Серия
Лъки Стар (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lucky Starr and the Pirates of the Asteroids, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 21 гласа)

7. КЪМ СЕРЕС

Лъки присви очи. Той почувства напрежение в мускулите на дясната си ръка, като че ли да посегне към бедрото, на което липсваше бластер, но в действителност не я помръдна.

Гласът му остана под строг контрол, когато попита:

— Чий син? За какво говорите?

— Сигурен съм в това. — При тези думи отшелникът се наведе напред и сграбчи ръката на Лъки. — Добре познавах Лорънс Стар. Беше ми приятел. Помогна ми веднъж, когато бях в нужда. А вие сте му одрал кожата. Не бих могъл да греша.

Лъки дръпна ръката си.

— Говорите неразбираемо — каза той.

— Слушай, синко. Може би за вас е важно да не издавате истинската си самоличност. Добре, няма да настоявам да ми се доверявате. Работил съм за пиратите и признах това. Но изслушайте ме все пак. Хората от астероидите имат добра организация. Може да им бъдат необходими седмици, но ако Антън ви заподозре, те няма да се спрат пред нищо, за да ви проверят из основи. Никакви фалшиви истории няма да ги заблудят. Те ще открият истината и ще научат кой сте. Бъдете сигурен в това! Ще се доберат до истинската ви самоличност. Напуснете, казвам ви! Напуснете!

— Ако бях този, който казвате че съм, старче, няма ли да си навлечете неприятности? — попита Лъки. — Доколкото схващам, вие ми предлагате да ползвам вашия кораб.

— Да.

— А какво ще правите, когато се върнат пиратите?

— Аз няма да бъда тук. Не разбирате ли? Искам да дойда с вас.

— И да оставите всичко, което имате тук ли?

Старецът се колебаеше.

— Да, това е трудно — каза накрая той. — Но никога не ще имам отново този шанс. Вие сте влиятелен човек. Би трябвало да сте. Вероятно сте член на Научния съвет. Тук сте със секретна мисия. Те ще ви повярват. Вие можете да ме защитите, да гарантирате за мен. Можете да предотвратите даването ми под съд. Виждате, че пиратите не са ми повлияли. Това ще бъде от полза за Съвета, млади човече. Ще им разкажа всичко, каквото знам за пиратите. Ще им сътруднича по всеки възможен начин.

— Къде държите кораба си? — попита Лъки.

— Значи сключихме сделката?

 

 

Корабът наистина беше малък. Двамата стигнаха до него в колона по един по тесен коридор. В скафандрите те отново представляваха странни фигури.

— Достатъчно близо ли е Серес, за да може да се улови от корабния телескоп? — попита Лъки.

— Всъщност да.

— Можете ли лесно да го разпознаете?

— Разбира се.

— Тогава да се качваме на кораба.

Предният край на пещерата без въздух, която служеше за хангар, се отвори навън веднага, щом бяха запалени двигателите.

— Радиоуправление — обясни Хенсън.

Корабът беше зареден с гориво и провизии. Той излезе плавно от своето леговище и се отправи в космоса с лекотата и свободата, възможни само там, където на практика липсват гравитационните сили. Лъки за пръв път видя астероида на Хенсън от космоса. Той хвърли бърз поглед на долината с изхвърлените консервени кутии, които блеснаха по-ярко от заобикалящите ги скали миг преди тя да мине в сянка.

— Кажете ми сега, нали сте син на Лорънс Стар? — попита отново Хенсън.

Лъки бе открил един добре зареден бластер и колан с кобур. Той вече го връзваше на кръста си, когато заговори.

— Казвам се Дейвид Стар — рече той. — Повечето хора ме наричат Лъки.

 

 

Серес е чудовище сред астероидите. Диаметърът му е близо петстотин мили и действителното средно тегло на един човек върху повърхността му цели два фунта. Формата му беше съвсем сферична и всеки, намиращ се в космоса на достатъчно близко разстояние до него можеше лесно да го вземе за внушителна планета.

Все пак, ако Земята беше куха, в нея можеха да се поберат четири хиляди тела с големината на Серес.

Бигман стоеше на повърхността на Серес. Фигурата му беше издута от скафандъра, наблъскан до пръсване с оловни тежести, а подметките на обувките му представляваха оловни плочи с дебелина един фунт. Това хрумване бе негово собствено, но съвсем безполезно. Той все още тежеше по-малко от четири фунта и всяко негово движение заплашваше да го изхвърли в космоса.

От пристигането си с бързия полет от Луната заедно с Конуей и Хенри той беше на Серес вече дни наред в очакване Лъки Стар да съобщи по радиото, че пристига. Гъс Хенри и Хектор Конуей се бяха изнервили от чакането, опасявайки се Лъки да не е загинал. Но Бигман го познаваше по-добре. Лъки бе в състояние да преодолее всяка пречка. Беше им го казал. Когато накрая съобщението от Лъки пристигна, той им го повтори.

Но тук, навън, върху замръзналата почва на Серес, с пустота между него и звездите, Бигман точно по същия начин почувства едно промъкващо се чувство на облекчение.

От мястото, където стоеше, той можеше да наблюдава директно купола на Обсерваторията, чиито по-ниски части потъваха малко зад близкия хоризонт. Съвсем логично тук бе разположена най-голямата обсерватория в Земната империя. В тази част на Слънчевата система, вътре в орбитата на Юпитер, планетите Венера, Земя и Марс имаха атмосфера и поради този факт слабо подхождаха за астрономически наблюдения. Въздухът, макар и толкова рядък като на Марс, пречеше и скриваше по-фините подробности, правеше образите на звездите да трепкат и общо взето проваляше нещата.

Най-големият безвъздушен обект от вътрешната страна на Юпитерианската орбита е Меркурий, но той е така близо до Слънцето, че обсерваторията в неговата полутъмна зона бе специализирана за слънчеви наблюдения. За това бяха необходими относително малки телескопи.

Вторият по големина безвъздушен обект беше Луната и тук обстоятелствата диктуваха специализация. Прогнозата за времето на земята, например, бе станала точна и широкообхватна наука, тъй като явленията в земната атмосфера можеха да бъдат видяни като цяло само от четвърт милион мили.

А третият по големина безвъздушен обект беше Серес и той бе най-подходящия от трите. Неговата незначителна гравитация позволяваше изливането на огромните лещи и огледала без опасност от счупване и без дори да става дума за провисване под въздействието на собственото им тегло. Устройството на самата телескопна тръба не изискваше особена здравина. Серес беше почти три пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Луната, а силата на слънчевата светлина осем пъти по-слаба. Бързото въртене на Серес около собствената му ос поддържаше температурата му почти постоянна. Накратко, Серес беше идеално място за наблюдение на звездите и външните планети.

Само преди един ден Бигман беше видял Сатурн през хилядаинчовия отражателен телескоп, за шлифоването на чието огромно огледало са били необходими двадесет години усърдна и непрекъсната работа.

— През какво гледам? — попита той.

— Не гледаш през нищо — присмяха му се те. Трима души работеха внимателно на контролното табло, като всеки от тях вършеше нещо съгласувано с другите двама, докато всички останеха доволни. Слабите червени светлини продължаваха да мъждукат и в ямата от черна пустота, в която бяха поставени, оживя едно светло петно. То се фокусираше отлично само с докосване на контролното табло.

Бигман свирна от учудване. Това беше Сатурн!

Широкият три фута Сатурн, точно какъвто го бе виждал половин дузина пъти от космоса. Трите му пръстена бяха ярки и Бигман успя да различи три мраморнобели луни. Зад Сатурн се виждаха безброй звезди. Бигман искаше да го обиколи, за да види как изглежда когато го покрива нощната сянка, но при преместването му картината не се променяше.

— Това е само едно изображение — му обясниха те, — една илюзия. Където и да застанете, ще виждате едно и също нещо.

Сега, от повърхността на астероида, Бигман можеше да забележи Сатурн с просто око. Представляваше само една бяла точка, но по-ярка от другите, които бяха звезди. Сатурн се виждаше два пъти по-ярък, отколкото от Земята, защото до Серес беше с двеста милиона мили по-близо. Самата Земя се намираше от другата страна на Серес близо до голямото колкото грахово зърно Слънце. Земята не представляваше много внушителна гледка, тъй като на фона на Слънцето изглеждаше нищожно малка.

Шлемът на Бигман внезапно зазвъня от звука на повикването, нахлуло в лявата му радиослушалка.

— Хей, дребосък, махай се оттам! Пристига кораб.

От този шум Бигман подскочи и се издигна право нагоре, размахвайки ръце и крака.

— Кого наричаш дребосък? — извика той.

— Хей момченце, колко плащаш за уроци по летене? — засмя се другият.

— Ще ти кажа кой е момченце! — изписка яростно Бигман. Той бе стигнал върха на своята парабола и започна бавно и колебливо да пада надолу. — Как се казваш, мъдрецо? Кажи си името и аз ще те пипна за гушата веднага щом се върна и сваля скафандъра си.

— Смяташ ли, че ще можеш да я стигнеш? — достигна до него подигравателният отговор и Бигман щеше да се пръсне на малки парченца, ако не бе забелязал спускащия се от хоризонта кораб.

Той побягна с огромни несръчни скокове около подравнената квадратна миля земя, която представляваше космодрума на астероида, опитвайки се да прецени точното място на приземяване на кораба.

Корабът кацна меко на повърхността, а когато въздушният шлюз се отвори и на изхода му се появи стройната, облечена в скафандър фигура на Лъки, Бигман радостно възкликна и с един дълъг скок се озова при него.

Конуей и Хенри бяха по-малко експанзивни при посрещането, но не по-малко радостни. Всеки от тях стисна ръката на Лъки, като че ли чрез непосредствения контакт искаше да се увери в реалността на плътта и кръвта, която виждат.

— Стойте — засмя се Лъки. — Дайте ми възможност да си поема дъх. Какво е станало? Не смятахте ли, че ще се върна?

— Слушай — каза Конуей, — би било по-добре да се съветваш с нас преди да осъществиш което и да е твое глупаво хрумване.

— Е, само ако хрумването не е твърде глупаво, моля, иначе няма да ми позволите да го осъществя.

— Все едно — каза Конуей. — За извършеното от теб мога да ти отнема позволителното за летене и още сега да те поставя под арест. Мога временно да те снема от длъжност. Мога дори да те изхвърля от Съвета.

— Кое от тези неща ще направиш?

— Нито едно от тях, млади глупако. Но може би ще ти счупя главата някой от тези дни.

— Ти няма да му позволиш, нали? — обърна се Лъки към Огъстъс Хенри.

— Честно казано, даже ще му помагам.

— Тогава предварително се предавам. Вижте, ето един господин, с когото бих желал да се срещнете.

До този момент Хенсън беше останал на заден план, очевидно забавлявайки се от взаимната размяна на глупости. Двамата по-възрастни членове на Съвета бяха твърде заети с Лъки Стар, за да забележат присъствието му.

— Доктор Конуей, доктор Хенри — каза Лъки, — това е господин Джоузеф П. Хенсън, човекът, чийто кораб използувах, за да се върна. Той много ми помогна.

Старият отшелник се здрависа с двамата учени.

— Предполагам, че може да не познавате доктор Конуей и доктор Хенри — каза Лъки.

Отшелникът поклати отрицателно глава.

— Е, те са важни служители в Научния съвет — продължи Лъки. — След като се нахраните и починете, ще поговорят с вас и съм сигурен, че ще ви помогнат.

Един час по-късно двамата членове на Съвета срещнаха Лъки с мрачни изражения на лицата. Доктор Хенри натъпка тютюн в лулата с малкия си пръст и запуши спокойно, докато слушаше разказа на Лъки за приключенията му с пиратите.

— Каза ли това на Бигман? — попита Хенри.

— Току-що отделих малко време да поговоря с него — отвърна Лъки.

— А той не ти ли бе обиден, загдето не си го взел със себе си?

— Не беше доволен — призна Лъки. Но мисълта на Конуей бе насочена в по-сериозно направление.

— Кораб сириусианска конструкция, а? — размишляваше той.

— Без съмнение — отвърна Лъки. — Поне имаме тази частична информация.

— Тази информация не си струваше риска — отбеляза сухо Конуей. — Много повече съм обезпокоен от една друга частична информация, която имаме сега. Очевидно е, че организацията от Сириус е проникнала в самия Научен съвет.

— Да, аз също разбрах — кимна мрачно Хенри. — Много лошо.

— Как разбрахте? — попита Лъки.

— Боже мой, момче, та това е очевидно — промърмори Конуей. — Ще призная, че имахме голям екип конструктори, работещи върху кораба и че дори в най-добрия случай могат да се получат малки изтичания на информация. Все пак истината е, че за съществуването на клопката и особено за точния й начин на монтиране на кораба знаеха само членове на Съвета и то малко от тях. Някой от тази малка група е шпионин, въпреки че бих могъл да се закълна във верността на всички. — Той поклати глава. — Аз все още не мога да повярвам, че е другояче.

— И не трябва — каза Лъки.

— Ъ? А защо не?

— Защото контактът със Сириус е бил само временен. Сириусианското посолство е взело тази информация от мен.