Петър Копанов
Операция „Риба“ (11)

Изпити и обучение

Ще продължа с фокусите и триковете с разказа за собствения си практически изпит в школата. Беше в Рим, в Субурата. Комисията избра случайна инсула и ми посочиха един прозорец откъм улицата на третия етаж. Трябваше за времето, през което те закусваха в гостилницата на отсрещната страна на улицата, аз да вляза в стаята, да убедя хората вътре — през прозореца се забелязваше движение в стаята — да ми дадат чаша с вода и след това да я изпия на прозореца така, че те да ме видят отдолу. Целта на подобни задачи е да се проверят обучаемите доколко могат да се справят с всякакви ситуации и да убедят околните да им съдействат, без те да се издават за истинските си цели. Тъй като това е доста лесен трик, ще обясня как се справих със задачата. Запомних името на инсулата, на влизане се разговорих с пазача, като му разказах една правдоподобна лъжа, че търся мой познат — Гай Луций. Гай Луциевци в Рим има поне пет хиляди и почти във всяка инсула се намират по трима-четирима, така че не се наложи да импровизирам много. След това се качих на третия етаж и почуках на вратата на стаята. Отвори ми млад човек. Престорих се на учуден и го попитах с тревожен глас къде е Аполодор. На твърдението му, че не познава никакъв Аполодор изиграх една нервна криза, като започнах накъсано да му обяснявам, че току-що пристигам от Родос и му нося — на Аполодор де! — вести от баща му, който е на смъртно легло и той трябва спешно да потегля за вкъщи. Накрая се свлякох прималял на пода. Човекът ме повдигна, предложи ми вода, а аз залитайки застанах до прозореца, сякаш не ми достига въздух, и след като се уверих, че моите хора ме гледат от гостилницата, изпих чашата с вода. След малко, като се разговорихме, се престорих, че съм сбъркал инсулата с друга с подобно име на три пресечки от тази, извиних се за безпокойството и си тръгнах. Спомни си, читателю, началото на разказа ми, че най-добрият начин да скриеш нещо е да накараш околните да го мислят за нещо съвсем друго. Ако бях помолил направо за чаша вода най-вероятно щях да бъда изгонен, да не говорим за това да я изпия на прозореца.

Всъщност, редно е в края на частта за фокусите да разкажа как стреснах внука си Марк преди осем дни, и така го накарах по-серизно да погледне на тези неща. Марк, който от седем месеца отново живее с мен, след като шестнайсет години бяхме разделени, вземаше на подбив тези занимания и ги смяташе за загуба на време. Онзи ден преди осем дни той се върна уморен от тренировките на Марсово поле и доста изгладнял. Аз бях освободил всички роби и бях сам в къщата, когато той се прибра. И веднага писна че е гладен и че няма нищо за ядене. Аз се направих на разсеян и му подхвърлих, че ако наистина иска да яде, трябва да се помоли на тоягата, която беше подпряна в ъгъла, да му приготви нещо за ядене. Пък тя може и да му забърка набързо един омлет — хем бързо се приготвя, хем засища. Стига да я помоли достатъчно учтиво. Марк кипна, но за да ме подиграе, ми каза аз да пробвам, пък той ще гледа и ще се учи от мен. Аз кимнах, станах, поклоних се на тоягата, взех я, отворих шкафа, бръкнах в него, извадих един голям тиган, наклоних го към него уж случайно, за да види че е празен, след това го вдигнах високо в лявата си ръка и започнах да описвам кръгове над него с тоягата, която държах в дясната. През цялото време със строг израз на лицето си мърморех под носа мръсни стихчета на арамейски, който владея доста добре, а Марк не го знае — той е израснал в Испания, на другия край на Pax Romana^[1]. Освен това Марк Улпий Траян, който го отгледа като свой син, не знаеше арамейски, така че бях сигурен, че скъпият ми внук няма да разбере какво си мърморя. Отстрани изглеждаше, че правя някакви заклинания. След минута от тигана се разнесе миризма на пържени яйца… Бавно започнах да свалям тигана пред Марк. Вътре имаше готов омлет. Марк се опули. Аз седнах на масата и спокойно започнах да си хапвам от омлета, като го подканих да си вземе и той. При третото ми подканяне Марк най-сетне се размърда, седна на масата и започна да лапа. След като изяде всичко направо от тигана, Марк ми се извини и ме попита какво всъщност стана. Показах му. Оттогава всеки ден тренираме с него фокуси. А сега да обясня какво всъщност стана. Тоягата беше куха. В кухината бях излял 15 яйца, предварително разбити, заедно със солта и зехтина — 4 за мен, останалите за Марк. Отвора бях запечатал с восък. Вътре в шкафа в дъното имаше дебела чугунена плоча, под която гореше силен огън. Тиганът беше идеално изчистен и лъснат и стоеше върху плочата, така че беше добре нагрят, когато го взех. След като го вдигнах така, че Марк да не вижда дъното му, допрях до дъното края на тоягата, който беше запечатан с восък. Восъкът се разтопи, сместа от кухината се изля върху тигана и… омлетът стана. Това е целият номер. Кухите тояги са един от основните атрибути при правенето на фокуси, но за тях ще разкажа повече в историята на евреите и по-специално номерата на техния пророк Мойсей.