Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Истина и история

А сега ще се върна на подготовката в лагера в Антиохия. Споменах, че се учеше история. А също и как се преправя. Всъщност историята на Рим, която вероятно ти е известна — имам впредвид историята на Тит Ливий, я написахме ние! Не се подигравам с теб, а говоря съвсем сериозно! Ливий е бил старши офицер в канцеларията и е написал историята си по поръчка на Август и дядо ми. Помагали са му още седем души в издирването на документите и подбора им. Работата наистина е голяма — 142 книги. Ливий я е завършил през 736 година[1]. За всеки, който се е занимавал с писане е ясно, че такова произведение не може да се напише от един единствен човек. Необходими са помощници, при това не какви да е, а такива, които си разбират от работата.

Да се изясним веднага. И „За архитектурата“ на Марк Витрувий Полион, и произведенията на Вергилий, Хорациий и Овидий, и „За древните оратори“ и „Римската древност“ на Дионисий Халикарнаски, и „За медицината“ на Авъл Корнелий Целз, „Човешките и древности и божествените дела“ и „За латинския език“ на Марк Теренций Варон — всички те бяха написани с наша помощ и под наш надзор. За причините вече може би се досещаш, читателю. Все пак някои разяснения са меобходими, така че ще ги дам.

Да разгледаме по-специално историята. Тя може да служи за много неща. Може да служи за пример на управляващите — какво трябва и какво не трябва да правят, за да бъде силна и богата държавата — такава е например историята на Азиний Полион. А може да служи за пример и на управляваните — как са живели техните деди и бащи, какво са приемали за добро и какво за лошо. Така погледнато има два вида история — историята на фактите, които да служат за образец и поука на управляващите, и история на легендите, сказанията, митовете, поуките, притчите, които да възпитават народа. Именно втората история на Рим написа Тит Ливий. Тя се разминава доста с действителността, но какво от това — върши си чудесно работата, заради която беше написана. Всъщност римският народ има нужда точно от тази история и ние му я дадохме. Та кой обикновен човек би желал да знае, че Ларс Порсена в действителност е превзел Рим, а Брут и Колатин са били само наместници, при това нарочно двама, за да могат да се контролират един друг? Лично аз подозирам, че те са били шпиони на Порсена и нарочно са провокирали Тарквиний, за да го изхвърлят от Рим. Разправията всъщност е била между етруските градове Цере, откъдето са Тарквиниите, и Вейи — кой да контролира Рим и Виа Салариа, или с други думи — кой да захапе кокала. Колкото до разправията в самия Рим… цялата работа е започнала като обикновена семейна разправия в царското семейство, която бързо се превърнала в борба за власт. Та кои всъщност са Брут и Колатин, основателите на Републиката и първи римски консули? Хайде да си припомним. Луций Тарквиний Колатин е син на Егерий и внук на Арунт. Арунт пък е син на коринтянина Демарат и брат на Лукумон. А кой е бил Лукумон? След като се преселил със семейството си от Тарквиний в Рим, Лукумон започнал да се нарича… Луций Тарквиний Приск. И по-късно става римски цар. Луций Тарквиний Горди е негов син, така че Луций Тарквиний Колатин му се падал племенник. И разбира се е нямал никакви шансове да се добере до някаква реална власт, освен чрез заговор срещу чичо си и синовете му, Арунт, Секст и Тит, които му се падали втори братовчеди. Ами Луций Юний Брут? Той пък е син на Тарквиния, сестрата на Тарквиний Горди. Така че царят му се падал вуйчо. И Брут бил в същото положение като Колатин — само със заговор можел да се добере до властта. Двамата царски племенници набързо го спретнали при първия удобен случай. Още повече, че имали много примери за подражание по онова време. Достатъчно е да напомня за заговора в Атина на Хармодий и Аристогейон срещу синовете на Пизистрат Хипий и Хипарх, който станал 4 години преди изгонването на Тарквините[2]. И тук не мога да се сдържа и да отбележа, че ако Тарквиний е имал добра шпионска служба, този заговор никога не би успял. Що се отнася до приказките за лошия цар и още по-лошите му синове… Историята с изнасилването на Лукреция, съпругата на Колатин, което е и поводът за изгонването на Тарквиниите, е прекалено добре нагласена. Почти сигурно не е имало никакво изнасилване, а най-обикновено прелъстяване на една самотна жена, което е било добре използвано като повод. Подозрението ми се основава на собствения ми опит, който не е малък. Дори един от внуците на Август се върза на същата въдица. И си докара същите неприятности. Но сега няма да се занимавам с Август и семейството му.

Колкото до Рим и историята му — на кой му трябва да знае, че древният Рим е бил само една малка етруска колония и древните царе са били само етруски наместници от град Цере? Не вярваш ли, читателю? Ами иди в град Цере и прочети надписа на семейната гробница на Тарквиниите. Може и да разбереш за какво става въпрос. Само дето надписът е на етруски, а този език вече се знае само от няколко офицери от канцеларията, включително и от мене. Клавдий също го знаеше и с него сме разговаряли доста по тези въпроси. На млади години той доста се занимаваше с история, тъй като беше сакат и пелтек и не му разрешаваха да заема обществени длъжности. Всъщност самото име Клавдий на етруски означава сакат човек и то му прилягаше съвсем точно.

Бележки

[1] 18 г. пр.н.е. — Б.пр.

[2] През 514 г. пр.н.е. наистина е имало заговор в Атина срещу тираните Хипий и Хипарх. Хипарх е бил убит, но Хармодий се е спасил. — Б.пр.