Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (22)

Глава 20

Размишлявайки върху получените заповеди, генерал Едмънд Дюк седеше изправен в неудобното си кресло в командната зала на крайцера „Норад III“. Не откриваше никакви пропуски в готовността на своята флота — корабите бяха в изправност и напълно заредени, а хората бяха добре обучени и знаеха своите задължения. Беше се подготвил за всякакви непредвидени обстоятелства и сега не му оставаше нищо друго, освен да си гризе ноктите.

Задачата на ескадра Алфа бе да изследва някакъв чуждоземен артефакт на един затънтен свят и да спаси застрашените от чуждопланетна инвазия безпомощни колонисти. Ако извадеха късмет, мисията им можеше да се окаже и нещо повече от това.

През изминалите месеци на безделие и притеснения от създалата се политическа ситуация, нервите на Дюк се бяха опънали до крайност. Но сега времето за патриотични речи беше отминало и бе настъпил моментът да се действа. Генералът най-сетне се чувстваше в свои води. Много добре знаеше как да накара войните си да дадат най-доброто от себе си.

— Планетата Бекар Ро е на екрана, генерале — каза лейтенант Скот от тактическия пулт. — След малко ще навлезем в орбита.

Едмънд Дюк кимна.

— Разширявам обхвата на сканиране, сър — добави Скот. — Започвам предварително търсене на подходящи за отбрана позиции.

Дюк погледна самодоволно към младия офицер и повдигна вежди:

— Предполагам, че нашите петнайсет бойни крайцера ще могат лесно да се справят с някакво си дребно фермерско проблемче, лейтенант. Едва ли ще ни се наложи да се окопаваме.

— Сър! Вражески кораби! — извика Скот, проверявайки отново постъпващите данни за тактическата обстановка, докато ескадра Алфа се приближаваше към Бекар Ро.

Офицерът показа на екрана анализ на чуждоземната флота, която се беше спотаила високо над колониалния свят. Войниците на мостика на „Норад III“ видяха изображението и замърмориха изненадано.

Дюк стисна здраво челюсти и се приведе напред:

— Знаех си аз, че тези мръсници може да ни готвят засада.

Генералът моментално разпозна носачите на Протосите по тяхната гладка обвивка и раздвоената им елипсовидна форма. Не можеше да разбере дали обезцветените петна по корпусите са нарисувани или просто са резултат от многобройни сблъсъци с микрометеорити. Ако бе вярно второто, тези съдове бяха прекарали доста време в открития космос.

— Подгответе оръдията Ямато за стрелба — заповяда Дюк. — Ще навлезем в орбита и ще ги ударим преди изобщо да са усетили, че сме тук.

Устните на генерала се извиха в хищна усмивка. Той преплете пръстите на ръцете си, сякаш стискаше нечие мършаво вражеско гърло между тях.

— Добре, момчета — проехтя гласът му из дългите коридори на бойните крайцери, усилен от високоговорителите. — Да отидем и да сритаме няколко чуждоземни задника!

Одобрителните викове на мъжете бяха толкова силни, че чак металните корпуси на корабите завибрираха от изблика на ентусиазъм. Ескадра Алфа бе създадена за сражения. Твърде дълго император Менгск беше пропилявал потенциала й с безсмислени задачи. Морските пехотинци бяха точно толкова отегчени, колкото и техният командир.

— Сър, малко вероятно е протосите просто да си седят там, очаквайки точно нас — отбеляза лейтенант Скот.

Точно в този миг над хоризонта се показа отвратителен рояк от насекомоподобни извънземни — чудовищни създания, които без проблем оцеляваха в космическия вакуум.

Генерал Дюк беше виждал тези ужасяващи същества и преди:

— Зергите! По дяволите, те са се съюзили с Протосите!

Докато наблюдаваше екраните, протоските кораби — носачи започнаха да изстрелват своите роботизирани прехващачи срещу зергите. След секунда двете сили се сблъскаха. Бойното поле се превърна в хаос от енергийни лъчи и експлодиращи корпуси.

— Не мисля, че това е особено здрав съюз, сър — каза Скот.

— Ще бъда безкрайно щастлив, ако те се избият взаимно — изръмжа генералът. — Мразя ги всичките.

Носачите изстреляха нова вълна прехващачи, които започнаха да преследват и атакуват всички зерги, попаднали в техния обсег. Малките роботизи-рани изтребители бяха като рояк жилещи насекоми, съсредоточен върху масивните повелители. Недалече беше разположена и група безпомощни пазители. Тяхната способност да изхвърлят разяждаща киселина би била пагубна за всяка наземна цел, но в космоса не беше от особена полза. Тук те бяха напълно беззащитни и протоските прехващачи ги унищожаваха с дузини.

Като видяха касапницата и многобройните загуби сред техните редици, зергите вкараха в боя ято скорджове^[1]. Те проникваха през защитата на протосите и атакуваха носачите фронтално. Безразсъдни и непоколебими, живите бомби се насочваха право към големите кораби и при сблъсъка с тях експлодираха, жертвайки себе си, за да унищожат вражеския съд.

Едмънд Дюк наблюдаваше бойните действия и мислено аплодираше унищожаването на всеки протоски кораб.

— Още от Чау Сара имам зъб на тези извънземни копелета…

При първия си контакт с човешката раса Протосите бяха пристигнали с гигантските си кораби и без предупреждение бяха изтребили всички живи същества на един от колониалните светове, погубвайки милиони.

— Така им се пада! — извика генералът.

Всъщност, Дюк не обичаше и Зергите. Измъкнал се бе на косъм от почти напълно асимилираната Мар Сара, където за първи път се беше сблъскал с тях.

Командирът на ескадра Алфа мразеше всички извънземни на общо основание. И сега те се избиваха помежду си. Просто не можеше да си представи по-забавна гледка.

Военачалникът присви очи, наблюдавайки сражението на извънземните в орбита. Изчака за момент, взирайки се в повсеместното унищожение, после на лицето му се появи усмивка:

— Внимание, ескадра Алфа! — гласът му прокънтя из всичките петнайсет бойни крайцера. — Заемете позиции! Сега е момента да ги атакуваме, докато са заети да се бият помежду си. Нека си получат заслуженото!

Лейтенант Скот наблюдаваше бъркотията на тактическите екрани:

— Сър, не е ли по-добре да изчакаме? Да изпратим разузнавателни съдове, за да съберем повече информация, преди да направим своя ход?

Генералът посочи към екраните:

— Можеш да видиш всичко със собствените си очи, лейтенант. Освен това, аз не съм човек, който седи със скръстени ръце, събирайки предварителни данни, когато очевидно е дошло времето да се действа!

Едмънд Дюк се изправи от креслото си — знаеше, че ще демонстрира по-силно лидерско присъствие, ако застане прав:

— Император Арктур Менгск обяви, че планетата Бекар Ро е от жизненоважно значение за Човечеството! — Опитваше се да не се засмее, защото подозираше, че никой от морските пехотинци не е чувал за това място досега. — Наш дълг е да защитим колонията и ценните й ресурси от вражеско посегателство! Присъствието на тая чуждоземна измет може да се тълкува единствено като заплаха срещу Земния Доминион! Няма да позволим на Протосите и Зергите да изложат на опасност дори една прашинка, намираща се на Бекар Ро!

Ескадра Алфа се хвърли в атака начело с крайцера „Норад III“.