Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Ползата от фокусите

Усещам, как някой по-праволинеен бъдещ мой читател кипва. Чак пък и фокуси! Всъщност аз и сега, на стари години, мога да измъкна гълъб от ухото на нищо неподозиращ човек пред мен. И той въобще да не разбере какво е станало. След като направих този номер на един глупак, нещастникът си втълпи, че в главата му наистина има гълъби и започна да твърди, че дори понякога ги чува как гукат и кълват зърно от вътрешната страна на челото му. Накрая съвсем се побърка. Което и беше целта ми. Този нещастник трябваше да бъде наказан, но характерът на провинението му беше такъв, че не можеше да бъде изправен пред съд, камо ли да бъде осъден. Е, наказах го, както наказват гръцките богове — взех му остатъка от разума. Редно е да обясня по-подробно как и защо се правеха тези фокуси. Най-добре това става с примери. Ще разкажа за един от любимите си номера. За първи път го направих на пазара в Медиолан пред една от групите, които обучавах. Беше четвъртата година от управлението на Тиберий[1]. Годината беше тежка и цените бяха доста високи. На едно място видях един възрастен селянин с пълна кошница с големи яйца, от който явно никой не купуваше. Приближих се и попитах за цената — една сестерция за яйце! Би трябвало да го арестувам за спекула, но реших да му дам урок, а също и на курсантите, които уж се мотаеха наблизо, но всъщност внимателно наблюдаваха какво става. Казах на човека: старче, щом са толкова скъпи тия яйца, трябва да са златни! Я ми дай едно, — и му подадох една сестерция. Взех яйцето и го счупих пред него. Вътре в жълтъка лъсна един ауреус. Дядката онемя, а аз си прибрах ауреуса в джоба. Брей — рекох му — ама те май наистина ще се окажат златни бе! Я ми дай още едно. — И му подадох още една сестерция. Селянинът до такава степен бе сащисан, че трябваше да му я бутна в ръката и сам да си взема друго яйце. Счупих и него — в жълтъка пак лъсна ауреус. Прибрах си и него и отново го подхванах — Абе старче, тия яйца май наистина са златни бе! Казвай колко ти струва цялата кошница и я давай тука, тъкмо имам да си плащам дълг от снощи, че изгубих на зарове петдесет ауреуса! Старчето рипна, сякаш се е събудил — Не си давам яйцата, мои са си! — Ама нали си излязъл да ги продаваш бе! Плащам си, взимам си! След една сериозна кавга на тема купуване-продаване оставих стареца и си продължих пътя. След като обиколих пазара, наминах обратно при стареца. Мисля, читателю, че се досещаш за картината, която заварих — яйцата бяха потрошени, а селянинът се беше омазал целият с жълтък. Само дето не беше намерил никакви ауреуси вътре в яйцата. Тоя номер съм го правил и с репи, и със зелки, даже в Александрия един евреин си изкла всичките кафези със зайци — мисля че бяха единайсет! — защото ме видя как изкарвам от задника на три различни заека ауреуси. За да не си мислиш, че те будалкам, читателю, ще обясня как се прави този фокус. С дясната ръка подавам сестерцията. С лявата вземам яйцето и започвам да говоря на стареца, като го гледам право в очите. През това време с дясната ръка бъркам в синуса на тогата си и пъхам един ауреус между показалеца и средния си пръст така че да стърчи около две трети навътре към дланта — всъщност ауреусът може да се вземе и заедно със сестерцията и така да си спестя бъркането в синуса, само че така рискувам някой да види ауреуса между пръстите ми, така че този начин го използувам рядко. След това присвивам дясната ръка в юмрук, така че ауреусът да не се вижда, изваждам я от синуса и прехвърлям яйцето от лявата ръка в дясната, като рязко забивам стърчащия ауреус в черупката. Ако човек е тренирал движението и го направи бързо, черупката остава цяла — ауреусът пробива само една тънка ивица, през която хлътва навътре в яйцето. След това обхващам яйцето с дясната ръка и леко донатиквам с дланта ауреуса вътре в него, като не спирам да говоря на стареца и да го гледам в очите. След това остава само да счупя яйцето. Просто, нали? И много ефектно.

Разбира се, целта на обучението не е да изкарваме акъла на простаците по пазарите. Тези демонстрации бяха само с учебна цел — курсантите трябваше сами да се убедят със собствените си очи, а след това да се обучат, как може да се въздейства на хората. Защото точно това бе целта на обучението — скритият контрол и манипулация на големи маси хора. И всеки от изучаваните предмети си имаше своето място. Например лунното затъмнение, за което предварително знаехме, помогна за бързото потушаване на един бунт в Илирия в първата година от управлението на Тиберий. При един от заговорите пък — пак по времето на Тиберий — нашите офицери зациментираха прътовете на орлите на легионите и войниците отказаха да тръгнат след заговорниците. Не съм бил там, но от докладите личи, че е паднал голям смях, когато заговорниците започнали да дърпат прътите пред събраните войници след речите си, че ще спасят Рим от тиранина и ги призовали да ги последват, а войниците им казали, че боговете явно са против тази работа, щом свещените орли не искат да тръгнат след тях.[2] Мога да изброя стотици такива случаи само по времето, когато аз бях префект на канцеларията. По времето на дядо ми и баща ми броят им също се измерва със стотици. Всички са описани в отчетите на канцеларията. Тук споменавам само най-очебийните и най-известните. Напомням, че целта ми е да обясня не какво и как сме правили, а ЗАЩО сме го правили.

Тъй като стана въпрос за Тиберий, ще избързам и ще кажа, че него го контролирахме чрез Трасил, висш офицер от канцеларията, който до съвършенство познаваше астрологията. Винаги успявахме да му осигурим информацията, която му беше необходима, за да бъде убедителен при съставянето на хороскопите на Тиберий и постепенно Тиберий, който иначе беше доста разумен човек и много компетентен администратор и пълководец, започна да му се доверява напълно. Операцията по приближаването на Трасил до Тиберий беше извършена на Родос, докато Тиберий беше изгнаник там. Това че Тиберий се хвана на този номер независимо от големия си опит като пълководец и администратор, въобще не е чудно. Истината е, че над три четвърти от римляните вярват в астрологията и предсказанията и всеки по-опитен шарлатанин може да ги води за носа. Това ни е останало от етруските, които са били направо смахнати на тема предсказания. Не ми се говори колко животни изклахме, докато се научим да подбираме за жертвоприношенията такива, че резултатите от гадаенето по вътрешностите им да са каквито ни трябват в момента. А колко ядове сме брали със свещените кокошки, докато се научим как да ги караме да кълват или да не кълват зърното! Уж е проста работа, но и тя си има тайни и тънкости. Само с дресировката на птиците при нас по мое време се занимаваха 12 човека!

По-умните и досетливи читатели може би вече се питат — чакай малко, смахнато старче, ти твърдиш, че сте контролирали всички и всичко, включително и императорите. Добре, Тиберий може и да сте го контролирали. А как сте контролирали Август? И не ни разправяй басни, че той е бил благодарен за това, което сте направили за него.

Отговарям направо: контролирахме Август чрез Ливия. Точно така — чрез Ливия. Дядо ми оженил Август за Ливия, която беше наш агент, и така канцеларията го контролираше почти 6 десетилетия. Ливия беше нашият най-успешен и най-ценен агент — без да преувеличавам, тя направи за Рим повече, отколкото Август. Историите на двореца и на отношенията ни с императорите обаче ще почакат — първо ще си довърша историята на канцеларията, тъй като именно тя е важната, а след това ако паметта ми е още свежа и ми стигнат силите, може да разкажа и истината за императорите, които управляваха — по-точно си въобразяваха, че управляват.

Сега ще спра с обсъждането на подготовката, тъй като подробностите ще описвам постепенно в хода на разказа, и ще се върна към историята на канцеларията. Идеята за втория курс е лично на Цезар, а дядо ми е разработил съдържанието на курса, който с течение на времето бе развиван и допълван. Още в Испания и в Галия Цезар забелязал колко лесно може да въздействува на войниците си и на противника чрез всевъзможни суеверия и вярвания. Самият Цезар е бил Фламен Диалис като юноша и Понтифекс Максимус (върховен жрец) вече като възрастен, така че знаел доста неща от религията и митологията. Освен това е бил отгледан в Субура — майка му Аврелия е притежавала инсула там, и той от съвсем малък е бил между всякакви хора. Научил свободно няколко езика — дядо твърдеше, че знаел поне единайсет! — и цял куп суеверия и легенди на какви ли не народи. Една от тайните за успеха на Цезар в Галия е, че много добре е знаел всички тайни места на друидите — това са галските жреци, които определяли в голяма степен действията на галските племена — и повечето особености на тяхната религия и е можел не само да предвижда добре действията им, но и понякога да им урежда такива предсказания, които напълно деморализирали противниците му. Намеци за това могат да се открият в коментариите му. Подробностите са описани от дядо ми в неговите отчети до Цезар.

Окончателно целите и програмата на втория курс са оформени след завръщането на Цезар и дядо ми от Египет. Там и двамата лично се убедили каква власт имали жреците над народа. Египет съществува като държава над три хиляди години и е оцелял въпреки всички превратности до голяма степен благодарение на умелото и прикрито управление на жреците. Именно те, а не фараоните са управлявали през по-голямата част от тези три хиляди години. Египет е бил силен, когато фараоните и жреците са работили заедно, и е западал, когато фараоните са се опитвали да поемат изцяло властта. Като умни мъже Цезар и дядо ми си задали въпроса как жреците успяват да контролират народа толкова умело и как те могат да използуват тези техники за управлението на държавата. Братът на моя учител Полидор, Херон, се занимаваше в свободното си време точно с това — да разкрива номерата на египетските жреци. И дори измисли няколко доста хитроумни машини, като използува идеи от техните фокуси. Например парната машина, която беше направил, се основаваше на един техен номер, с който се отваряха вратите на един храм, а фонтанът му се основавше на друг механизъм, с помощта на който се стичаха благовония в жертвеника на храма. Херон ни сътрудничеше и ни помогна за много неща, но така и не се съгласи да стане офицер в канцеларията. Предпочете да си остане в Александрия и да работи в Музейона. Така може би беше дори по-добре, защото за нас той направи това, което навремето Евклид е направил за Птолемей — събра всички полезни математически методи и формули, които знаеше, в своите работи. Но ето че пак се отклоних. За историята на Птолемей е още рано.[3]

Едно от нещата, които Цезар и дядо ми свършили, било прибирането на по-ценните ръкописи от Музейона в Александрия. Когато местното население въстанало през 706 година[4] и Цезар бил принуден да запали флота си, за да не попадне в ръцете на противника, огънят се прехвърлил в града и Музейонът също се запалил. Цезар и дядо ми се възползували от суматохата и изнесли голяма част от ценните ръкописи там, а на тяхно място хвърлили в огъня стари боклуци. Така във владение на канцеларията попаднаха едни от най-ценните ръкописи, писани някога от човешка ръка. Те си стоят и сега, скрити в едно от тайните ни убежища, за които ще разкажа по-нататък. От тези ръкописи научихме доста неща и голяма част от този специален курс е основана на знанията, които се съдържат в тях. За да бъда по-точен, ще кажа, че по онова време според каталозите на Александрийската библиотека в нея имало около 760 000 ръкописа. Е, дядо ми и Цезар успели да отмъкнат 42 350 ръкописа според описа, който имаме. Тук ще се отклоня отново. Досадно е, но се налага. Калигула направи съвсем същия номер с изгарянето, като уж изгори доносите, събрани по времето на Тиберий. Тъй като този случай имаше пряко отношение към нас, ще разкажа накратко какво стана. По едно време Тиберий, който не беше никак глупав, се усети, че е прекалено зависим от канцеларията, и реши да си създаде собствена шпионска служба, независима от нашата. Само че нямаше с кого да я направи. И вместо с агенти я напълни с доносници. И естествено основната им работа беше да доносничат. Търпяхме ги, защото общо взето не правеха сериозни поразии, но след смъртта на Тиберий аз настоях пред Калигула да унищожи службата и доносите. Той се съгласи си дори изгори доносите публично на форума. Само че вместо досиетата в огъня попаднаха… стари боклуци. Калигула се мислеше за много хитър. Само че номерът му не мина. Защото знаех много добре какви ги върши. Това беше и краят му. Останалото беше въпрос на време. Подробностите ще разкажа по-нататък, а сега се връщам там, където прекъснах разказа си.

Това поведение, демонстрирано при пожара, е доста характерно както за Цезар, така и за офицерите от канцеларията: да се използува всяка възможност за действие. Наистина не е велик този пълководец, който крои велики замисли и след това се оплаква, че боговете, времето, липсата на средства или нещо друго му е попречило да ги осъществи, а този, който може максимално да се възползува от възможностите, които Фортуна му предоставя. Цезар не е запалил нарочно Музейона, но се е възползвал от пожара, при това максимално.

Бележки

[1] 17 г. — Б.пр.

[2] При реформата на армията Гай Марий въвел и особен знак за всеки легион — сребърен орел с разперени криле — който е бил носен на висок прът. От тези знаци идва традицията на бойните знамена. — Б.пр.

[3] Тук се натъкнах на още една мистерия. Явно става въпрос за Херон Александрийски. Той е добре известен, поне на математиците. Само че не е известно, кога е живял въпросният Херон Александрийски. Датите на раждането и смъртта му са неизвестни. Предполага се, че е живял през I век, но според други източници е живял през II век преди новата ера! Разликата е 2 века! Математическите му работи, например „Метрика“, представляват енциклопедия на античната приложна математика. Дал е редица правила за точно и приближено пресмятане елементите на геометрични фигури — най известната от формулите му, за пресмятане на лице на триъгълник по известни три страни и днес носи неговото име. Дал е правила за точно решаване на квадратни уравнения и приближено пресмятане на квадратни и кубични корени. И наистина е измислил парен двигател. А също и фонтана. Общо взето, доста странен тип ми се видя този Херон. — Б.пр.

[4] 48 г. пр.н.е. — Б.пр.