Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Тиберий

Сега идва ред на Тиберий. Именно докато той беше император аз поех управлението на канцелатията от баща си. Тъй като Тиберий странеше от хората и последните си години прекара практически изолиран на Капри, за него се изприказваха купища измислици и мръсотии, които нямаха нищо общо с него. Самият Тиберий не правеше нищо, за да ги разсее. Когато на няколко пъти настоявах да реагира и да спре доносниците и клюкарите, той само ми се изсмя. Не съм виждал по-разочарован от хората човек от Тиберий. Дори оня гръцки нещастник Диоген е ходел с фенер по улиците „да търси човек“. Все пак е търсел. Тиберий просто се скри. Отначало, при Август, се е крил на Родос, а към края на живота си се скри на Капри. И нищо не можеше да го накара да си промени отношението към сенаторите, които той смяташе за отрепки — не без основание, разбира се. Иначе беше много компетентен администратор и изключителен пълководец. Ако беше малко по-активен, сигурно щеше да остане в паметта на хората като по-велик от Август — и с пълно основание. Само че на Тиберий просто не му пукаше за мнението на хората. Но нека да карам поред.

Тиберий Клавдий Нерон е роден на 16 ноември 712 година[1]. Вече разказах за баща му и майка му, така че преминавам направо към по-важните събития от собствения му живот. Първата му публияна поява е през 724 година, когато на 9-годишна възраст произнася надгробна реч при погребението на родния си баща. На 17 години получава първата си обществена длъжност — квестор. Първата по-значителна проява на Тиберий е през 734 година[2], когато Август го изпраща на Изток със специална мисия. След 10-годишни преговори с партите те решават да ни върнат пленените орли на легионите в кампаниите на Крас през 701 година[3], Децидий Сакса през 714 година[4] и Марк Антоний през 718 година[5]. За да завърши преговорите и да получи орлите, Тиберий получава проконсулста власт[6]. След успешния край на преговорите Тиберий става претор. Оженва се за Випсания Агрипина, дъщеря на Марк Випсаний Агрипа, и управлява Галия Комата една година. През това време се ражда синът му Друз. След това заедно с брат си Друз воюват в Алпите и за няколко години покоряват всички племена там. И двамата братя се проявяват като изключителни пълководци и си помагат един на друг през цялото време. Това е най-щастливият период от живота на Тиберий. Той обича жена си Випсания и сина си Друз. Двамата с брат му Друз са неразделни. Войниците ги обожават. Тоберий успява да въведе много строга дисциплина в лагера си, но войниците я приемат, тъй като той също стриктно я спазва. Яде, каквото ядат всички войници, спи в обикновена палатка, работи по укрепването на лагерите наравно с останалите… Има много забавни случки, които показват какво е представлявал Тиберий по онова време. Веднъж излязъл сам от лагера на разузнаване и когато се върнал чак на другия ден, часовият не го пуснал в лагера, понеже не знаел паролата! Тиберий трябвало чинно да изчака началникът на часовия да дойде и лично да го пусне в лагера! За тази своя постъпка часовият не само че не е бил наказан, но и получил награда лично от Тиберий. По онова време дядо ми лично е наблюдавал действията на Тиберий и Друз, така че сведенията ми са напълно надеждни. От онова време на Тиберий му останаха желязното здраве и добре оформеното тяло. А също и навиците и уменията на администратор. Освен това тиберий притежаваше една особеност, за която Август и внуците му страшно завиждаха на Тиберий. Можеше да изпие няколко кани неразредено вино, без да се напие. Тук ще се отклоня малко в разказа си и ще разкрия още една тайна. Август не можеше да пие. На третата чаша виното го поваляло. Не съм го виждал, знам историята от дядо. Веднъж още в началото на гражданските войни се напил и едва не умрял. Дядо ми едва го свестил. По-късно една от основните грижи на Ливия била именно да контролира Август в пиенето и в яденето. Тя лично му приготвяла от фалшивото вино, за което вече споменах. Самият Август много добре съзнавал зависимостта си от виното и се доверявал на Ливия. Тази слабост е била присъща и на бащата на Август, както и на племенника му Марцел и на внуците му Гай и Луций. Именно виното ги убило и тримата. И виновен затова донякъде бил и Тиберий, който си пийвал големи глътки на императорската трапеза всеки път, когато се случел в Рим и Август го канел. Именно това му „умение“, на което самият Тиберий не придавал никакво значение, породило неприязънта на Август и на внуците му към Тиберий. Ще приключа с това отклонение, като кажа, че и Марцел, и Гай, и Луций са умрели след припадъци, предизвикани от пиене! Навремето това породило много приказки в Рим, тъй като изглеждало нелепо млади и здрави хора, близки на императора и негови евентуални наследници, да умират така внезапно и безпричинно. Някои дори направо обвинявали Ливия, че ги е отровила, за да разчисти пътя на Тиберий. В простотията си някои хора стигнали дотам, че я обвинили че е убила и собствения си син Друз! И се учудвали, че Август не предприема нищо срещу нея, а дори я обгражда с още по-голямо внимание. А Август просто знаел истината. И помнел как е умрял собствения му баща, а също и че животът му зависи от Ливия, ако той самият вземе да се напие. Но да се върнем на Тиберий.

През 741 година[7] Тиберий е избран за консул. През следващата година умира Агрипа. От този момент животът на Тиберий се обърква. Съпругата му, Випсания, изживява доста тежко смъртта на баща си и Тиберий потегля на дълга обиколка из Галия и Алпите, за да я остави да се съвземе. Дъщерята на Август Юлия, която е била женена за Агрипа и му е родила двама сина — Гай и Луций, а след смъртта му ражда и трети — Постум, иска от баща си да я омъжи за Тиберий! Юлия е била влюбена в Тиберий, който въобще не подозирал за далеч не родителските чувства на доведената си тъща, и въобще не й е обръщал внимание. Това било достатъчно за Юлия, която не признавала думите „не може“! Свързва се със сина на Азиний Полион — Гал, който пък бил влюбен във Випсания и дори навремето я искал от баща й Агрипа. Гал пуснал слуха, че бил любовник на Випсания и че дори Друз не бил син на Тиберий, а на него. Приказката стигнала до Август — не без помощта на Юлия, и Випсания била разведена с Тиберий, без дори той да научи за това. Август използувал положението си на върховен понтифекс и сам извършил цялата работа. При това толкова бързо, че нито Ливия, нито баща ми успели да реагират. Когато станело въпрос за Юлия, Август не търпял никакви забележки или критики, а правел каквото си наумял без да се съобразява с никой. Именно затова, когато собствените му внуци след врем отидоха при него и му разкриха похожденията на Юлия, Август прие нещата толкова тежко. Но за това ще разкажа малко по-нататък. А сега да се върна на Тиберий.

Когато се връща в Рим, Тиберий заварва в дома си не Випсания, а Юлия! Собствената му доведена тъща му става жена, без въобще някой да го пита! А собствената му жена Випсания е изгонена докато го е нямало и накрая се принуждава наистина да се омъжи за Азиний Гал, тъй като е останала сама! През следващите 6 години Тиберий е принуден да търпи Юлия, но тъй като не желае да спи с нея, тя пък започва да му изневерява. Отначало го прави напук, за да го ядоса, но Тиберий не реагира по никакъв начин, тъй като не може да я понася. За него тя си остава жената, която е разбила семейството му. Тиберий продължава да обича Випсания и когато на няколко пъти я среща из улиците я е гледал толкова тъжно и продължително, че хората започнали да разнасят това из цял Рим. Накрая Август наредил няколко слуги непрекъснато да следят движенията на Тиберий и Випсания из града и да не допускат те да се срещат дори случайно. През тези 6 години Тиберий се стреми да е по-далеч от Рим и си намира добър повод за това — Германия. Двамата с брат му Друз решават да завладеят Германия. И успяват. За 3 години е покорена цялата страна от Рейн до Алба! Тогава идва вторият голям удар за Тиберий — смъртта на брат му Друз. През една от кампаниите край Алба през 745 година[8] Друз пада от коня си. Кракът му е премазан. Лекарят иска да го ампутира, но Друз не му разрешава и накрая гангрената го убива. Когато Тиберий научава за нещастието, той е в Рим на доклад при Август. Тръгва веднага за Германия, като се придвижва по най-бързия начин, но успява да завари брат си полужив. След няколко часа Друз умира в ръцете му. По-късно имаше приказки, че Ливия — ах, тази Ливия! — убила собствения си син. Нищо подобно не е станало. Друз е щял да се спаси, ако е разрешил на лекаря си да ампутира крака му, но той изрично му е забранил. Смятал е, че не може да бъде пълководец само с един крак. И умрял от раната си. Това е истината. А колкото до приказките — голяма част от тях били дело на Юлия. Не ми се иска да обяснявам защо ги е разпространявала. Не е трудно и сам да се досетиш, читателю. Тиберий е бил единственият съперник на децата й от Агрипа за наследник на Август. Ако Юлия си имаше поне малко понятие как се управлява Рим и каква е действителната роля на баща й, може би много от неприятностите, които сполетяха Август и семейството му, нямаше да се случат. Само че Юлия си нямаше понятие за тези неща. И никога не си е давала труд да разбере какво представлява управлението на страната. Тя си беше просто една глезла. Принцесата на татко. Свикнала да й угаждат за всичко и да й дават всчко, каквото си поиска. Смяташе, че всичко й е позволено. Накрая направи за смях Август с оргиите си и той се принуди да я прати в изгнание до края на живота й. Ливия много пъти се е опитвала да се намеси, но Юлия е един от малкото случаи, в които Август не я е слушал. Нито нея, нито дядо ми и баща ми.

Много глупости се изприказваха за Тиберий. В интерес на истината и той направи доста глупости. Въпреки това обаче той беше най-добрият император, който сме имали досега. Само един прост факт. Когато умря, в държавната хазна имаше 25 милиона и 300 хиляди ауреуса! Никога нито преди, нито след това държавата не е имала толкова пари. И никога страната ни не е била толкова сигурна. Нито толкова богата. А мръсотиите по негов адрес си бяха от чиста злоба и завист.

Бележки

[1] 42 г. пр.н.е. — Б.пр.

[2] 20 г. пр.н.е. — Б.пр.

[3] 53 г. пр.н.е. — Б.пр.

[4] 40 г. пр.н.е. — Б.пр.

[5] 36 г. пр.н.е. — Б.пр.

[6] Imperium proconsulare. — Б.пр.

[7] 13 г. пр.н.е. — Б.пр.

[8] 9 г. пр.н.е. — Б.пр.