Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Приходи и разходи

Тъй като усещам нетърпението ти, читателю, започвам да обяснявам защо златото и среброто са не просто важни, а най-важните неща, които контролирахме. Причините са две — армията и коприната. Обяснявам. След реформите на Гай Марий римската армия вече е професионална и подготовката, въоръжението и заплатите на войниците са грижа на държавата, с други думи на императора, който е проконсул и следователно главнокомандващ на цялата армия. Всъщност заплати на войниците са се плащали още по времето на царете, но те са били съвсем малки. Реални заплати, с които войниците да могат да се издържат, им се плащат едва след реформите на Гай Марий. Това обаче струва много пари. Колко ли? Да разгледаме нещата по времето на Август. След гражданските войни Август остави 28 легиона по 6000 войника и спомагателни отряди — ауксилии — в които имаше около 150 000 души. Заедно с преторианците това прави около 350 000 човека, които трябваше да бъдат обучавани, въоръжавани, хранени, награждавани, да им се дават пари и земя след завършване на службата. Заплатата на редовия легионер беше 900 сестерции годишно. След изслужване на 20 години служба получаваше 3000 сестерции. Спомагателните отряди бяха предимно от войници от провинциите, които служеха 25 години и получаваха римско гражданство при напускането. За преторианците вече стана дума — служеха по 16 години със заплата 2800 сестерции и получаваха 5000 сестерции при напускане на службата. Армията струваше на империята средно около 300 000 000 сестерции годишно и тези разходи не можеха да се намалят, без да пострада сигурността по границите ни. Тук не влизат подаръците и подкупите, които трябваше периодично да се раздават на войниците, за да не се разбунтуват. Клавдий например трябваше да плати на преторианците по 15 000 сестерции и по 2 000 ауреуса на командирите при избора му за император. Немалка част от текущите разходи Август поемаше от собствените си доходи, без да минават през държавния ерариум. За 44 години Август изразходва над 600 000 000 сестерции — точната сума беше 613 234 000 сестерции — за нуждите на държавата, без тези пари да минават през сметките на сената. Властта е скъпо удоволствие! Най-много пари наведнъж Август внесе при създаването на военната хазна през 759 година[1] — 170 000 000 сестерции[2]. Именно тази сума стана причина да загубим Германия и да се откажем за дълго време от всякакви завоевания. Тъй като след внасянето й на Август почти не му останаха пари в брой, той реши да вдигне данъците и след това първо въстанаха илирийците, а после германците, които унищожиха трите легиона на Вар в Тевтобургската гора, а с тях и целият труд на Тиберий и Друз в Германия пропадна. Истината е, че Август въобще не го биваше в сметките и обикновено решенията, свързани с пари, се вземаха от дядо ми или от Ливия, но в този случай Ливия не можеше да се бърка, тъй като беше жена. Дядо ми пък беше представил две сметки на Август за военната хазна. Едната беше за 70 милиона, и тя беше направена така че да не възникнат никакви проблеми с другите плащания. Другата беше за 100 милиона. Тя натоварваше малко повече стопанството, но можеше да бъде платена и след 3 до 5 години балансът щеше да бъде възстановен. Целта беше да се направи впечатление на народа и войниците с кръглата сума. Август просто трябваше да избере една от двете. И той като много умен избра… и двете. Подписал ги и ги предал на хазната за изпълнение. И си разсипа финансите. Когато баща ми разбра за тая глупост, крещя и бесня в кабинета си цял ден, но нищо не можеше да направи — приказките за щедростта на Август вече бяха плъзнали из целия Рим и решението не можеше да бъде отменено без риск от бунтове в легионите. Помня случая много добре, защото тогава влязох при него, за да разбера защо крещи и троши мебелите, а той ме изхвърли като краставо коте от кабинета, а цицината на главата ми спадна едва след 4 дни, макар че така и не разбрах как се беше появила. Та това недоглеждане на Август ни струваше Германия. Тевтобургската катастрофа беше не толкова военна, колкото финансова! Три легиона не са кой знае каква загуба — в историята си имаме много по-неприятни катастрофи с много повече жертви. По-горе споменах за някои от тях. Просто загубата на Германия съвсем разклати финансите на Август. Не случайно след тази загуба нито Август, нито Тиберий предприеха сериозен опит да си върнат Германия. Тиберий беше страшно ядосан, но нищо не можеше да направи. Просто нямаше достатъчно пари, за да се финансира подобно ново завоюване. А плячката щеше да е нищожна. Племенникът му Германик реши на своя глава да опита и затри повече хора, отколкото Вар, така че накрая Тиберий го разкара от Германия и го прати на Изток, но оня и там се показа невероятен некадърник. Чак към края на управлението на Тиберий се натрупа достатъчно голям запас от пари, но тогава самият Тиберий беше вече стар и така му беше писнало от разправиите със Сената, че и дума не можеше да става за по-сериозен военен поход. А Калигула пък започна така да пилее събраното, че трябваше да предприема някои доста гадни мерки, за да го спра. Тях обаче ще опиша по-нататък. Така че чак при Клавдий можахме да организираме по-сериозен поход. Само че не в Германия, а в Британия. Защото беше по-богата. При това плячката едва покри разходите. Та ето какво неприятности ни докараха тези големи разходи.

Другите суми бяха най-често текущи. Тези сметки показват, че за доброто функциониране на държавата са нужни пари. Много пари. Проблемът е, че пари се намират все по-трудно и тези трудности с течение на времето се увеличават. Сега ще обясня защо. От държавата изтичат пари и този поток навън не е никак малък. Когато Цезар за пръв път се опитал да определи поне приблизително колко пари изтичат от държавата годишно, изпаднал в ужас. Над 3000 таланта! Най-вече в злато! Причината е в луксозните стоки, които внасяме от изток — благовония, слонова кост, животни, но най-вече коприна. Ако приемем, че общото количество злато в държавата е 100 000 таланта, при такова изтичане след 40–50, най-много 100 години няма да остане никакво злато! И много малко сребро! И търговията ще спре! Защото няма да има пари. А след това ще спрат работа работилниците и занаятчиите. Защото няма да има кой да им купи това, което са направили. И армията няма да я има, защото няма да има с какво да й се плаща. А след като си отиде армията, ще си отиде и държавата. И хората ще подивеят. Не се шегувам. На гърците им се е случило точно това един-два века след Троянската война. И са им трябвали 3–4 века, за да излязат от това състояние, и то чак след като са намерили залежи от сребро и злато и са си осигурили пари, с които да търгуват. След стотина години и нас ни чака същото, ако не вземем мерки.[3]

Започваш ли да разбираш какви проблеми имахме да решаваме, читателю? Коприната например при пристигането до нашите граници се разменя равностойно на златото — либра коприна за либра злато! Коприната влиза, а златото излиза. Проблемът се задълбочаваше от това, че над две трети от коприната идва до нас през Партия. Така ние всъщност финансирахме главния си враг! Партия беше и си остава главната военна опасност за нас. Евреите пък бяха — и си остават — техни съюзници и шпиони вътре в държавата ни, затова им отделяхме специално внимание. Най-богатите и влиятелни евреи живеят в Месопотамия от шест века и скрито дърпат конците на всички еврейски общности по света. И контролират търговията. Но историята на евреите ще разкажа по-нататък.

А сега нека задам един прост въпрос — би ли се съгласил обикновеният римски гражданин да не купува източни благовония и коприна, защото по този начин златото и среброто изтича от страната ни и след примерно 100 години в империята няма да има пари — не само златото, но и среброто ще липсва? Отговорът е ясен и няма нужда да навлизам в подробности защо на обикновения гражданин му е безразлично какво ще е състоянието на финансите ни след примерно 100 години, дори и да успее да вникне в проблема и да направи неоходимите пресмятания. На нас обаче не ни е безразлично. Задачата ни беше да осигуряваме стабилността и сигурността на държавата и това означаваше сигурност и стабилност не само за момента или за няколко години напред. Канцеларията беше създадена за да пази държавата не само от непосредствени опасности, но и да предвижда такива за много години напред. Изтичането на парите през източните ни граници е точно такава опасност. Това е и причината да отделяме такова внимание на Изтока и да организираме тайните си операции основно там.

Сега, след като обясних главната причина за цялата поредица от странни операции, които бяхме принудени да проведем, вече ще мога да отделям повече внимание на някои подробности, които са важни за доброто функциониране на служби от типа на нашата канцелария. Първо ще формулирам проблема, защото ако не е ясно какво трябва да се реши, не може да се намери и подходящо решение. Основният дългосрочен проблем, който трябваше да решаваме тайно, бе да се запазят и евентуално да се увеличат златото и среброто в държавата. Защото без пари няма търговия, няма занаяти, няма армия, няма и държава. Ако това не ти е ясно, читателю, значи нищо не си разбрал от това, което разказах. Ако е така, този свитък не е за теб. Остави го и иди в цирка да гледаш забавленията на простаците. Вече ти го казах покрай историята на календара, сега то ги повтарям тук. Колкото до простаците, първата работа, която предложих на Веспасиан, след като потуши бунтовете и пое здраво управлението, беше да направи нов цирк на мястото на Златния дом на Нерон. Така хем ще осигури на тълпата забавления и ще я прикотка, хем ще намери работа на занаятчиите и работниците, а и пленените евреи ще бъдат по-кротки, като ги прати по каменоломните. И никой няма да възразява, защото на мястото на императорския дом ще се построи дом за Римския народ. Да се забавлява и да мирува. Проектът отдавна е готов, пари за започването сме заделили, а строежът ще продължи поне 10 години и ще гарантира спокойствието на Рим през това време. Остава Веспасиан да се съгласи. Ще се съгласи. Защото си знае интереса.[4] Е, отиваш ли в цирка, или оставаш със стария мърморко и скучната му история? Изборът си е твой. Последствията също.

Бележки

[1] 6 г. — Б.пр.

[2] А-А-А-А-А-А-А-А-А-А! Писна ми от тоя! Направо ме побърка с тези числа, докато ги разбера! За да разбереш, читателю, с каква гадост се занимавам, ще обясня! По онова време римляните не са използвали позиционна бройна система като арабската. Римският запис на цифри и досега се използва в някои специални случаи и сигурно ти е познат. Римският запис обаче е много тромав и Афраний е използвал гръцка система, по-точно йонийска, или още александрийска, в която всяка буква означава число, и към 24-те букви са добавени 3 знака — дигама за 6, копа за 90 и сампи за 900. Така с първите 9 букви и знаци се означават числата от 1 до 9, със следващите числата от от 10 до 90, а споследните 9 — числата от 100 до 900. Пишат се само главни, или големи, букви. Ако пред буквата се сложи знак /, това означава числото увеличено 1000 пъти. Например А означава 1, а /А означава 1000, П (пи) означава 80, а /П означава 80 000. Например 2003 ще се запише като /В Г. А //П /В А ще означава 80 002 001. Е, сега ясно ли ти е защо ми идава да отворя прозореца и да започна да крещя?! — Б.пр.

[3] Това подивяване наистина идва, само че след 3–4 века. И продължава около 10 века. Само че в учебниците по история го наричат феодализъм. И не го обясняват с липсата на пари. Някои дори въобще не го обясняват. Все пак фактът, че е настъпило доста по-късно от прогнозираните 50–100 години означава, че и след Афраний някой се е опитвал да оправи работата. Ама явно се е издънил! — Б.пр.

[4] Наистина се съгласява. Явно става въпрос за Колизея, строежът на който наистина започва по времето на император Веспасиан. И продължава повече от 10 години. Между другото от него е оцеляла едва една трета, и въпреки това и сега изглежда много внушително — Б.пр.