Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

История на Хан

Трябвало да минат още 5 години, за да може един от новите главатари да надделее над останалите и да обедини отново Китай. Това бил Лю Бан — дребен чиновник, който отначало успял да завземе властта в старата държава Хан, а по-късно успял да победи останалите претенденти, най-опасният от които бил господарят на Чу Сян Юй. След победата си Лю Бан приел титлата Гао-цзу и управлявал Китай 7 години. А самата държава започнала да се нарича Хан — по името на старата държава Хан, на която той станал владетел веднага след смъртта на сина на Хуан-ди. Гао-цзу укрепил държавата, като намалил данъците и престанал да води скъпи войни, а също отменил много от най-жестоките закони на Хуан-ди. През следващите 40 години местните владетели започнали да надигат глава и през 600 година[1] един от тях, Лю Би, владетел на У, отменил данъците във владенията си, събрал 200-хилядна армия, съюзил се с 6 други наследствени владетели и потеглил към столицата. Метежниците обаче били победени и унищожени. Истинското лишаване от власт на наследствените владетели обаче станало при императора У-ди, който управлявал 53 години от 614 до 667 година[2]. У-ди въвел нов ред при наследяване на имотите. Вече не само най-старшият, а всички синове получавали дялове от наследството! Резултатите от тази промяна били много бързи — големите наследствени имения били разделени и изчезнали за много кратко време. А заедно с тях изчезнала и силата на наследствените владетели! Разказвам това, защото и при нас най-опасни са собствениците на големи имения — именно те създават неприятностите в Сената и в държавата! Полезно е да се знае как на други места е бил решаван този проблем. Освен това У-ди възстановил ведомството по инспекциите, което било унищожено след смъртта на Хуан-ди. Задачата на инспекторите е била непосредственият контрол над чиновниците по места. Самата система и поджор на чиновниците била силно променена. Едно от задълженията на местните управители вече било редовно да препоръчват кандидати за нови чиновници измежду най-способните местни млади хора, като носели лична отговорност за своите протежета! Освен това в столицата било създадено училище, което също подготвяло бъдещи чиновници. Обучението там завършвало с изпит. Системата за подбор и обучение доста прилича на нашата. Освен това У-ди създал и канцелария, която дублирала ведомството по инспекциите и му позволявала лично да контролира цялата административна система. Именно по времето на У-ди се извършват първите контакти на Китай със страните на запад от него и оттогава Китай започва да изнася коприна на запад. Тъй като този въпрос е много важен за нас, редно е да разкажа какво точно е станало.

Още с идването си на власт, У-ди се заема да реши проблема със северните племена хун-ну, които повече от 1000 години воювали с китайците. Той решва преди да започне войната да си намери съюзници и през 615 година[3] изпраща на запад разузнавателна група начело с Чжан Цян да търси племето даюечжи, които били разбити от хун-ну и се преселили на запад. Самите даюечжи също били скотовъдци и У-ди разчитал те да формират конна армия, която да удари хун-ну в гръб, докато той настъпва от юг към тях. Освен това разчитал да получи от тях коне за собствената си армия. Чжан Цяо се върнал в столицата на Китай чак след 13 години, без да изпълни задачата си. Въпреки това последствията от това пътуване били огромни. Китайците за пръв път получили достоверни сведения за Бактрия, Партия и Согдиана. През 635 година[4] Чжан Цян предприема второ пътуване, след което Китай установява дипломатически отношения с тези страни и започва активна търговия с тях. Оттогава и започва проникването на коприната на запад, за да достигне и до нас. Ще разкажа за самите войни на Китай с хун-ну малко по-късно, когато разкажа за самите хунори, както те сами се наричат. Но първо ще довърша разказа си за Китай.

Бележки

[1] 154 г. пр.н.е. — Б.пр.

[2] 140–87 г. пр.н.е. — Б.пр.

[3] 139 г. пр.н.е. — Б.пр.

[4] 119 г. пр.н.е. — Б.пр.