Петър Копанов
Операция „Риба“ (27)

Малко философия…

А може би самите въпроси нямат смисъл… Защото именно стремежът на хората да си отговорят на въпроса „Защо?“ накрая ги кара да си измислят богове. Неизбежно се стига дотам. Щом се търси смисъл в света около нас, значи някой трябва да го е създал. Иначе той просто няма смисъл. Така се стига до идеята за боговете, които са създали света и правилата, по които той е устроен и се развива. Защото правила явно има. Само дето богове не успях да открия. Никъде. Освен в главите на хората. И съм съвсем сигурен, че ако някой някъде твърди, че е видял бог, значи лъже. Или него са го излъгали. Всъщност на мен самият на няколко пъти ми се наложи да играя такава роля — на бог. Театърът си го биваше, а и беше необходим. И доста съм се забавлявал, докато съм играл ролята на бог. Все пак предпочитам да стоя зад сцената и да дърпам конците на куклите, които си мислят, че движат света, защото той се върти около тях. И когато стане нужда, да изкарам deus ex machina^[1]. А кои бяха куклите-богове? Императорите. А също и Йешуа. Той играеше син на еврейския бог. Но това са други истории, разказът за които ще почака. И без това прекалявам с отклоненията и обясненията. Колкото до въпросите… сега, когато се оглеждам назад, мисля, че съм си задавал неправилни въпроси. Правилните май започват не със „защо?“, а с „как?“. Като престанах да си задавам въпросите „защо?“ много неща си дойдоха на мястото. И боговете станаха ненужни. Защото правилата, по които светът около мен съществува и се променя, показват КАК става това. А не ЗАЩО.^[2]

Разбира се аз не съм първият човек, който си е задавал тези въпроси. Може би трябва да разкажа накратко какво са открили хората преди мен. Най-далеч в търсенето на отговорите са стигнали гръцките философи. А след това са се оцапали… Като малко дете. Ние римляните нямаме философи и никога не сме се занимавали сериозно с философия. Философията обаче се занимава с всичко. Особено с въпроса какво всъщност става в главите на хората, или, с други думи, как мислим и как възприемаме света. И понеже често това, което става в главите на хората определя това, което те правят, или казано направо, мислите и вярванията определят постъпките им, а постъпките им са важни, особено ако касаят сигурността на държавата, ще разкажа накратко и за гръцките философи. Причината, повтарям, е чисто практическа — ако човек иска да предвижда действията на другите, трябва да разбира какви са причините за тях. Тъй като причините са в главите ни, трябва да се разбере как мислим, как вземаме решения, как възприемаме света. И тъй като гръцките философи са се занимавали много с тези въпроси, редно е да им отделя малко място в разказа си. И тъй като сега стигнах в разказа си до момента, в който и аз самият съм си задавал такива въпроси, редно е сега и да разкажа за тях. А ти, читателю ме извини за объркания ход на разказа. Така мога, така го разказвам. И така:

Всичко започнало около 100 години след основаването на Рим^[3] в Милет. Пак този Милет. Това не е случайно. Милет е бил близо до Лидия и Фригия и е бил морската врата към тези страни. А там малко преди това са измислили парите във вида, в който ги използваме днес. Така че Милет е бил място, където са се разменяли всякакви стоки и… всякакви идеи. И понеже в главите на хората настъпил хаос, някои от тях решили, че е необходимо да се сложи някакъв ред, иначе може да се побъркат. И решили, че от този момент нататък няма да приемат нищо на доверие и ще се опират само на логиката. Никакви богове, никакви стари приказки, нищо нямало да се приема на вяра, а ще бъде проверявано чрез разсъждения дали няма някакви вътрешни противоречия. Ако има — значи трябва да се изхвърли на боклука. Подозирам, че това решение било взето след някоя сериозна кавга в някоя долнопробна кръчма на Милетското пристанище, завършила с няколко пукнати глави и избити зъби. Понеже не си струвало да си трошат главите, пък и зъбите им трябвали за да могат по-лесно да дъвчат мезетата, участниците в кавгата решили по-нататък първо да разсъждават, пък после ако има за какво — да си доизясняват отношенията с юмруци и ритници. Или с каквото там им попадне в ръцете. Така се родила гръцката философия. Тъй като философите се занимават с всичко и имат претенцията да разбират от всичко, което означава и от управление, редно е да им отделя малко място в историята си. Пък и работата ми налагаше да ги познавам по-отблизо. След малко ще кажа и защо.

Първият голям философ бил Талес, който естествено бил от Милет. Талес е бил практик, човек, който се е занимавал с всичко, което помага някаква работа да се свърши по-бързо, по-добре и с по-малко усилия. Той е първият грък, който е успял да предскаже слънчево затъмнение. Това станало на 28 май 169 година^[4]. На същата дата станала битка между мидийците и лидийците, която спряла след като армиите изпаднали в ужас от затъмнението. Именно затова и това затъмнение е толкова известно, а също и Талес. Тъй като предсказването на затъмнения е сложно, а и ние използвахме това явление — вече споменах един случай по времето на Тиберий, а в историята на Йешуа ще разкажа за най-важния такъв случай — ето накратко как става това: още древните вавилонци открили, че през много дълъг период от време, 6558 дни и 8 часа, или 18 години, 11 дни и 8 часа, затъмненията се повтарят. Този голям период от време се нарича Сарос, или повторение на гръцки. Всъщност отначало цикълът се е наричал с вавилонското име на числото 3600, или 60×60, който звучи по подобен начин. Периодът е почти два такива сароса по 3600 дни, но името е останало. Причината за този период е, че движението на луната е свързано с три цикъла: на фазите, на пресичането с пътя на слънцето, и на отдалечеността от земята. Саросът е всъщност общият период, и включва 223 фазови периода, 242 възлови периода и 239 периода на отдалечаване. Не зная какви са причините за тези периоди. Знам само че ги има и мога да ги използвам.^[5] Така, като знаем точното настъпване на затъмненията за един период, можем да го предскажем за следващия. Или за предишния. Или направо за няколко периода напред или назад. Вавилонците са правели точно това. И ние го правим. Талес е първият грък, който е използувал този цикъл. По този начин той показал на останалите гърци, че тези явления не са прищявка на боговете, а нещо, което може да се пресмята и следователно и да се предсказва. Този цикъл е бил известен и на Метон, който също е живял по това време. Много хора са използвали умението да предсказват затъмнения за свои цели. Ние не правехме изключение. За да те убедя в ползата от това знание, читателю, че ти кажа, че на 20 септември 423 година^[6] македонската армия е наблюдавала пълно лунно затъмнение, а също и персийската. Така войниците на Александър са били сигурни, че ще победят, а персите, и по специално Дарий — че ще загубят, защото Луната се се смятала за покровителка на Персия, а Слънцето — на Гърция и Македония. Явно в щаба на Александър са знаели за затъмнението, а също и за суеверието на Дарий, защото той умишлено се бави две години след битката при Иса, преди да даде главното сражение на Дарий на 1 октомври — само 11 дни след това. Това затъмнение обяснява почти двегодишното мотаене на Александър във Финикия и Египет, след което изведнъж подкарва армията през май от Египет в бърз марш към вътрешността на Азия. И наистина Дарий се държи като страхливец и обречен човек и по време на сражението, и след него. Има още един „дребен“ детайл. Преди самата битка Парменион, който явно „не е бил в час“ предлага на Александър да нападнат персийската армия през нощта. Парменион просто се е стреснал от многобройния противник — армията на Дарий е била около 10 пъти по-голяма, и е предложил съвсем разумна тактика в тази ситуация — нощните нападения обикновено внасят хаос в противниковия лагер, особено ако армията му не е добре обучена, и по този начин Парменион е разчитал да изравни силите! Александър му се надсмива, като казва че не краде победите си. След което ляга да спи, като на другата сутрин едва са го събудили! Това поведение не е билослучайно. Александър е знаел мног добре за настроенията в двата лагера след затъмнението и ги използува безпогрешно! Мисля че казах достатъчно по въпроса, така че спирам. А теб ако те интересуват подробностите, можеш да ги прочетеш в историята на Птолемей.

Та да се върна на Талес. Освен че е бил практик, той се е интересувал и от устройството на света и от причините той да бъде такъв а не някакъв друг. Основното твърдение на Талес, поне както ни го предават по-късните автори и по-специално Аристотел, е: „водата е най-доброто“. Смисълът на това твърдение според Аристотел е, че всичко останало се състои от вода. Талес е бил смятан за един от седемте мъдреци на Елада и е бил известен с това си твърдение. Ще завърша с Талес, като разкажа една история за него: ведъж през нощта Талес така се зазяпал в звездите по нощното небе, че не видял ямата на пътя и паднал в нея. Една жена, която живеела наблизо и чула виковете му, го издърпала, като не пропуснала да отбележи, че е по-добре човек да гледа в краката си, отколкото в звездите, защото може да падне в ямата…

Следващите двама известни философи също са милетци — Анаксимандър и Анаксимен. Анаксимандър също твърдял, че всичко произлиза от една субстанция, но че тя не е водата. Анаксимен пък твърдял, че това е въздухът. Следващият интересн чешит в групата на философите е Питагор. Той не е от Милет а от Самос. По онова време Самос е бил търговски съперник на Милет и е бил управляван от тирана Поликрат. Поликрат е бил голям разбойник, но и умен държавник, и е покровителствувал изкуствата и занаятите на острова си. Анакреон например е бил негов дворцов поет. Обръщам внимание, че философия и философи има там и тогава, където и когато има търговия, пари и свободни хора. Така е и по-нататък с Атина от времето на Перикъл и след него, когато градът става силен и богат. Питагор обаче нещо се сдърпал с Поликрат и се изнесъл в Кротон. Интересното е, че това е станало малко преди Кротон да разруши съседния Сибарис една година преди установяването на нашата Res Publica^[7]. Питагор е бил много странен тип, който е вярвал в прераждането на душите, тоест бил е последовател на учението на Орфей, и поради това е налагал на последователите си цял куп ограничения и забрани, като например да не се яде боб. Питагор е вярвал, че основата на света не е водата, въздухът или някаква друга субстанция, а числото: всички неща са числа! Колкото и щура да изглежда тази идея, все пак важното в нея е, че с помощта на математиката човек може да опише света. Оттогава много философи и математици се опитват да сведат всичко около нас до математика. Само че… само че още в отношението на отсечките в квадрата последователите на Питагор се натъкнали на несъизмеримост: отношението между дължините на диагонала и на страната не се изразява с цели числа. Когато един от учениците на Питагор открил тази работа, останалите го удавили, защото разрушил хармонията на числата!^[8] По-късните философи продължават с опитите си да обяснят света, като постепенно от описание на предметите и явленията около нас преминават към отношенията между тях и хората, както и на отношенията между самите хора. Ние римляните никога не сме се занимавали сериозно с тези неща — за нас отношението между държавата и нейните граждани е нещо зададено и свято и не подлежи на подобрение, още по-малко пък на критика. И фактът, че ние имаме толкова успешна държава, е достатъчно основание за това само по себе си. При гърците отношението между държавата и хората винаги е било проблем, и то голям. Всъщност в Гърция са изпробвани всички мислими форми на управление. И всички са се провалили. И това е трябвало да бъде обяснено. Затова и постепенно гилософите започват да се занимават основно с това — да търсят идеалното устройство на обществото и на държавата. Всъщност обяснението е съвсем просто и аз вече госпоменах — в основата на нашата държава и на нейния успех е отношението между гражданите и самата държава. Нарича се dignitas. Само че това за гърците е отвлечено понятие и празна работа. Те си представят държавата като някаква машина, която трябва да бъде добре конструирана и добре поддържана, за да работи добре. А хората са само лостчета, греди, въжета, зъбци и други такива чаркове. Затова и държавите им са такъв боклук, а те продължават да се джавкат чия машина, т.е. чия държава, е по-добра. Та основната работа на философите малко след Питагор е да търсят най-добрата конструкция на държавната машина! Първият, който „преуспява“ в тази работа, е Сократ. Той не е оставил след себе си нито едно произведение, и за него и за възгледите му знаем само от разказите на други автори, основно от Платон. Всъщност Сократ основно е критикувалсъществуващия модел, затова и накрая си е отнесъл смъртната присъда. Истинските „творци“ след него са Платон и Аристотел. Няма да се занимавам подробно с възгледите на философите от Сократ нататък — книгите на Платон, Аристотел и останалите се намират почти във всяка библиотека. Ще спомена само това, което ни касаеше в работата. А именно възгледите на философите за държавата и управлението. В най-завършен вид тези възгледи са изложени от Платон в неговия диалог „Държавата“. Та според Платон — а след него и според повечето философи — идеалното устройство на държавата е такова, в което цялото население е разделено на три големи групи: първата, най-малката, е на философите, които управляват всички дела в държавата, втората е на войниците, които пазят държавата от външни врагове и от третата група, а третата и най-многобройна група са останалите граждани, които се трудят за благото на държавата. Всъщност третата група представлява държавни роби. В тази идеална държава няма място за поети например — те се забраняват със закон. Е, ако можех, щях да попитам този умник какво щяха да представляват гърците без Омир. Няма да се занимавам с всички дивотии, описани от Платон — ако те интересуват наистина, просто вземи този бисер на човешката простотия и го прочети. Защо го споменавам след като смятам, че е боклук? Ами защото вече 5 века всички философи са убедени, че именно това устройство на държавата е идеалното. Сенека дори съвсем сериозно смяташе да започне преустройство на държавата по образец на Платон след като отровиха Клавдий и той стана наставник и съветник на Нерон. Да не припомням как свърши всичко, включително и за самия Сенека. Аристотел по подобен начин е напълнил главата на Александър с простотии и той накрая започва да се държи като жив бог. Дори само тези примери показват колко нелепи и опасни са възгледите на философите за устройството на държавата. А те съвсем не са единствените. Евреите известно време след бягството си от Египет са били организирани в държава по начин, близък до този описан от Платон, само че върхушката не е била от философи а от жреци, които са се наричали съдии и пророци, но смисълът е същият. И накрая са се превърнали в народ с извратени възгледи за живота и света около себе си — както философите се смятат за най-достойни да управляват държавата, така и те се смята за богоизбран народ, който един ден трябва да владее останалите народи. Включително и нас, римляните! По-подробно ще разкажа за тях по-нататък, а сега се опитвам да ти обясня, читателю, че идеи, подобни на Платоновите и на останалите философи, могат да докарат на държавата страшни неприятности, защото объркват ума на хората и ги карат да правят неща, които иначе никога не биха правили. Напомням, че Сенека побърка Нерон с щурите си идеи за управление и резултатът се видя много добре. Та затова се и занимавам с тези простотии — защото философите имат претенциите да разбират от всичко, особено от упревление. Само че ако ги остави човек да управляват, ще съсипят държавата преди да разберак какво всъщност означава да я управляват.^[9] Пояснявам — след Сократ философите вече се занимават основно с човека и по-специално с отношението между човека и държавата, а устройството на света около нас не ги вълнува особено — оставили са го на математиците, механиците и на другите учени. Само дето не са наясно нито с държавата, нито с човека. За да добиеш представа колко струват всичките измишльотини на Платон и останалите юнаци за човека и държавата, ще ти разкажа един истински случай. Та значи Платон след дълго и напрегнато мислене за това какво представлява всъщност човекът, дал следното определение: човекът е двукрако същество без пера. Диоген — оня същия фалшификатор с бъчвата! — като научил за тази Платонова умнотия, взел един петел, оскубал му перата и го пуснал да се разхожда пред бъчвата. След малко се насъбрали зяпачи и го попитали какво е това, в смисъл какво прави с тоя оскубан петел. А Диоген им отговорил: „това е човек. Така учи Платон. И понеже Платон е смятан за най-умния измежду нас, значи наистина е човек.“ Ще добавя само, че всички останали определения и конструкции на философите струват колкото това определение.

Все пак нещата с философите не са толкова лоши. Между писанията им има и наистина добри неща, но човек трябва доста да се порови, за да ги открие. Редно е да кажа и за собствените си философски предпочитания. Любимият ми философ е Демокрит. И Платон, и Аристотел са го мразели и са искали всичките му произведения да бъдат изгорени. Защото учението му не пасвало на глупавите им теории. Е, дядо ми изпълнил желанието на тия тъпаци. При пожара в Александрия всичките 67 книги на Демокрит „изгорели“. И сега само хората с достъп до тайната ни библиотека могат да го четат. А от него има какво да се научи. Препоръчвам ти, читателю, да го прочетеш. Тук ще спомена само две негови твърдения: първото е, че на света няма нищо освен празно пространство и атоми. Второто е, че всичко на този свят е резултат от случайност и необходимост. Демокрит за мен е последният истински философ, защото ясно е разбирал мястото на човека в света около него. Или поне се е опитвал да го разбере. След Платон и Аристотел всички философи започват с човека и свършват с човека. За тях човек е мярка на всички неща. Само че тази мярка е много дребна. И рзсъжденията и изводите, до които стигат тези глупаци, също са дребни. И понеже светът си съществува преди хората и независимо от тях и от техните „философски“ напъни да го разберат, те неизбежно стигат до задънената улица на въпросите „Защо?“. И аз съм допускал тази грешка. Както вече си признах преди малко. Демокрит показва, че правилните въпроси започват с „Как“, а не със „Защо“. И разбира се, човекът според него си е само едно любопитно животно, което съвсем не е мярка на всички неща. И съвсем естествено Платон, Аристотел и цялата пасмина около тях са мразели Демокрит заради тези негови твърдения.