Петър Копанов
Операция „Риба“ (56)

Цезар

А сега ще разкажа историята на императорите. При това, както вече казах, ще пиша само за скритите неща, които освен скрити са важни. Важни за управлението на държавата, разбира се.

Ще карам поред, така че започвам с Гай Юлий Цезар. Тъй като самият Цезар е оставил подробни записки за войните, които е водел и в които доста подробно е описал какво, как и защо е правил, на мен ми остава да разкажа съвсем накратко само за това, което Цезар по една или друга причина не споменава. Основно това са клеветите и мръсотиите, които противниците на Цезар разпространявали за него и които и досега се разказват по негов адрес. Както повечето подобни приказки, и тези нямат нищо общо с истината.

Най-неприятната клевета, разказвана за Цезар още от младежките му години, е свързана с царя на Витиния Никомед. Никомед е бил един от най-известните педерасти по онова време. Когато Лукул изискал от Никомед кораби за да помогне на римската армия във войната с Митридат, Никомед не бързал да изпълни задълженията си на съюзник на Рим. Лукул изпратил Цезар, който по онова време бил на служба при него, да изиска флота. Малко преди това Цезар си заслужил венец за проявена храброст на бойното поле и повечето офицери, включително и Лукул, му завиждали. Ще напомня, че такъв венец се дава от самите войници веднага след битка и винаги е бил смятан за изключителна награда.

Лукул изпратил Цезар при Никомед за да се отърве от него, понеже популярността му сред войниците станала много голяма, а и разчитал да го уязви, тъй като Цезар бил доста красив млад мъж по онова време. Никомед не пропуснал възможността да „налети“ на Цезар, но бил отрязан веднага. Нещо повече, Цезар успял само за няколко часа да убеди царя, че е в негов интерес по най-бързия начин да си изпълни съюзническите задължения. Комбинацията от заплахи и убедителни аргументи, която по-късно Цезар използувал толкова успешно по време на Галската война, подействала и флотът пртисигнал при Лукул изненадващо бързо. Самият Лукул не очаквал такова нещо. Всъщност той тайно разчитал след войната с Митридат да нахлуе и във Витиния и да се понаграби и там на воля, както вече бил направил в Азия. Неизпълнението на съюзните задължения от страна на Никомед щяло да е оправданието за нахлуването. Цезар обаче объркал плана на Лукул. За отмъщение Лукул лично подхвърлил клюката, че Цезар е купил флота на Никомед със задника си. Някои от по-младите и некадърни офицери, които вече успели да се спречкат с Цезар, с удоволствие я подхванали и я разнесли чак до Рим. Отначало Цезар много се сърдел на тази клевета, но си дал сметка, че ако започне да се оправдава и да я опровергава, нещата ще станат по-лоши и вместо това започнал да си отмъщава на противниците си, като преспивал с жените им наред. Това не било трудно, понеже той не само бил красавец, както вече споменах, но и бил от най-стария римски род, който според легендата произхождал от самата Венера, богинята на любовта. Така че повечето римлянки с удоволствие откликвали на вниманието, което Цезар им обръщал. Постепенно приказките за това какъв женкар е Цезар изместили изцяло мръсотията, свързана с Никомед.

Може би най-деликатната част от историята на Цезар е връзката му с Клеопатра, царицата на Египет. Тъй като много моменти от нея остават скрити и досега, а и тази връзка става една от причините за неговото убийство, ще й отделя малко внимание.

Самото запознаване на Цезар с Клеопатра е необичайно. Тя наистина се промъква при него в Александрия, увита в стара рогозка, донесена от жреците на Птах в двореца, където е бил настанен Цезар. По онова време Клеопатра воюва с брат си за властта в Египет. Тя успява да убеди Цезар да заеме нейната страна и побеждава. И не само това, но и започва любовна връзка с него и му ражда син — Птолемей Цезарион. Това дете е единственият син на Цезар и той изпада в невероятно трудно положение като мъж и баща. Детето не може да бъде признато за римски гражданин и никога не би могло да го наследи. От друга страна то е наследникът на Клеопатра и трябвало след смъртта й да стане фараон и цар на Египет. Двете титли между другото са различни. Някои от Птолемеите са били царе, но не са били фараони — като вече споменатия от мене Птолемей Авлет. Именно титлата фараон осигурява подкрепата на египетските жреци. И дава достъпа до съкровищницата в лабиринта. Само че за да бъде признат за фараон, владетелят трябва да бъде обучен за такъв от жреците в Мемфис. А това обучение е доста продължително и досадно.

С тази връзка и с това дете Клеопатра успява да реши до голяма степен проблемите си. Поне временно. Защото диктаторът на Рим не би могъл да нападне или присъедини владението на собствения си син! Нито пък да го ограби. И тъй като Римската хазна е празна, а Египет и Партия са единствените страни, имащи достатъчно злато, за да решат финансовите проблеми на Рим, решението на Цезар е ясно — да нападне Партия и с плячката да си реши вътрешните проблеми. Отдело от това практически се решавал и проблемът с изтичането на злато извън пределите на страната. За това разбира се вече писах достатъчно подробно.

Клеопатра не само че била доволна от такова развитие на нещата, но и по всякакъв начин подпомагала Цезар в плановете му. Именно затова и пристигнала в Рим заедно с Цезарион. Пазарлъкът бил тя да подпомага нашите легиони с храна, оръжие и помощни войски, като в замяна на това получи значителна част от плячката. А също и да разшири значително търговията с Индия по море, за която също вече писах. Това вече са си били нейни лични планове. Съвсем реални между другото. Защото завоюването на Партия от Цезар неминуемо щяло да затвори поне за известно време търговските пътища по суша, които минават през Партия и около нея. Най-важните от тях също вече описах. Кампанията в Партия щяла да продължи между 5 и 10 години. Ще напомня, че походът на Александър продължил 10 годни, а и завоюването и умиротворяването на Галия отнело на Цезар 9 години, така че сроковете са били съвсем реални. Ше напомня също, че Цезар винаги планирал много внимателно всяка своя кампания и рядко допускал изненади. И за да е всичко спокойно и уредено докато отсъствал, Цезар приел доживотни диктаторски пълномощия и назначил консули и претори за три години напред, така че да не възникват проблеми в управлението на Рим, докато той отсъства. Планът за войната на Изток бил изключително добре направен и подготовката му била в ход. Само че при последното си влизане в Сената на мартенските иди през 710 година Цезар бил убит. И цялата организация се разпаднала. Трябва да кажа, че заговорниците използвали единствения шанс да отстранят Цезар и успели да го направят. На следващия ден той и дядо ми потегляли към Брундизиум и оттам в Македония и на Изток през Азия и Кападокия към Сирия и Партия. По-голямата част от легионите и помощните войски вече били прехвърлени в Македония и разположени край Игнациевия път. Кампанията трябвало да започне към края на април. Нито Цезар, нито дядо ми допускали сериозно, че заговорниците ще убият Цезар в самия Сенат. Такова нещо никога не се било случвало в историята на Рим, а заговорниците твърдели, че искат да възстановят Републиката и традициите, които според тях Цезар бил потъпкал. Целият заговор бил известен на дядо ми и на Цезар, както и имената на 23-мата участници в него. Но, както вече казах, нито Цезар, нито дядо ми допускали че те ще посегнат на живота на диктатора в самия Сенат.

Малко преди убийството заговорниците започнали да разпространяват слухове, че Цезар иска да се обяви за цар и дори на няколко пъти открито го провокирали с поднасяне на царски диадеми пред народа. Приказвали също, че Клеопатра, царицата на Египет, която също била в Рим по това време, била готова да се ожени официално за него и да го обяви за цар на Египет и на целия Изток, а походът срещу Партия бил само за да може той да стане истински цар на Изтока, след което щял да се обяли и за цар на Рим и така да обедини Изтока с Римския запад. Цезар много се ядосвал на тези приказки, но не желаел да се разправя със заговорниците. Вместо това им раздал много длъжности в управлението и смятал, че така ги е успокоил. Само че сбъркал. И бил убит.

Ще завърша историята на Цезар като напомня, че Клеопатра постъпи по същия начин и с Марк Антоний и почти успя да постигне целите си. Единствено това, че дядо ми и Август знаеха истината за нея и за целите й, предотвратиха отделянето на Източните провинции и тяхната загуба. Като в борбата с нея е трябвали да се използва не само военна сила, но и много други неща, за които не му е тук мястото да се обсъждат. Ще спомена само, че се наложило синът на Цезар от Клеопатра — Цезарион — да бъде убит, за да се отстранят всички неприятности и пречки при завършване на гражданската война. А цената за всичко това беше, че за много дълъг период от време загубихме възможността да се справим с Партската опасност.