Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Заговори и фокуси

Сега ще си позволя да се отклоня в разказа си и да избързам напред. Ще разкажа как с помощта на фокусите и суеверията осуетихме заговора на цар Ирод Агрипа. Така, драги мой читателю, ще получиш достатъчно ясна представа как си вършехме работата и каква е ползата от тази специална подготовка, която нашите офицери получаваха. Още през втората година, откакто Клавдий стана император, а това беше 796 година[1], Ирод Агрипа започна да подготвя въстание на евреите и отделяне от Рим. Предупредих Клавдий, но тъй като двамата с Ирод Агрипа бяха приятели от детинство, а и връстници, Клавдий не се отнесе много сериозно към заплахата. По-точно въобще не й обърна внимание. Междувременно Ирод Агрипа, който много добре познаваше наивността на Клавдий, бе започнал сериозна подготовка и затова бяхме принудени да вземем мерки.

Първата ми работа, след като разбрах за подготвяния бунт на Ирод Агрипа, бе да прегледам досието му при нас. Оказа се доста дебело. И пълно с невероятни истории, каквито няма дори в приказките. В него открих нещо любопитно. Малко преди да умре, Тиберий беше наредил да арестуват Ирод Агрипа, след като той се забъркал в една от поредните си измами — Ирод си беше прахосник и мошеник, вечно без пукнат ас в джоба, и живееше от заеми и измами на лековерни наивници. В тъмницата Ирод се оказал в една килия с един германец, бивш войник в римските легиони, който дезертирал по време на катастрофата в Тевтобургската гора през 762 година[2], а след 11 години бил хванат при една от нашите наказателни експедиции отвъд Рейн. Двамата с Ирод се разговорили, а тъй като германецът говорел латински много лошо, а Ирод пък го говореше правилно, но с ужасен акцент, преводач им станал тъмничарят. Той бе съставил и доклада в досието — голяма част от тъмничарите също бяха наши информатори. Тъй като Ирод и германецът били единствените затворници в момента, им позволявали да се разхождат из двора и да разговарят. Та както си седели Ирод и германецът в двора и разговаряли, една кукумявка кацнала на дървото над тях и се изсрала на рамото на Ирод. Германецът се оказал от племето на хавките, чойто тотем е кукумявката, символ на германския бог Ман. На всичко отгоре се оказал и един от главните жреци на култа към Ман. Та този същият германец предрекъл на Ирод, че го чака славно бъдеще, че ще стане водач на своя народ, но по време на най-голямото му въздигане, ако кукумявка кацне до него и започне да издава крясъци, това ще е краят му. Щял да живее само толкова дни, колкото пъти е изкряскала кукумявката! Ирод му се присмял и след това двамата повече не разговаряли.

Реших, че от това може да излезе чудесен сюжет за действие, който да реши проблема ни с Ирод Агрипа. Той си готвеше крепостите, армията и съюзниците, ние пък си готвехме фокусите. Когато Ирод беше готов, ние също бяхме готови. Историята, която последва, приличаше на гръцка трагедия, затова си струва да го разкажа накратко.

Ирод беше решил да се обяви за Машиях точно в деня, когато се честваше рожденият ден на Клавдий в амфитеатъра в Цезарея. Така смяташе, че ще приспи бдителността на римляните и си имаше оправдание за събирането на толкова много хора. Беше се подготвил много старателно. От няколко години се правеше на примерен евреин и спазваше стриктно всички религиозни правила. Това отначало си беше чиста демагогия с цел да спечели жреците и простия народ на своя страна, но по едно време Ирод сам започна да си вярва, че е Машиях. Не без наша помощ, разбира се — напротив, за нас беше много важно Ирод сам да си вярва, че е Избрания. Така всичко ставаше по-лесно за нас…

В онзи ден в Цезарея нямаше римляни — освен мен и още петима мои помощници под прикритие. Повечето от присъствуващите бяха евреи. Имаше много знатни гости от целия Изток. Имаше и петима тайни пратеници от Партия. Когато Ирод влезе, всички станаха на крака и го посрещнаха като цар. Всичко беше предварително подготвено и вървеше по план. Отначало по неговия. После по нашия. Няма да ви занимавам с описание на ориенталския разкош и подробностите от церемонията. Като римлянин презирам раболепието и разточителството. Затова минавам към съществената част. След като Ирод стигна до трона и седна на него, започнаха приветствията. Отначало бяха възгласите:

О, царю Ироде, да живееш вечно!

След това водачът на делегацията от Тир замоли:

— О, велики царю, имай милст към нас! Разкайваме се за своята неблагодарност към теб!

Водачът на делегацията от Сидон не остана по-назад:

— Досега гледахме на теб като на смъртен, но сега трябва да признаем, че ти си по-висш от обикновените хора!

На което Ирод отвърна:

— Простено да ти е, Сидоне!

Тогава водачът на делегацията от Тир се провикна:

— Това е гласът на бога, а не на човек!

Ирод веднага му отвърна:

Тире, и на теб прощавам!

След това вдигна ръка, за да даде знак церемонията да продължи. По неговия план след малко жреците трябваше да го провъзгласят за Машиях и жив бог пред народа. В този момент се намесих аз. И му обърках хубавия сценарий.[3]

През вратата, през която беше влязъл Ирод, прелетя кукумявка и се защура насам — натам. Хората се развикаха: — Гледайте, кукумявка! Откъде се взе посред бял ден?! Кукумявката кацна на въжето точно над лявото рамо на Ирод Агрипа, взря се в лицето му, изкряска пет пъти, плесна с криле и след това отлетя над амфитеатъра. Ирод си спомни предсказанието на стария германец. Спомни си и заповедта на еврейския бог — да нямаш други богове освен мене! — след което пребледня и се свлече от трона. След пет дни умря, разяден от червеи. Заговорът се разпадна, а участниците в него бяха обзети от такъв ужас, че през следващите десет години, докато Клавдий беше император, нямахме никакви неприятности на Изток. Толкова за Ирод Агрипа и претенциите му, че е Машиях и цар на Изтока.

С този не много сложен фокус с кукумявката и с още няколко технически подробности, чието описание ще ти спестя, драги мой читателю, аз предотвратих най-сериозната заплаха за Рим за последните сто години. Цялата операция ни струваше само сто четиридесет и три таланта, като в подготовката бяха ангажирани общо само седемнайсет човека за година и четири месеца. В сметката освен обичайните разходи са включени и дресировката на кукумявката и обработката на Ирод Агрипа — с приказки, подхвърлени в подходящия момент по подходящия начин, и с някои неща в яденето, за които не му е тук мястото да говоря. Военното решение щеше да е много по-скъпо и кръвопролитно от това. Сегашната война с евреите е достатъчно трудна и скъпа, но онази, която спрях, щеше да е ужасна. Тогава те бяха много по-добре подготвени, а освен това партите бяха готови да нахлуят в Сирия веднага щом Ирод се обяви за Машиях и с общи усилия да ни изхвърлят от Изтока, като дори си бяха разпределили плячката — партите получаваха Сирия и Азия[4], а Ирод — всичко на юг от Сирия. Такава им беше уговорката и аз я знаех. Само дето си направиха сметката без нас…

Оставям на теб, читателю, да прецениш доколко ефективни могат да бъдат фокусите, магиите и суеверията, когато човек знае как да ги използува. Подобни чудеса и магии сме правели с хиляди и неведнъж сме спестявали на Рим сериозни неприятности без да се налага използуването на сила.

Бележки

[1] 43 г. от н.е. — Б.пр.

[2] 9 г. от н.е. — Б.пр.

[3] Точният превод е „разредих му виното с пикня“, но ми звучи прекалено гадно. Пък и разреждането на виното с вода, типично в древността, днес не е на мода. Така че и смисълът се позагубва. — Б.пр.

[4] Има се впредвид Мала Азия, т.е. днешна Турция. — Б.пр.