Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Август
След Цезар е ред да разкажа някои неизвестни неща за Август.
Август може да се охарактеризира като най-щастливия некадърник в цялата човешка история. Защо ли? Ами защото за нищо не го биваше, но имаше късмета 44 години да стои начело на Римската държава и формално да я управлява. Фактически я управляваха дядо ми Марк, баща ми Луций и Ливия. На Август все пак му стигаше акълът да не им се пречка и да одобрява действията им. Много хора са се учудвали защо Август никога не взема решения веднага дори по най-прости въпроси, а изчаква, оттегля се и чак след известно време издава съответната заповед или разпореждане. Истината е че той никога нищо не е решавал. Трябваше друг да взема решенията, а той да ги представи за свои. Такава му е била ролята и той я е играел. 58 е играел ролята на владетел. От 710 до 768 година[1]. Чак когато умира си позволява да разкрие, че всичко е било театър. Само че зрителите така и не го разбрали. Знаеш ли историята за смъртта му? Ще я разкажа накратко. На 19 август 768 година в Нола, в същата стая, в която умрял навремето баща му, Август провел дълъг разговор с Тиберий (и с баща ми, но това го няма в официалните истории). След това наредил на робите да го срешат и да му оправят дрехите, и поканил близките и приятелите си да влязат. Попитал ги:
— Как смятате, добре ли изиграх комедията на живота?
След което произнесъл оня гръцки стих, който актьорите произнасят в края на представлението: „И понеже играхме хубаво, ръкопляскайте всички и ни изпратете с радост.“ Накрая останал насаме с Ливия и умрял. Хората, на които е известна тази история си мислят, че Август е иронизирал живота. Но той просто си е казал истината. За пръв и последен път. И останал неразбран. Е, поне са му ръкопляскали и са го изпратили с радост. Наистина като пълководец и владетел Август може и да е бил некадърник, но действително е бил велик артист, който прекрасно си е изиграл ролята. Нека напомня, че авторът на пиесата е бил Цезар, а дядо ми я е поставил на сцената и е следял да се развива според плана. Дойде моментът да разкажа и за главния помощник на Август, който всъщност му вършеше работата и го контролираше — Ливия. Преди да започна, ще напомня последните думи на Август към Ливия: „Помни как живяхме заедно! Живей и прощавай!“ Ливия го надживява с 15 години. Какво обаче е трябвало да му прощава? Ще разкажа какво. Ето накратко историята й.