Поредицата „Лъки Стар“ (букв. Щастливата звезда) се развива в далечното бъдеще, когато земляните са преодолели космическите пространства и са основали множество колонии, както в Слънчевата система, така и извън нея. Основен враг на земляните са световете на Сириус — първоначално колонии на Земята, впоследствие отцепили се от нея и създали собствено общество. Те са готови да унищожат властта на Земята над Усвоения космос на всяка цена…

 

Дейвид „Лъки“ Стар e най-младият член на Научния съвет на Земната федерация, най-висшата власт след правителството. Неговата задача е със всички средства да пази Земята от враговете й — вътрешни или външни.

 

На Венера има проблем. И враг. Враг толкова могъщ, че може да се промъкне и овладее собствените ни тела.

Серия
Лъки Стар (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lucky Starr and the Oceans of Venus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Източник
sfbg.us

Издание:

Пирати от астероидите. Романи

Изд. Атлантис, София, 1992

Превод от англ.: Григор Попхристов

Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 20 000 бр. Страници: 520. Цена: 30.00 лв.


ПРЕДГОВОР

Тази книга е публикувана за първи път през 1954 г. и повърхността на Венера е описана в съответствие с астрономическите схващания за този период.

От 1954 г. насам, обаче, астрономическите познания за вътрешната част на Слънчевата система отбелязаха огромен прогрес благодарение на използуването на радарни лъчи и ракети.

В края на 1950-те количеството получени от Венера радиовълни направиха повърхността й да изглежда много по-гореща, отколкото се предполагаше тогава. На 27 август 1962 г. към Венера беше изстреляна ракетна сонда, наречена „Маринър II“, която на 14 декември 1962 г. премина на разстояние 21 000 мили от повърхността й. При измерването на излъчените от планетата радиовълни се оказа, че повърхностната температура наистина е навсякъде значително по-висока от точката на кипене на водата.

Това означава, че не само всесветски океан, както е описано в тази книга, а изобщо никакъв океан няма на Венера. Всичката вода на тази планета е във формата на водна пара в нейните облаци, а повърхността й е гореща и напълно изсъхнала. Освен това, атмосферата на Венера е по-гъста, отколкото се предполагаше и се състои почти изключително от въглероден двуокис.

През 1954 г. не е било известно също за колко време Венера се е завъртала около оста си. През 1964 г. отразените от повърхността й радарни лъчи показаха, че тя прави един пълен оборот около оста си за 243 дни (с единадесет дни повече от нейната година) и в „неправилна“ посока в сравнение с други планети.

Надявам се, въпреки това, че тази история ще се хареса на читателите, но не бих желал да бъдат заблудени, приемайки за истина част от материала, който е бил „акуратен“ през 1954 г., но сега е вече остарял.