Петър Копанов
Операция „Риба“ (62)

Цената на предателството

Наближава краят на историята ми. Остана да разкажа как Секст Афраний Бур и Агрипина ликвидираха Канцеларията. През 805 година^[1] аз се оттеглих като префект на Канцеларията и мястото ми зае синът ми Луций. Напомням, че по-големият ми син Марк загина в латифундията край Антиохия 4 години преди това. През следващата година му се роди син на 18 септември, когото той нарече Марк, в памет на брат си. Веднага след раждането на детето Луций замина за Колония Агрипина в Долна Германия, тъй като херуските се бяха раздвижили оттатък Рейн. При една от акциите отвъд Рейн в началото на май следващата Луций беше убит в схватка с тях. Наложи се отново да се върна начело на Канцеларията. Вече нямах живи синове, малкият Марк беше единственият ми внук. Реших че е по-добре за него, майка му Марция и по-голямата му сестра Улпия Марциана да ги изпратя по-далеч от Рим, докато нещата се успокоят. Трудно ми е да го обясня, но чувствах, че нещо лошо ще се случи скоро. Марция се омъжи за един от най-верните ми офицери Марк Улпий Траян. Изпратих ги тайно в Италика, наша колония в Испания Бетика, където Улпий трябваше да бъде един от помощниците на местния офицер, но реших че е по-добре да стои настрана от дейността на канцеларията и да се занимава само с официалните си задължения по разпределението на земите на ветераните. Изрично му наредих да стои настрана от работата на канцеларията в Бетика и той наистина стоя настрана осем години, докато не го изпратих заедно със семейството му в Антиохия. Отначало служи като легат при Корбулон, а след 4 години постъпи при Веспасиан.

Веднага след това аз потеглих към Долна Германия, като пуснах слух, че внук ми и снаха ми са с мен. Именно това спаси живота на внук ми по-късно. Бур и Агрипина не можаха да открият следите му. Три дни след заминаването ми Агрипина отровила Клавдий. Това е станало три дни преди октомврийските иди^[2]. Вестта за това ме настигна по пътя. Бур веднага започнал да избива всички офицери и сътрудници на Канцеларията, но около половината от хората все пак успели да разберат за опасността и да се скрият. Повечето от тях напуснаха Рим и се укриха в различни тайни убежища. Тези, които останаха в Рим, също се укриха и шест години не предприемаха никакви активни действия, а само наблюдаваха какво става и ми докладваха. Докато Бур беше жив. След като Бур умря, постепенно започнахме да възстановяваме връзките си с агентите, които още бяха живи, и постепенно започнахме да поемаме скритото управление на страната. Накрая оствихме Нерон и останалите властолюбци да се изпоядат един друг. Накрая събрах управителите на Източните провинции в Берит и ги накарах да обявят Тит Флавий Веспасиян за император. Веспасиян е най-способният военачалник и администратор в момента и ще бъде достоен император. Освен това е минал нашето обучение в школата край Антиохия и 11 години е бил младши офицер в канцеларията, преди да го освободим и да го накараме да започне военна кариера.

Дълго време се питах защо Бур направи всичко това? Останалите участници ми бяха ясни. Агрипина искаше власт. Като сестра на Калигула беше се ползвала от възможностите, които властта предлага, и си ги искаше отново. Сенека пък си беше втълпил, че той ще е великият философ, който ще осъществи на дело мечтата на Платон за Идеалната Държава. Дето се управлява от философи. А Африпина и Нерон ще са средството, с което тази мечта ще се превърне в действителност. Бур обаче не ми беше ясен. Защо му трябваше да се забърква с тези побъркани? По това време той беше мой пръв помощник и единственият сериозен кандидат за мястото ми. А аз се готвех отново да се оттегля, след като сложа в ред канцеларията и му предам управлението.

Чак три години след тези събития разбрах причината. Бур беше болен от рак на гърлото. Умря от него през 815 година^[3], осем години след унищожаването на канцеларията. Явно по времето, когато убиха Клавдий и унищожиха канцеларията, той вече е усещал, че няма да живее дълго, и е решил да не чака оттеглянето ми, а да вземе властта, докато може да я използува. И я използува, за да ни унищожи.