Серия
Лъки Стар (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lucky Starr and the Pirates of the Asteroids, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 21 гласа)

9. АСТЕРОИДЪТ, КОЙТО НЕ БЕШЕ…

Лъки го погледна спокойно в очите.

— Това е трудно за вярване, господин Хенсън. Мисля, че би трябвало да знаете вашите координати, както обитателят на една планета знае своя домашен адрес.

Отшелникът погледна пръстите на краката си и каза тихо:

— Предполагам, че е така. Това наистина е моят домашен адрес. И все пак аз не го знам.

— Ако този човек е умишлено… — започна Конуей.

— Почакай сега — прекъсна го Лъки. — Нека, ако трябва, да си наложим търпение. Господин Хенсън сигурно има някакво обяснение.

Те зачакаха отшелника да заговори.

Координатите на различните тела в Галактиката бяха жизнено важни за космическите пътешествия. Те изпълняваха същите функции, както линиите на географската ширина и дължина върху двуизмерната повърхност на една планета. Обаче тъй като космосът е триизмерен и телата в него се движат по всевъзможни пътища, необходимите координати са по-сложни.

Първо, основна тук е една стандартна нулева позиция. В случай от Слънчевата система това обикновено е Слънцето. Въз основа на този стандарт са необходими три цифри. Първата цифра е разстоянието на един обект или една позиция в космоса до Слънцето. Втората и третата цифра са две ъглови измерения, указващи положението на обекта относно една въображаема линия, свързваща Слънцето с центъра на Галактиката. Ако се знаят три стойности на такива координати за три различни времена, с достатъчен интервал между тях, орбитата на това тяло може да бъде изчислена и ще е известно неговото положение спрямо Слънцето във всеки даден момент.

Космическите кораби могат да пресмятат собствените си координати спрямо Слънцето или, ако това е по-удобно, спрямо най-близкото голямо тяло, което и да е то. За линиите до Луната, например, по които пътуват корабите Земя-Луна и обратно, обикновено „нулева точка“ е Земята. Собствените координати на Слънцето могат да бъдат пресметнати спрямо центъра на Галактиката и Първия галактически меридиан, но те са важни само при междузвездни пътувания.

Част от всичко това може би минаваше през ума на отшелника, докато седеше с напрегнато наблюдаващите го трима членове на Съвета. Трудно бе да се каже.

— Да, мога да ви обясня — каза внезапно Хенсън.

— Чакаме — отвърна Лъки.

— За петнадесет години нито веднъж не ми се е случвало да ползвам координати. От две години изобщо не съм напускал астероида, а всяко пътуване, което предприемах преди това, може би веднъж или два пъти в годината, беше на късо разстояние, до Серес или Веста, за попълване на един или друг вид запаси. В тези случаи ползвах местни координати, които пресмятах само за момента. Никога не съм съставял таблица, защото не ми е била необходима. Отсъствах ден или два, най-много три, а за това време моята скала не отиваше далеч. Тя пътуваше с потока, малко по-бавно от Серес или Веста, когато биваше по-близо до него. Когато се отправях към изчисленото положение, моята скала беше отдалечена на десет хиляди или дори на сто хиляди мили от нейното първоначално място, но тя бе винаги достатъчно близо, за да я уловя с корабния телескоп. После винаги нагаждах своя курс на око. Никога не съм ползвал стандартните слънчеви координати, защото никога не ми се е налагало. Това е всичко.

— От казаното от вас излиза — рече Лъки, — че вече не можете да се върнете на вашата скала. Изчислихте ли местните й координати преди да я напуснете?

— Никога не съм мислил за тях — отвърна с тъга отшелникът. — Толкова отдавна я напуснах, че нито за секунда на съм обърнал внимание на тази работа. Поне допреди минутата, в която ме повикахте тук.

— Чакайте, чакайте — рече д-р Хенри, който бе запалил нова лула тютюн и пуфкаше усилено. — Може би греша, господин Хенсън, но когато за пръв път сте станал собственик на астероида е трябвало да попълните формуляра за собственост в Земното бюро за извънземни работи. Така ли е?

— Да — потвърди Хенсън, — но той бе само една формалност.

— Възможно е. Не го оспорвам. Все пак, координатите на вашия астероид би трябвало да са записани там.

Хенсън помисли малко и поклати отрицателно глава.

— Боя се, че не са, доктор Хенри. Те взеха само стандартните координати, установени за първи януари същата година. Това беше само, за да могат да идентифицират астероида, нещо като кодов номер, в случай че бъде оспорвано правото на собственост. Нищо повече не ги интересува, а една орбита не може да се изчисли с помощта на координатите само на една точка от нея.

— Но вие самият трябва да сте имали орбитални стойности. Лъки ни каза, че първоначално сте ползували астероида като място за годишна отпуска. Така че трябва да сте били в състояние да го откривате от година на година.

— Това беше преди петнадесет години, доктор Хенри. Да, имах стойностите, но те са някъде в моите дневници на скалата, а аз не ги помня наизуст.

Кафявите очи на Лъки потъмняха.

— За момента нямам други въпроси, господин Хенсън — каза той. — Часовоят ще ви върне обратно в стаята и ще ви каже кога отново ще имаме нужда от вас. И, господин Хенсън — добави той, когато отшелникът стана, — ако се случи да си спомните координатите, веднага ни уведомете.

— Имате моята дума, господин Стар — обеща тържествено Хенсън.

Тримата бяха отново сами. Лъки протегна ръка към устройството за свръзка.

— Свържете ме за предаване — каза той.

— За вас ли беше първоначално приетото съобщение, сър? — дойде до него гласът на дежурния в централата за свръзка. — Не можах да го разшифровам, така че помислих…

— Добре сте направил. Връзка, моля.

Лъки нагласи един шифър и използува координатите на Бигман за начална точка в субетерния лъч.

— Бигман — каза той, когато лицето му се появи на екрана, — отвори отново корабния дневник.

— Имаш ли координатите, Лъки?

— Не още. Отвори ли корабния дневник?

— Да.

— Има ли някъде в него откъснат лист? Откъснат и целият покрит с изчисления?

— Чакай! Да, ето го.

— Покажи го на екрана на твоя предавател. Искам да го видя.

Лъки взе пред себе си лист хартия и прекопира изображението.

— Готово, Бигман, махни го. Сега слушай, не мърдай от мястото си. Разбираш ли ме? Остани където си, каквото и да се случи, докато не ти се обадя. Изключвам се.

— От скалата на отшелника до Серес управлявах кораба на око — обърна се Лъки към двамата по-възрастни мъже. — Коригирах курса три или, четири пъти с помощта на корабния телескоп и другите уреди за наблюдение и измервания. Това са моите изчисления.

Конуей кимна.

— Предполагам, че сега имаш намерение да направиш обратни изчисления, за да намериш координатите на скалата.

— Това може да стане достатъчно лесно, особено ако ползваме обсерваторията на Серес.

Конуей стана с усилие.

— Не мога да ти помогна: мисля, че отдаваш прекалено много значение на всичко това, но за известно време ще следвам твоя инстинкт. Хайде да вървим в Обсерваторията.

 

 

Коридорите и елеваторите ги доближиха до повърхността на Серес, половин миля над служебните помещения на Научния съвет на астероида. Тук беше хладно, тъй като се правеше всичко възможно температурата в Обсерваторията да се поддържа постоянна и толкова близка до тази на повърхността, колкото човешкото тяло да издържи.

Един млад техник разчиташе бавно и внимателно изчисленията на Лъки и ги подаваше на компютъра, контролирайки операциите.

Д-р Хенри бе свил слабото си тяло на един не твърде удобен стол и изглежда се опитваше да получи малко топлина от лулата си, защото големите му възлести ръце бяха обгърнали нейното гърненце.

— Надявам се, че това ще доведе до нещо — каза той.

— До нещо по-добро — отвърна Лъки, който седеше замислено фиксирал погледа си в насрещната стена. — Виж какво, чичо Хектор, допреди малко вие разчитахте на моя „инстинкт“. Това не е инстинкт. Вече не е. Сега пиратството е коренно различно от това преди четвърт век.

— По-трудно е да се заловят или спрат корабите им, ако това имаш предвид — каза Конуей.

— Да, но не е ли още по-странно, че нападенията им се ограничават в района на астероидния пояс? Само тук, на астероидите, е нарушена търговията.

— Те са предпазливи. Преди двадесет и пет години, когато корабите им бродеха по целия път до Венера, бяхме принудени да предприемем офанзива и ги разбием. Сега са се установили на астероидите и правителството се колебае да вземе скъпоструващи мерки.

— Дотук добре — каза Лъки, — но как се прехранват? Винаги се е предполагало, че пиратите не нападат само заради самото развлечение, а залавят кораби, храна, вода и други припаси. Човек може да помисли, че сега повече от всякога нападенията са станали необходимост. Капитан Антън ми се похвали със стотици кораби и хиляди светове. Това може да е било лъжа, за да ме впечатли, но той, разбира се, намери време за дуел с ракетни пистолети в открития космос, сякаш не се страхуваше от каквато и да е намеса от страна на правителството. На всичко отгоре Хенсън каза, че пиратите използуват различни светове на отшелници като площадки за кацане и излитане. Има стотици такива светове. Ако пиратите са във връзка с всички или дори с голяма част от тях, това също означава голяма организация. Откъде наемат храна за издържането й, като в същото време организират по-малко нападения, отколкото преди двадесет и пет години? Човекът от пиратския екипаж Мартин Маню ми говори за съпруги и семейства. Каза, че му били поверени цистерни. Навярно отглежда мая. На своя астероид Хенсън имаше храни от мая, а тя не беше венерианска. Познавам вкуса й. Съпостави всички тези факти. Те отглеждат собствена храна в малки ферми за мая, разпределени по астероидните пещери. Въглероден двуокис могат да получат директно от варовитите скали, а вода и допълнително количество кислород от спътниците на Юпитер. Машините и съоръженията за производство на енергия могат да бъдат внасяни от Сириус или получени след случайно нападение. Нападенията ги снабдяват също с нови членове — мъже и жени. Това означава, че Сириус е създал едно независимо правителство, насочено срещу нас. Той използува недоволни хора, за да създава пръснато на голяма площ общество, което ще бъде трудно или невъзможно да се разруши, ако чакаме твърде дълго. Шефовете на капитан Антън имат за цел на първо място да придобият по-голяма власт и биха дали половината от Земната империя на Сириус, ако можеха да задържат другата половина за себе си.

— Това е ужасно голяма постройка за малката основа от факти, която имаш. Съмнявам се дали ще можеш да убедиш правителството. Знаеш, че Научният съвет може да действува самостоятелно само дотук. За нещастие нямаме собствена флота — поклати глава Конуей.

— Зная. Точно затова се нуждая от повече информация. Ако действаме, докато играта е още в началото, ще можем да намерим техните главни бази, да заловим шефовете им, да извадим наяве връзката им със Сириус…

— Е?

— Това е моето мнение за пътя, по който трябва да се тръгне. Убеден съм, че средният „човек от астероидите“, ако използвам собствената им фраза, не предполага, че е станал марионетка на Сириус. Той вероятно има повод за оплакване от Земята. Може би мисли, че е третиран сурово, възмутен от факта, че не е могъл да си намери работа или да получи повишение, че не поминува така добре, както би трябвало. Може би е бил привлечен от живота, който е мислил за колоритен. Всички тези „може би“. Все пак далеч не може да се каже, че е искал да бъде на страната на най-лошия враг на Земята. Когато разбере, че неговите водачи са го измамили, пиратското зло ще отпадне.

Лъки прекъсна своето напрегнато шепнене когато се приближи техникът, държащ гъвкава прозрачна лента, перфорирана на езика на компютъра.

— Кажете — попита той, — сигурен ли сте във верността на данните, които ми дадохте?

— Сигурен съм. Защо?

— Тук има някаква грешка — поклати глава техникът. — Крайните ви координати поставят вашата скала вътре в забранените зони. Това е позволено само при движение с подходяща скорост. Искам да кажа, че той не може да бъде там.

Лъки учудено повдигна вежди. Човекът сигурно имаше право относно забранените зони. Никакви астероиди не можеха да бъдат намерени в тях. Тези зони представляваха части от астероидния пояс, в който, ако съществуваха астероиди, биха имали времена на въртене около Слънцето напълно равни на дванадесетгодишния период на въртене на Юпитер. Това означаваше, че астероидът и Юпитер непрекъснато ще се приближават на всеки няколко години в една и съща част от космоса. Повтарящото се притегляне на Юпитер бавно би изтеглило астероида извън тази зона. За два милиарда години, откакто са се образували планетите, Юпитер бе изтеглил всички астероиди извън забранените зони.

— Сигурен ли сте, че изчисленията ви са верни? — попита Лъки.

Техникът сви рамене, сякаш да каже: „Зная си работата“, а на глас рече:

— Можем да направим проверка с телескопа. Хилядаинчовият е зает, но в края на краищата той не е много подходящ за работа на близко разстояние. Ще вземем един от по-малките. Моля, бихте ли ме последвали?

Самата Обсерватория приличаше на параклис с олтари — различните телескопи. Хората бяха погълнати в своята работа и не вдигнаха поглед дори за момент при влизането на техника и тримата членове на Съвета. Техникът ги поведе към едно от отделенията, на каквито бе разделено огромното, приличащо на пещера помещение.

— Чарли — обърна се той към един преждевременно оплешивял млад мъж, — би ли пуснал Берта в действие?

— Защо? — попита Чарли, вдигайки поглед от серията изпъстрени със звезди фотографски плаки, над които се бе навел.

— Искам да проверя мястото, представено с тези координати. — Той му показа компютърната лента. Чарли хвърли един поглед и се намръщи.

— Защо? — попита отново той. — Това е територията на Забранената зона.

— Все пак, би ли фокусирал точката? — помоли го техникът. — По искане на Научния съвет.

— О да, сър — отвърна той, станал внезапно по-любезен. — Няма да ми отнеме много време.

Той включи един прекъсвач и една гъвкава диафрагма бе засмукана навътре и високо нагоре плътно около ствола на „Берта“ — стодвадесетинчовия телескоп, използван за близки обекти. Диафрагмата направи един въздухонепроницаем затвор, над който Лъки можеше да различи отварящия се с бръмчене шлюз към повърхността. Огромното око на „Берта“ се повдигна нагоре с добре прилепнала до ствола и диафрагма и бе насочено към небето.

— В повечето случай използуваме Берта за фотографска работа — обясни Черло. — Въртенето на Серес е твърде бързо за удобни оптически наблюдения. Точката, от която се интересувате, е за щастие над хоризонта.

Чарли приближи седалката си до окуляра, яхайки ствола на телескопа, сякаш бе изправен хобот на гигантски слон. Телескопът беше поставен под ъгъл, а младият астроном повдигнат високо. Той грижливо нагласи фокуса. После стана от мястото си и слезе по стенната стълба. Той докосна с пръст една част точно под телескопа и тя се отмести настрана, за да покаже разградското поле на една яма. Серията огледала и лещи в нея можеше да фокусира и увеличава уловения от телескопа образ.

Там имаше само чернота.

— Това е — каза Чарли. Той използваше еднометрова палка като показалка. — Това малко петънце е Матис, доста голяма скала. Диаметърът й е двадесет и пет мили, но се намира на милиони мили оттук. Тук има и няколко петънца на един милион мили от точката, която ви интересува, но те са настрана, извън Забранената зона. Звездите сме затъмнили чрез фазова поляризация, защото иначе биха объркали всичко.

— Благодаря ви — каза Лъки. — Това беше зашеметяващо.

— Ще се радвам да помогна всеки път, когато мога.

 

 

Те се спускаха с елеватора надолу, когато Лъки заговори отново.

— Това не може да бъде — каза сдържано той.

— Защо не? — попита Хенри. — Твоите цифри бяха грешни.

— Как биха могли да бъдат? Та нали се добрах до Серес.

— Може би си имал предвид едни цифри, погрешка да си записал други, после си направил корекция на око и си забравил да ги коригираш върху хартията.

— Не бих могъл да направя това — поклати отрицателно глава Лъки. — Само не… Чакайте! Велика Галактико! — Той ги погледна диво.

— Какво има, Лъки?

— Всичко излиза! Господи, всичко пасва! Вижте, аз сбърках. Изобщо не сме в ранния стадий на играта, а в много късен. Може би дори в твърде късен. Отново ги подцених.

Елеваторът беше достигнал желаното ниво. Вратата се отвори и Лъки излезе с бързи крачка.

Конуей изтича след него, хвана го за лакътя и го обърна към себе си.

— За какво говориш?

— Излизам там, навън. Дори не помисляйте да ме спирате. И ако не се върна, накарайте правителството насила да започне генерални приготовления за спасението на Земята. В противен случай, в рамките на една година, а вероятно и по-малко, пиратите може би ще контролират цялата Система.

— Защо? — попита отчаяно Конуей. — Защото не може да намериш астероида ли?

— Точно затова — отговори Лъки.