Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Заратустра

Преди да продължа с описанието на тази история, ще разкажа една друга история. Може и да прекалявам с отклоненията, но самият ход на събитията, които описвам, налага това. Целта на разказа ми е да покажа, че това, което вършехме, съвсем не беше нещо изключително. За Аврам и Мойсей вече разказах. Сега ще разкажа за един друг пророк — Заратустра. От всички пророци, които са пълнели главите на хората от Изтока с щуротии той беше най-интересният. Поне за мен.

Ще започна с това, че животът на Заратустра е забулен в тайнственост и легенди. Дори приблизителното време, през което е живял, се определя според едни легенди като 2 века преди основаването на Рим[1], според други е живял по времето на Ромул и Рем, а някои хора са убедени, че такъв човек въобще не е съществувал. Накрая установихме истината…

Заратустра е бил мидийски маг, син на Пурушаспа, от рода Спитама, който е влязъл в съюз с цар Кир, създателя на Персийската държава. Именно Заратустра заедно с Харпаг, началника на мидийската тайна служба, убеждава мидийската армия да изостави царя си Астиаг и да се присъедини към внука му Кир в решителната битка през 204 година[2]. Ще напомня, че според една от легендите, именно Харпаг е спасил Кир като бебе и го е дал за отглеждане на един пастир и на жена му. Та Заратустра е бил на служба при Харпаг и част от работата му е била да държи в подчинение войниците чрез новия култ към Ахура Мазда — Единствения Бог. Идеята на култа е, че има само един бог, а останалите богове не са никакви богове, а са демони, създадени от Ахура Мазда и разбунтували се срещу него. И по същия начин, както на небето има само един бог, на земята трябва да има един владетел. Най-подходящ за ролята на единствен владетел бил, разбира се, Кир. Защото бил дълго време под прекия надзор на Харпал и следователно трябвало да го слуша. Самият Харпал нямал шансове да стане Единствения владетел на земята — първо нямал произхода, второ нямало да приемат началника тайната служба за владетел и трето — самият Харпал бил вече доста възрастен. Така че изборът паднал на Кир. Останалото би трябвало да ти е известно…[3]

Така с помощта на Ахура Мазда и с предателството на на началника на тайната служба на мидийския цар възниква Персийската империя. Малко след като Кир завладява Мидия, Харпаг и Заратустра се скарват. Причината? Заратустра приема работата си на пророк прекалено сериозно и вместо на Харпаг, започва да служи на Ахура Мазда. Харпаг изгонва Заратустра от Мидия, но той бързо си намира нов покровител в лицето на Хистасп — началникът на разузнаването на самия Кир и баща на Дарий I. Хистасп бързо оценил ползата от този пророк и от култа му и го поставил под своя закрила. За тази си помощ по-късно Хистасп бил обявен за един от светците на тази религия! Самият Харпаг бил отстранен от управлението, а Заратустра получил възможност да пропорядва свободно новата вяра.

Хистасп става покровител и „последовател“ на Заратустра, тъй като прекрасно разбира значението на този нов култ — един бог, един цар, една държава! По-късно синът на Хистасп става въпросният единствен цар. След като Дарий, синът на Хистасп, става цар през 232 година[4], Хистасп се оттегля в Бактра и става сатрап на Бактрия, като не забравя да вземе и Заратустра със себе си. Самият Заратустра с напредването на възрастта става все по-своенравен и неконтролируем и започва да критикува действията на Великия цар. Подозирам, че една от причините за странностите в поведението на Заратустра е изполуването на ритуалната напитка хаома. Хаомата е силно упойващо питие, приготвяно от планински билки и от сока на една отровна гъба, което след дълга употреба води до лудост. Заради странностите му Дарий отначало го изолира в Бактра под надзора на собствения си баща. Тъй като обаче Заратустра продължава да създава проблеми и става все по-неконтролируем, Дарий провежда една тайна операция по отстраняването му. Ето накратко и самата операция: един агент на тайната служба на Дарий „избягва“ при туранските племена на север от Бактрия и ги убеждава да нападнат и ограбят столицата Бактра. По същото време Дарий извиква при себе си баща си Хистасп с част от гарнизона, разположен в града, под предлог, че ще се проведе военен поход. Такъв поход наистина е проведен през следващата година в Скития. Това ни позволи да определим и времето: тази случка е станала през 239 година[5]. Е, остана да кажа, че племената наистина нападат и превземат Бактра, ограбват я и „между другото“ отрязват главата на Заратустра. След което култът на Заратустра към Ахура Мазда става официална религия на Персийската държава. Дарий ловко разпространява небивалици за смъртта на Заратустра — как в момента, когато му отрязали главата, му се явил самият Ахура Мазда и Заратустра изрекъл сума ти пророчества, които на всичкто отгоре били записани от някакъв чевръст свидетел на това чудо! Който дори не бил заклан заедно с другите от диваците. Много поучителна история на тема как се управлява.

Ще завърша историята на Заратустра с една проста истина, която е добре да запониш, читателю. Тия работи с пророците и религиите се правят така: пророкът първо трябва да умре, пък след това учението му може и да се разпространи. Ако върши работа. А жив пророк не ти трябва — само създава неприятности. По-нататък ще разкажа какво наптавихме с нашия Машиях — хем умря, и даже се възнесе на небето, хем си остана жив и добре пазен — отвреме на време го вадехме и го показвахме на последователите му за да им казва какво да правят или какво да не правят, само че всичко ставаше под строгия ни контрол, след което пак го „възнасяхме“ в един от тайните ни лагери в Нарбонска Галия на юг от Толоза. При това тия появи ставаха много рядко, иначе се губи ефектът на чудото. А сега да се върна на разказа си за Машиях и за нашата операция.

Бележки

[1] 10 в. пр.н.е. — Б.пр.

[2] 550 г. пр.н.е. — Б.пр.

[3] Тъй като не ми беше известно, се порових малко из книгите по история. Ето каква е историята: Кир бил син на Камбуджия I, управлявал Персия от около 600 до 559 година пр.н.е., и на Мандана, дъщерята на Астиаг, царя на Мидия. Персия по това време била васална държава на Мидия. Според легендата, когато се родил Кир, жреците предсказали на Астиаг че внук му ще стане велик цар и ще го измести. Астиаг заповядал на Харпал да убие детето, като го остави в планината да го изядат дивите зверове. Харпал обаче го дал на един овчар и така го спасил — това беше споменато по-горе. През 559 година Камбуджия умира и Кир го наследява, а през 550 година вдига въстание срещу дядо си Астиаг и превзема Мидия. Подробностите могат да се намерят в учебниците по история. — Б.пр.

[4] 522 г. пр.н.е. — Б.пр.

[5] 515 г. пр.н.е. — Б.пр.