Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (15)

Глава 13

На мостика на „Куел’Ха“ екзекутор Коронис изучаваше мълчаливо изображенията с висока разделителна способност, предавани от наблюдателя.

Командирът беше изумен.

Образите показваха величествената конструкция на Ксел’Нага от различни страни. Обектът беше съставен от множеството заострени куполи, начупени извивки и спираловидни улеи. Общото впечатление бе като от катедрала, построена от прекалено амбициозни насекоми. Блестящи светли области с неправилна форма придаваха допълнителна загадъчност на този странен дизайн.

Съдия Амдор стоеше до екзекутора. Мислите му излъчваха вълнение и нетърпение — невероятна промяна спрямо мрачния скептицизъм, който беше проявявал през последните няколко години от безплодното им търсене.

Коронис очаровано разглеждаше нащърбените късове прозрачна, лъскава скала, които стърчаха от чакълестия терен навсякъде около новооткрития обект.

— Това са Кайдарински кристали — отбеляза той, опитвайки се да си представи цялата сила, която късове с подобен размер вероятно притежаваха.

Спомни си прилива на енергия, който изпитваше всеки път, когато докоснеше дребното парченце, което пазеше в личните си покои. Дори без странния артефакт, тези масивни кристали представляваха достатъчно голяма плячка за експедицията. Кайдаринските камъни бяха ценни ресурси и можеха да станат мощно оръжие в ръцете на Протосите.

Амдор изглежда беше по-заинтригуван от странните руни, изобразени по-външната обвивка:

— Тези писания и първоначалният кодиран сигнал са неопровержимо доказателство, че обектът е бил създаден от Пътешествениците. Открихме завета на Ксел’Нага!

Съдията отправи пламтящия си поглед към останалите протоси на мостика на „Куел’Ха“. Мисловното му послание звънтеше от ентусиазъм, който въздействаше на калаите, като ги вдъхновяваше и разпалваше още по-силно:

— Трябва да си възвърнем това съкровище, оставено от нашите предци! — Позволявайки си да раздава заповеди, сякаш той беше командир на флотата, Амдор продължи: — Продължаваме напред с пълна скорост! Трябва да стигнем до този артефакт, да го завладеем и да го съхраним за нашия народ!

Екзекутор Коронис настръхна. Какво си позволяваше съдията! Той не принадлежеше към онази част от кастовата йерархия, която му даваше право да издава подобни заповеди! Но не му беше сега времето да влиза в открито пререкание. Военачалникът повтори командата, сякаш инструкциите бяха негови:

— Правилно, няма да се прибираме веднага у дома. Айур наистина понесе тежко бремето и разрушенията на ужасната война, но откритие като това може да помогне на Първородните отново да достигнат отдавна загубеното си величие.

Екзекуторът отново се вгледа в изображенията и продължи:

— Рояците на Зергите започват да навлизат в онази част от космоса, която по-право ни принадлежи. Въпреки че имаме общи прародители в лицето на Ксел’Нага, ние, Първородните, никога не бихме могли да ги приемем като братя. Не можем да допуснем Зергите да завладеят този артефакт или знанията, които той съдържа. Завещаното на Ксел’Нага трябва да принадлежи на нас.

Далечният наблюдател продължаваше да изпраща нови изображения. Бекар Ро изглеждаше като съвсем обикновен и с нищо незабележителен свят. Затова екзекуторът се изненада, когато видя данните за наличие на организирана човешка колония. На екрана пред него започнаха да се редуват образите на различните съоръжения, изградени от малката група заселници, които се опитваха да си осигурят препитание на тази сурова планета.

Внезапно оръдейната кула на селището се активира и стреля по невидимата сонда. Коронис се отдръпна назад в командния си стол, сякаш изстрелът бе насочен лично към него. Ракетата изпепели деликатните сензори на малкия разузнавателния съд и той се разби в земята.

Загубата на наблюдателя раздразни съдията — не поради съществуването на някаква съществена заплаха от страна на хората, а защото Амдор нямаше да може да получава повече изображения на артефакта на Пътешествениците, докато корабът им не пристигне на колонизирания свят.

— Когато стигнем до планетата, трябва да продължим много внимателно — каза Коронис. — Не знаем какъв военен потенциал притежават тези хора и каква съпротива могат да ни окажат. Възнамерявам да оставя флотата на далечна орбита около звездата. Ние ще навлезем в системата по-бавно, така че да имаме възможност отново да преценим ситуацията.

Сега съдията насочи гнева си към екзекутора:

— Напълно излишно! Нали видя изображенията. Това е малка откъсната колония, разполагаща само с няколко отбранителни съоръжения и то с остаряла технология. Освен това те са хора. Хората нямат никакво значение за нас, а още по-малко имат връзка с нашия проблем.

След кратък размисъл Коронис се съгласи с доводите на Амдор. Заедно с останалата част от експедиционната флота, „Куел’Ха“ се насочи към Бекар Ро, развивайки най-високата скорост, на която беше способен.

Екзекуторът разгледа повторно изображенията, които наблюдателят беше изпратил. Особено внимание отдели на загадъчния артефакт на Ксел’Нага. След като бяха пропуснали голямата битка и не бяха участвали в защитата на Айур, след като се бяха провалили в търсенето на тъмните тамплиери, Коронис вярваше, че с откриването на този артефакт поне щяха да изпълнят втората част от своята мисия. Може би това щеше да бъде изкуплението за техните грехове.