Серия
Лъки Стар (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lucky Starr and the Pirates of the Asteroids, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 21 гласа)

16. ЦЕЛИЯТ ОТГОВОР

Хенсън подскочи от мястото си и остана прав. Въздухът свиреше остро през полуотворените му устни.

— Велика Галактико, човече! — извика адмиралът не по-малко учуден. — Какво е това? Сериозно ли говорите?

— Седнете, Хенсън — каза Лъки — и нека опитаме докъде ще стигне търпението на другите. Изслушайте версията ми. Ако бъркам, някъде ще се появи противоречие. Всичко започна с качването на Антън на „Атлас“. Антън беше интелигентен и способен човек, макар съзнанието му да беше изкривено. Не повярва на моя разказ. Направи ми триизмерна снимка (това не би било трудно, дори без да забележа) и я изпрати на Шефа за инструкции. Шефът помисли, че ме е познал. Разбира се, Хенсън, едно от доказателствата, че вие сте Шефът, е че при срещата ни лице в лице вие ме познахте. Шефът изпрати обратно съобщение, съгласно което аз трябваше да бъда убит. За да се позабавлява, Антън ме изпрати на дуел с ракетни пистолети с Динго. На Динго бяха дадени категорични инструкции да ме убие. Антън призна това при последния ни разговор. После, когато се върнах с думата на Антън, че трябва да ми бъде даден шанс да се присъединя към организацията в случай, че остана жив, вие самият трябваше да ме поемете от него. Бях изпратен на вашата скала.

— Но това е лудост! — избухна Хенсън. — Не ви причиних никакво зло. Напротив, спасих ви. Върнах ви на Серес.

— Направихте така, но и вие дойдохте с мен. Идеята да се вмъкна в пиратската организация и да събера данни отвътре беше моя. На вас ви хрумна същата идея и вие имахте по-голям успех. Заведохте ме на Серес и сам дойдохте с мен. Научихте колко неподготвени бяхме и как подценявахме пиратската организация. Това означаваше, че можете да продължавате с пълна скорост напред. Сега нападението на Серес имаше смисъл. Предполагам, че някак сте се свързали с Антън. Джобните субетерни радиостанции не са нещо неизвестно и един добър шифър би могъл да свърши работа. Вие отидохте нагоре по коридорите не за да се биете с пиратите, а за да се присъедините към тях. Те не ви убиха, те ви „заловиха“. Това беше много странно. Ако вашата история беше вярна, вие би трябвало да сте за тях опасен източник на информация. Щяха да ви убият в момента, в който попаднете в обсега им. Вместо това те не ви сториха нищо. Нещо повече, качиха ви на флагманския кораб на Антън и ви взеха със себе си на път за Ганимед. Дори не бяхте под наблюдение. Вие имахте пълната възможност, да се промъкнете тихо зад Антън и да го убиете.

— Но аз го убих — извика Хенсън. — Защо, в името на Земята, бих го убил, ако бях този, които казвате че съм?

— Защото Антън беше маниак. Беше готов по-скоро да ме остави да се блъсна в него, отколкото да отстъпи или загуби. Вие имахте по-големи планове и нямахте намерение да умрете, за да удовлетворите неговата суета. Знаехте, че дори да попречим на Антън да установи контакт с Ганимед, това щеше да означава само отлагане. Защото, атакувайки по-късно Ганимед, щяхме да предизвикаме война. Тогава, продължавайки ролята си на отшелник, щяхте да намерите случай да избягате и да приемете истинската си самоличност. Какво беше животът на Антън и загубването на един кораб в сравнение с всичко това?

— Какво доказателство има тук? Само догадки и нищо повече! Къде е доказателството?

Адмиралът, който през цялото време поглеждаше ту единия, ту другия, се размърда.

— Слушайте, Стар, този човек е мой. Каквато и истина да крие, ние ще я научим.

— Не бързайте, адмирале. Моят час не е свършил… Догадки ли, Хенсън? Нека продължим. Опитах се да се върна на вашата скала, Хенсън, но вие нямахте координатите й, което беше странно въпреки усърдните ви обяснения. Аз изчислих една координатна мрежа от траекторията, по която се движихме от вашата скала до Серес и се оказа, че тя би трябвало да се намира в Забранената зона, където никакъв астероид не може да попадне по естествен път.

— Е? Какво? — попита адмиралът.

— Искам да кажа, че една скала не е необходимо да се движи по орбитата си, ако е достатъчно малка. Това може да бъде направено с помощта на хиператомни двигатели и може да се отклони от своя та орбита подобно на космически кораб. Как иначе можете да обясните наличието на астероид в Забранената зона?

— Казаното не означава направено — възрази бурно Хенсън. — Не зная защо приписвате това на мен, Стар. Изпитвате ли ме? Или пък е номер?

— Не е номер, господин Хенсън — отвърна Лъки. — Върнах се на вашата скала. Не мислех, че ще я преместите така далеч. Астероид, който може да се мести, има определени предимства. Няма значение колко пъти е откриван, колко пъти са отбелязвани координатите му и изчислявана орбитата. Наблюдатели или преследвачи, всички могат да бъдат заблудени посредством отклонение от орбитата. От друга страна, един движещ се астероид поема определени рискове. Ако се случи някой да го наблюдава през това време с телескоп, би се запитал, защо този астероид е излязъл от еклиптиката и е влязъл в Забранената зона? Или, ако е бил достатъчно близо, защо този астероид изпуска нажежени газове от единия си край? Предполагам, че вече веднъж сте се придвижили, за да пресрещнете кораба на Антън, така че да ме оставят на вашата скала. Бях сигурен, че няма да се отдалечите така скоро след това. Но вероятно ще отидете достатъчно далече, за да се приближите с маскировъчна цел до най-близката група астероиди. И така, аз се върнах и потърсих най-близкия астероид, отговарящ по големина и форма на вашия и го намерих. Открих един астероид, който в действителност беше едновременно база, завод и склад и на него чух звука от гигантски хиператомни двигатели, напълно способни да го придвижват в космоса. Доставка от Сириус, предполагам.

— Но това не е била моята скала — възрази Хенсън.

— Така ли? Открих Динго да чака на нея. Той се похвали, че не било необходимо да ме проследява, знаел накъде съм се насочил. Единственото място, за което знаеше, че съм се отправил, бе вашата скала. Оттук си извадих заключение, че в единия край на една и съща скала е вашата квартира, а в другия — пиратската база.

— Не, не! — извика Хенсън. — Оставям тази работа на адмирала. Има хиляди астероиди с големина и форма като моя и не се чувствам отговорен за случайна забележка, направена от пират.

— Има и друго доказателство, което може да ви прозвучи по-убедително — каза Лъки. — На пиратската база между две издатини на скалата имаше долина; една долина, пълна с използувани консервни кутии.

— Използувани консервни кутии! — извика адмиралът. — Какво общо има това, за Бога, Стар?

— Хенсън е изхвърлял използуваните консервни кутии в една долина на своята собствена скала. Той каза, че не харесвал скалата му да бъде съпътствувана от нейния собствен боклук. Наистина, вероятно не е искал боклукът да е наблизо до неговата скала и да я издава. Видях долината с консервните кутии, когато напуснах скалата. Видях консервните кутии отново, когато наближих пиратската база. Поради тази причина избрах за изследване този астероид, а не друг. Погледнете този човек, адмирале, и ми кажете дали можете да се съмнявате, че съм разкрил истината.

Лицето на Хенсън бе изкривено от ярост. Той не беше същият човек. Всички черти на благосклонност бяха изчезнали.

— Добре. Какво от това? Какво искате?

— Искам да се свържете с Ганимед. Сигурен съм, че сте водили предварителни преговори с тях. Те ще ви познаят. Кажете им, че астероидите са се предали на Земята и че ще воюват с нас срещу Сириус, ако е необходимо.

— Защо пък аз? — засмя се Хенсън. — Вие заловихте мен, но не сте заловили астероидите. Не можете да ги прочистите.

— Можем, ако заловим вашата скала. На нея има всички необходими записи, нали?

— Опитайте и ги намерете — отвърна Хенсън с дрезгав глас. — Опитайте се да я намерите в една гора от скали. Вие сам казахте, че тя може да се движи.

— Ще бъде лесно да се намери — каза Лъки — по долината с консервните кутии, нали знаете.

— Давайте. Разглеждайте всяка скала, докато намерите долината. Търсенето ще ви отнеме милион години.

— Не. Само около един ден. Когато напуснах пиратската база, направих достатъчно дълга пауза, за да обгоря с топлинен лъч долината с консервните кутии. Стопих ги и ги оставих да замръзнат отново в неравен ъгловат лист блестящ метал. Там няма атмосфера, за да ръждяса, така че повърхността на скалата е станала също като тази на постовете от метално фолио, използвани при дуелите с ракетни пистолети. Тя улавя слънчевите лъчи и ги отразява с голяма интензивност. Обсерваторията на Серес ще трябва само да раздели небето на четири и да търси астероид около десет пъти по-ярък, отколкото би било нормално за неговите размери. Казах на астрономите да започнат търсенето още преди да напусна Серес, за да пресрещна Антън.

— Това е лъжа.

— Така ли? Дълго преди да достигна Слънцето получих съобщение по субетера, което включваше една фотография. Ето я. — Лъки я измъкна изпод покривката на бюрото. — Ярката точка със стрелката, сочеща към нея, е вашата скала.

— Мислите ли, че ще ме уплашите?

— Би трябвало. Кораби на Съвета са се приземили на нея.

— Какво? — изрева адмиралът.

— Нямаме време за губене, сър — каза Лъки. — Намерихме квартирата на Хенсън на другия край на скалата и свързващите я с пиратската база тунели. Получих по субетера някои документи, съдържащи координатите на вашите главни спомагателни бази, Хенсън и техни снимки. Автентични са, нали?

Хенсън рухна. Устата му се отвори и от нея бликнаха безнадеждни ридания.

— Разказах ви всички тези неща, Хенсън — каза Лъки, — за да ви убедя, че загубихте. Не ви остава нищо освен вашия живот. Не обещавам, но ако направите това, което ви казвам, може би накрая ще спасите само него. Свържете се с Ганимед!

Хенсън гледаше безпомощно пръстите си.

— Съветът е очистил астероидите ли? — попита с болка адмиралът. — Той е свършил работата? Без да се консултира с Адмиралтейството?

— Какво смятате да правите, Хенсън? — попита го Лъки.

— Какво значение има вече? Ще се обадя — отвърна Хенсън.

 

 

Конуей, Хенри и Бигман бяха на космодрома, за да поздравят Лъки със завръщането му на Земята. Вечеряха заедно в Стъклената стая на най-високото ниво на Планетния ресторант. През стените на помещението, направени от извити навътре еднопосочно прозрачни стъкла, те можеха да наблюдават топлите светлини на града, губещи се в равнините зад него.

— За щастие — отбеляза Хенри — Съветът успя да проникне в пиратските бази преди да разбере флотата. Военните действия нямаше да решат въпроса.

— Прав си — кимна Конуей. — Така астероидите щяха да останат свободни до следващата пиратска банда. Повечето от хората на тях не знаеха, че са били на страната на Сириус. Те бяха обикновени хора, търсещи по-добър живот от този, който бяха опитали. Мисля, че ще можем да убедим Правителството да предложи амнистия на всички с изключение на участниците в нападението, а те не бяха много.

— Всъщност — каза Лъки, — помагайки им да продължат развитието на астероидите, финансирайки разширението на фермите им за мая и снабдявайки ги с вода, въздух и енергия, ще изградим една защита за в бъдеще. Най-добрата защита срещу аетероидните престъпници е мирното и перспективно астероидно общество. По този начин ще постигнем мир.

— Не се самозалъгвай — рече войнствено Бигман. — Мирът ще трае само докато Сириус се реши да опита отново.

Лъки постави ръка на малкото му намръщено лице и закачливо го побутна.

— Бигман, мисля, че съжаляваш, загдето си спестихме една хубава война. Какво става с теб? Не можеш ли да се радваш на малка почивка?

— Знаеш ли, Лъки — каза Конуей, — можеше още в началото да ни довериш повече неща.

— Искаше ми се — отвърна Лъки, — но държах сам да се разправям с Хенсън. Имам важни лични причини.

— Но кога го заподозря за пръв път, Лъки? Какво го издаде? — поиска да узнае Конуей. — Фактът, че скалата се беше бутната в Забранената зона ли?

— Това беше последното потвърждение на подозренията ми — призна Лъки, — но само час след като го срещнах, разбрах че не е просто отшелник. Оттогава насам той беше по-важен за мен от всичко друго в Галактиката.

— Би ли обяснил как стана това? — попита Конуей.

Той заби вилицата в последното парче от бифтека, лапна го и задъвка доволно.

— Хенсън позна, че съм син на Лорънс Стар — отвърна Лъки. — Той каза, че веднъж е срещнал баща ми и сигурно е било така. В края на краищата, членовете на Съвета не се ползват с публичност и е необходимо лично да го е виждал, за да се обясни фактът, че разпозна приликата с моето лице. Обаче имаше две странни гледни точки. Той виждаше най-ясно приликата, когато се гневях. Казах го. Все пак, от разказаното ми от вас, чичо Хектор и чичо Гъс, личи, че баща ми трудно се е разгневявал. Обикновено сте го наричали „Усмихнатия“. Освен това, когато Хенсън пристигна на Серес, той не позна никой от вас. Дори имената ви не му говореха нищо.

— Какво лошо има в това? — попита Хенри.

— Вие двамата сте били винаги заедно с баща ми, нали? Как Хенсън е могъл да го срещне, без да види и вас. Освен това, той е видял баща ми, когато той бил ядосан и при условия, които са запечатали лицето му така трайно в съзнанието на Хенсън, че той можа да ме познае по приликата двадесет и пет години по-късно. Тук има само едно обяснение. Баща ми е бил разделен от вас двамата единствено при своето последно пътуване за Венера, а Хенсън е участвал в убийството му. Но не е бил там като обикновен член на екипажа. Обикновените членове на екипажа не стават достатъчно богати, за да обзаведат луксозно един астероид и да прекарат на него двадесет и пет години след прочистването на астероидите от правителството, създавайки почти от нищо една нова и по-голяма организация. Той трябва да е бил капитан на атакуващия пиратски кораб. Тогава вероятно е бил тридесетгодишен; достатъчно възрастен, за да бъде капитан.

— Велики Космос! — възкликна смутено Конуей.

— И ти не го уби? — извика възмутено Бигман.

— Как бих могъл? Имах да върша по-важни дела от разчистването на лични сметки. Да, той уби баща ми и майка ми, но аз трябваше да бъда вежлив с него. Поне за известно време.

Лъки вдигна чашката кафе до устните си и направи пауза, за да погледне отново надолу към града.

— Хенсън ще остане в затвора на Меркурий до края на живота си — каза той. — Това наистина е по-добро наказание от бързата и лесна смърт. А сириусианците напуснаха Ганимед, така че ще има мир. Това е по-добра награда за мен, отколкото десетократната му смърт и по-добър дан на почит към моите родители.

Край
Читателите на „Пирати от астероидите“ са прочели и: