Петър Копанов
Операция „Риба“ (58)

Ливия

Ливия е родена през 696 година^[1]. Дъщеря е на Марк Ливий Друз Клавдиан и Алфидия. Баща й става жертва на проскрипциите на триумвирите, сражава се в армията на Марк Юний Брут и след битката при Филипи се самоубива. Ливия се омъжва за Тиберий Клавдий Нерон през 711 година^[2], а на следващата ражда сина си Тиберий, който стана император след Август. Съпругът й Тиберий е бил приятел на баща й и един от най-крайните врагове на Цезар и Август. Ливия се омъжва за него, защото такава е била волята на баща й. Именно Тиберий предлага на заседанието на Сената след смъртта на Цезар да бъдат наградени убийците му. През следващите 5 години Тиберий Нерон се бори срещу Октавиан и влачи младата си жена и малкия си син по бойните полета и в изгнание, отначало в Сицилия, после в Пелопонес. Навсякъде го преследва лош късмет. В Перузия семейството гладува при обсадата. В Неапол едва не загиват при бягството си, ккогато малкия Тиберий на два пъти се разплаква. В Гърция пък попадат в страшен пожар в една странноприемница край Спарта. Ливия изнесла малкия Тиберий на ръце от горящата къща, като пламъците опърлили косата й. На Ливия бързо й писнало от дебелоглавието на Тиберий и от непрекъснатите неприятности, които той докарвал на себе си и семейството си, но като истинска римлянка мълчаливо понасяла всичко и се грижела за съпруга си и сина си.

Накрая Тиберий разбира, че няма смисъл да бяга и да се бори за изгубена кауза и се прибира в Рим, като се помирява с Октавиан. По онова време Ливия е на 20 години, има зад гърба си 5 години брак, малък син и сприхав възрастен съпруг, когото не обича, но на когото е вярна заради паметта на баща си и заради възпитанието си. Има и куп неприятни спомени. Октавиан пък по това време е женен за Скрибония, която му ражда Юлия, единственото му дете. Октавиан се влюбва в Ливия, развежда се със Скрибония, принуждава Тиберий да се разведе с Ливия и се оженва за нея на 17 януари 716 година^[3]. Цялата история е доста странна. По време на сватбата Ливия е бременна в шестия месец. Самият Тиберий Нерон е на сватбата и играе ролята на баща на булката. След три месеца Ливия ражда втория си син Друз. Октавиан го вдига на ръце, с което го признава за свое дете, но скоро го изпраща заедно с брат му Тиберий, който тогава е на 4 години, при стария Тиберий Нерон и двете деца остават в дома му шест години, докато Нерон умира. Чак след това Ливия прибира синовете си при себе си.

Дори и така официално разказана, историята звучи нелепо. Продължението й е още по-нелепо. Август живя с Ливия до смъртта си — цели 52 години. През цялото време двамата никога не са се карали и дори не са си повишавали тон на обществено място. Всички смятали, че Август е под чехъла на Ливия. Август често й е изневерявал, но Ливия никога не е проявявала и най-малък признак на ревност. Най-странното е, че не са имали деца. Напомням, че Ливия има двама сина от първия си брак, а Август имаше дъщеря — Юлия. Освен това имаше няколко незаконни деца от робини и други римлянки.

Е, как ти изглежда цялата тази работа, читателю? Да живееш с някого повече от половин век и нито веднъж да не се скарате?! И да нямате деца. Май нещо не е наред, а? Много хора са смятали, че Ливия умишлено е завъртяла главата на Август, за да се добере до управлението на страната. Ливия наистина беше най-умната жена, която аз съм срещал и ако е желаела, наистина е можела да завърти главата на който мъж пожелае, тъй като дори след като навърши 70 години, по времето когато Август умря, още беше красива жена, а като млада е била невероятна красавица. Правнукът й Калигула беше прав, като я наричаше Одисей в женски дрехи.

Истината е, че Ливия мразеше Август. Мразеше го, защото той стана причина баща й да умре. И защото заради него семейството й пет години бягаше от страна в страна. Въпреки това го търпя до себе си през целия му живот. И нека веднага кажа, че Ливия не го е отровила със смокини, както злословеха някои нейни врагове, нито е причинила смъртта му по някакъв друг начин. Август си умря от естествена смърт. Ливия предпочиташе да му трови живота бавно, всекидневно, така като само една много умна жена може да го прави. Знам много добре какво пиша. Да напомням ли кой съм и за какво съм отговарял?

След като казах че Ливия е мразела Август, редно е да разкажа какво и как всъщност е станало между тях. По времето, когато Тиберий Нерон и Ливия се завръщат в Рим, дядо ми започнал да се тревожи от поведението на Август. Август започвал да става неконтролируем, при това в най-неприятния смисъл на думата — смятал че всичко му е позволено и че е недосегаем. Само един пример — Август бил най-жестокият от триумвирите и по негово искане при прискрипциите загинали около 2000 конника и 300 сенатора. Имало е и виновни разбира се, но над три четвърти от загиналите си отишли само защото са били неприятни на Август или по някакъв начин успели да го засегнат. Или пък — най-неприятното — просто били много богати и трябвало да им се приберат парите. Когато дядо ми Марк бил до него, успявал да го контролира, но той не бил бавачка и си имал достатъчно друга работа. Така че проблемът с контрола над Август ставал все по-остър, а решаването му — все по-належащо. И тогава се появила Ливия. Август бил свикнал да получава благоволението на римлянките, тъй като бил „героят на деня“, а някои лягали с него за да спасят коя баща, коя съпруг. Август харесал Ливия и очаквал, че и с нея нещата ще минат без проблем. Но сбъркал. Ливия била — и си остана го края на живота! — римлянка в най-добрия смисъл на думата. Категорично го разкарала. Несвикнал на отказ, Август отначало пробвал заплахи, но Ливия му напомнила историята на Лукреция и Тарквиниите и какво се случило накрая… Август изтрезнял и… се влюбил в Ливия. Тя обаче продължила да не му обръща никакво внимание. Цялата работа не останала скрита от дядо ми и той решил да поговори с Ливия. Уредил си среща с нея. Отначало, за да провери дали Ливия не разиграва нарочно Август, я попитал „каква й е цената“. Ливия така побесняла, че едва не набила дядо ми. „Долен сводник“ и „цезарова курва“ били най-безобидните обиди, които дядо ми чул тогава. Знам всичко това лично от него. Разказа ми го малко преди да умре. Вече бях навършил 16 години и той лично се занимаваше с подготовката ми по онова време, след като беше предал управлението на канцеларията на баща ми. Никой друг никога не е чувал Ливия да ругае. Дядо ми е бил единственият. Тя пък е единствената жена, която дядо ми е ударил през живота си. След като се убедил в искреността на Ливия, дядо ми прекратил ругатните и опитите й за побой над него с два силни плесника, сложил я да седне въпреки съпротивата й и й обяснил спокойно кой всъщност е и каква му е работата. Обяснил й, че се нуждае от помощта й и че това е прекрасна възможност да си отмъсти на Август за всичко, като едновременно с това помогне на страната си. Накрая успял да я убеди. Накратко — двамата сключили сделка. Дядо ми лично се заел с подготовката на Ливия и с уреждането на официалното й положение. Най-труден се оказал въпросът с Тиберий Нерон. Той бил приятел на бащата на Ливия и на неговата възраст. Баща й я оженил за него без да я пита. Отношенията им били по-скоро като на баща и дъщеря, отколкото между съпрузи. Ливия не го обичала, но въпреки това му била вярна съпруга и помощничка и никога не се оплакала от трудностите. Тиберий се съгласил да се разведе с Ливия, но поставил някои условия на Август. Накарал го да се закълне, че ще обича Ливия и ще се грижи за нея дотогава, докато тя му бъде вярна съпруга. Тъй като и Тиберий, и Август били понтифекси, а Лепид бил Понтифекс Максимус, клетвите били най-тържествените и обвързващи, каквито един римлянин може да си представи. Така Ливия станала съпруга на Август. Август беше много суеверен човек и дядо ми много добре е знаел как да го обвърже, така че да спре самоволията му и да го постави под контрол. Наистна от този момент Август станал много по-послушен и предпазлив в действията си.

Тиберий и Ливия останали приятели и понякога дори си ходели на гости, като и Август също бил винаги добре дошъл у дома му. Това било съвсем лесно, тъй домът на Тиберий бил съвсем близо до двореца. Именно Тиберий се заел с отглеждането и възпитанието на децата си, макар че и Ливия ги виждала всеки ден. Той помолил за това, тъй като само те му останали на стари години, а нито Ливия, нито Август можели да му откажат такава молба. Тиберий починал два дни след едно гостуване на Август и Ливия в дома му и това дало повод за приказки, че уж Август и Ливия нарочно го били отровили. Истината е, че Тиберий усещал че смъртта му наближава и искал да си вземе последно сбогом с близките си хора.

След брака си с Август Ливия бързо поела в свои ръце както домакинството, така и голяма част от ръководството на държавата. До края на живота си Ливия не спря да работи. Аз самият съм работил с нея в продължение на 6 години като ръководител на канцеларията — от момента в който поех управлението от баща си Луций през 776 година^[4] до смъртта й през 782 година^[5]. Никога не съм преставал да се учудвам на съобразителността и работоспособността й. Дори след като прехвърли осемдесетте, умът й беше съвсем свеж. Само един пример: правеше сметките по-бързо от мен! А аз съм много добър в сметките. Така и трябва, иначе няма да съм за тази работа. Ливия умря на 87 години и можеше да доживее и до 100, ако не се беше разболяла от пневмония. Винаги съм се възхищавал от нея и от начина, по който си вършеше работата. Заслугата за това е и на дядо, който я е обучавал, но и Ливия просто си имаше талант за това.

Сега трябва да се занимая с някои по-интимни неща, свързани с Август и Ливия. И с дядо ми. По начало личните неща затова са лични, за да не се излагат на показ, но в случая трябва да се кажат, тъй като касаят самата държава. И следователно не са лични. А и цялата история, която описвам, е само за хората от Канцеларията, които евентуално ще я ръководят.

Вече казах, че Ливия никога не е ревнувала Август от други жени, въпреки че той често е кръшкал. Истината е, че всъщност Август и Ливия никога не са били истински съпрузи. И затова и не са имали деца. Вече казах, че Ливия беше много умна жена. И тя намерила начин да си отмъсти на Август за баща си по много неприятен начин. Успяла да изучи навиците му още докато я ухажвал и винаги, когато оставали насаме, така нагласявала нещата с приказки и действия, че Август ставал напълно импотентен. Август изпаднал в невероятно глупаво положение! Оженил се за най-красивата жена в Рим, а не можел да я има! И на всичкото отгоре Ливия доста внимателно и със заобикалки му обяснила какво ще стане, ако римляните научат, че техният владетел не може да си изпълни съпружеските задължения. На всичкото отгоре му намекнала и че това явно е наказание от боговете, задето я е взел от Тиберий докато е била бременна с Друз. А Август си беше суеверен през целия живот и гледаше на задълженията си на Върховен жрец изключително сериозно. Така че думите на Ливия попаднали точно където трябва. И през целия им съвместен живот Август така и не живял истински с Ливия.