Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Тайната на коприната

След тези доста дълги но необходими отклонения се връщам към историята на Канцеларията. Търговските ни операции ни помагаха да намалим изтичането на пари, но не и да го спрем. Истинското решение беше да започнем сами да произвеждаме коприна. За целта обаче първо тябваше да разберем откъде идва, от какво се произвежда и как. Вече обясних откъде идва коприната — от Китай. Как се получава обаче дълго време беше загадка за нас. Начинът на производство беше една от най-големите тайни на тази далечна държава. И една от най-добре пазените. Вече обясних, че проникването в Китай е изключително трудно, да не кажа невъзможно. Опитите ни да проникнем там са започнали веднага след завършването на Гражданските войни и победата на Август над Марк Антоний, но близо 40 години са завършвали винаги с провал. За наш късмет, както вече обясних, през 762 година — годината на гибелта на Вар[1] — в Китай узурпаторът Ван Ман завзе властта, след което започна един период от 16 години на вътрешни борби и въстания, през който успяхме да проникнем по-сериозно там. Използувахме тази възможност и успяхме да вкараме 27 наши агенти в страната, които се представяха за монаси на един култ, който едва започваше да навлиза в Китай[2]. Тук ще обърна внимание на връзката между религията и шпионажа — двете неща са много силно свързани и това ще стане съвсем ясно в историите на евреите и на Йешуа, а сега само подчертавам, че без прикритието на религията просто нямаше да успеем да проникнем в Китай. Всички сведения, които събрахме и изнесохме от тази страна, успяхме да съберем и изнесем именно под прикритието на религиозни мисии! Колкото до коприната, накрая трима от агентите ми успяха да изнесат тайната — вече разказах легендата как самите китайци са я открили: Оказа се, че коприната се преде от една особена гъсеница, която я използва, за да си изтъче пашкул. При това гъсеницата трябва да се храни с листата на черницата — иначе не се получава добра коприна. Ще пропусна перипетиите по пренасянето на гъсениците от Китай до Томи. Ще спомена само, че тримата успяха да изнесат гъсениците и семена от китайската бяла черница в кухи тояги — като тези, които се използват в театъра, когато се играе сцена на масов бой. Успяха да пристигнат в Томи през пролетта на 780 година[3]. Малко преди това в Китай бяха приключили размириците, за които вече споменах, така че пътищата ни за проникване там бяха отрязани и нямахме право на грешки. Отделихме една наша латифундия край Антиохия близо до лагера ни и започнахме опити да развъждаме копринени буби. За 11 години успяхме да разберем как се произвежда коприна и тъкмо бяхме готови да започнем производство на различни места, когато партите унищожиха всичко! Никога — нито преди, нито след това — не съм бил толкова ядосан. Знаех, че е опасно да организираме тази работа на Изток, но нямахме избор — черниците и гъсениците искаха топъл климат и се наложи да изберем Антиохия. Страх ме беше, че ако опитаме близо до Рим ще провалим всичко сами. Всъщност наистина опитахме да развъждаме бубите в Сицилия, но те измряха — не им понесе климатът. Именно затова бяхме принудени да се занимаваме с тази работа на Изток. Разчитах, че близостта на латифундията до лагера ще я опази, но партите успяха да разберат за коприната и да организират унищожаването на латифундията. Над 500 партски шпиони и още около 1300 техи помощници от всички Източни провинции — около половината бяха евреи от сектата на зилотите — тайно на малки групи се събрали около латифундията и след това я нападнали, като убили всички и запалили всичко, което можело да гори. Тогава загина и по-големият ми син Марк. Той беше началник на латифундията и му предстоеше да организира производството на коприна в няколко други места и тя да стане масова стока в империята. Така щяхме да си решим проблема с изтичането на пари от страната! И сега още не съм наясно със себе си: кое ме вбеси повече — унищожаването на производството на коприна, или смъртта на Марк! Това е единственият случай през цялата ми служба като префект на Канцеларията, в който си позволих да дам воля на чувствата и да търся отмъщение докрай! Спомням си много добре какво стана: по това време бях в Александрия — там пак имаше разправии между евреите и гърците, а Калигула въобще не се занимаваше с управление. Всъщност той тъкмо се беше побъркал, не без моя помощ, но за това по-късно, така че трябваше аз да оправям разправиите в Александрия. Но като разбрах за случилото се, по най-бързия начин тръгнах за Сирия, като подбирах по пътя си всички свободни офицери и агенти. Обикновено избягвахме разчистването на сметки чрез убийства, но в този случай дадох на хората си пълна свобода на действие. Успяхме да заловим над 1800 от извършителите и да ги избием — тихо и без следи — но беше вече късно. По данни на нашите шпиони в самата Партия, само трима техни агенти успели да преминат Ефрат и да докладват, че са изпълнили задачата си. След време и тримата загинали при нещастни инциденти. По стечение на обстоятелствата наши агенти присъствали на тези инциденти. Ръководителите на партската тайна служба също умряха при нещастни случаи малко по-късно. Изводите оставям на теб, читателю. Цялата партска шпионска мрежа в източните ни провинции беше разкрита и унищожена, но те явно бяха решили да я пожертват. Всеки, който се е занимавал с разузнаване, знае, че шпионинът не трябва да предприема активни действия, а само да наблюдава и да донася. И точно затова най-добри прикрития за шпионажа са търговията и религията! Ходиш навсякъде, гледаш, запомняш и си имаш прекрасно оправдание за това. Е, вече разказах достатъчно, така че е ясно защо и ние се занимавахме с търговия и с религия. Колкото до самите шпиони — активността при тях е равна на смърт. Точно това се случи с партската шпионска мрежа тогава. Въпреки това обаче в крайна сметка тази игра я загубихме ние. Простата сметка показва, че с парите от коприната, които партите са спечелили само по времето на Нерон, те могат да възстановят цялата си мрежа и ще им остане за да въоръжат 20 000 клибинария и двойно повече катафракта. А това означава, че в момента ние не можем да ги победим в открита война! Въстанието в Юдея е организирано с партско злато, спечелено от търговията с нас! Ето затова с такава ярост избихме всички шпиони, които пипнахме тогава!

 

А сега е време да разкажа за най-опасния наш вътрешен враг — евреите, и с най-важната наша операция срещу тях. Преди да я разкажа обаче, ще спомена, че по целия Южен път до Индия, който описах, се срещат евреи, които въртят търговия и ни конкурират. Именно тяхното присъствие наложи откриването и поддържането на Северния път — евреите и партите си нямаха и понятие за него.

Бележки

[1] 9 г. н.е. — Б.пр.

[2] Явно става дума за будизма. — Б.пр.

[3] 27 г. — Б.пр.