои от хората бяха бледи и изпаднали в шок, други бяха ранени и от тях капеше кръв. Повечето бяха омазани от глава до пети със зеленикава зергска слуз.

Киърнън и Кирстен слязоха от миньорската машина, зяпнали от почуда и изумление. Изглежда не можеха да повярват, че битката е спечелена, че колонистите все пак бяха успели да отблъснат безпощадните чуждоземни нашественици.

Кметът Ник се измъкна от своето скривалище в комуникационната кула и се ухили триумфално като герой — завоевател:

— Успях! Най-сетне добри новини! Свързах се с нашата флота. Много скоро военните ще бъдат тук.

Някои от заселниците простенаха отчаяни, други се зарадваха. Октавия се чувстваше твърде вцепенена, за да разсъждава над последиците от действията на кмета. Тя се свлече по калните звена на веригите и седна до грамадното превозно средство. Въздъхна изтощено…

Внезапно вдигна поглед, изпълнен с див ужас — до нея бе достигнал далечен тътен, който й се струваше до болка познат. Това беше трополенето и съскането на хиляди зерги, но сега звуците бяха много по-силни от онези, които бяха чули призори.

Огромна нова вълна от чудовища прииждаше през равнината. Този път, обаче, освен малките, приличащи на гущери зерглинги и съскащите хидралиски, в редиците на напредващата орда се виждаха и кошмарни гигантски изроди, приличащи на праисторически мамути с огромни и остри като коси бивни, които сякаш бяха способни да разсекат на половина цели сгради. В небето над тях ято изопачени подобия на дракони се носеше по въздушните течения.

Цялата тази сган беше устремена към селището.

Зашеметените колонисти забелязаха и много други видове зерги, които им изглеждаха непознати — явно бяха модифицирани породи или ужасяващи мутации на най-различни същества. Всички те бяха смъртоносни и сега идваха, за да заличат колонията Фрий Хейвън от лицето на Бекар Ро.

Октавия остана седнала, загледана във вълната от прииждаща смърт. Време беше да признае своето поражение. Дори нейната изобретателност не би могла да помогне на заселниците да се справят с тази огромна армия.