Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fleet of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

ISBN 954-585-582-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118

Английска, първо издание

Превод Владимир Зарков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

70.

Генерал Йън Махони зяпаше отражението си в нацепените парчета на огледалото и умуваше.

Каквото и да си бяха мислили двама от любимите на Императора (и отдавна мъртви) бездарни писачи — Махони не беше сигурен как се казваха, но май бяха Силбърт и Гъливън, — имаше два модела за съвременен генерал-майор. Единият — в безукорна парадна униформа, позиращ в три четвърти със сабя, подходяща само за сечене на трева, пред строените си войски, окичени с медали. Другият — в бойни дрехи с димящ уилигън (какъвто имаше само в сим-филмите), с провесени по него гранати, подканящ хората си да се втурнат в някакъв пробив срещу напиращите орди на Лошите типове.

Генерал-майор Йън Махони не принадлежеше към никой от двата вида.

Наистина носеше бойни дрехи и наистина бе метнал на рамо уилигън. Но гащеризонът му беше разпран на задника, а благодарение на охраната си не бе стрелял нито веднъж с оръжието… засега. Пък и бойните му дрехи бяха нацапани с кал, розови и кремави петна.

Таанците най-накрая засякоха откъде се дават заповедите, откриха командния център на Махони и пратиха въздушни сили за унищожаването му.

Тактическите им кораби или смазаха малкото зенитни установки около щаба, или се примириха с попаденията на малкото останали им ракети. И щабът на генерала остана беззащитен под тях.

Някой извлече Махони от верижната машина секунди преди да я улучи таанска ракета. Той се просна по лице… в уличната мръсотия. От това беше калта по гащеризона.

Налиташе и втората вълна на таанската атака, той се хвърли да търси укритие — каквото и да е. Намери го, като скочи с главата напред в полуразрушен женски салон за красота. И по-точно в останките от нишата за гримиране. Оттам пък бяха розовото и кремавото.

Под салона имаше огромно подземие и Махони прецени, че ще е удобно за нова щабквартира. Прокараха резервни комуникации надолу и той се зае отново да води своята война, като се зъбеше начумерено на отражението си в парчетата от паднало наблизо огледало.

Един техник нахълта с тропот в стаята.

— Две съобщения, сър. От ИмпГлав. Вашият шифровчик каза, че ще имате нужда и от това.

ИмпГлав — Имперският главен щаб. На Първичен свят. А кутията, която техникът му подаваше, беше сред най-мразените от Махони уреди за сигурност.

Погледна съобщенията. Едното беше на обикновен фиш. Твърде странен обаче беше калъфът, в който го донесе техникът — със сензорна ключалка за отпечатък от пръст и еднократни кодови таблици вътре. Онзи, който кодираше съобщението си, го пишеше по таблиците, а получателят го разшифроваше с втори екземпляр от същите таблици. След това и двата екземпляра се унищожаваха. Твърде стара, но неуязвима и до днес система.

А Махони мразеше кодирането почти колкото и тържествените паради.

Второто съобщение беше прехвърлено в съвсем друго устройство. Комуникационният отдел на генерала имаше само десетина от тях — върхът на сигурността. Записващи фишове в малка кутия от плас. Каквото и да съдържаше фишът, щеше да го види само Махони. На кутията имаше една вдлъбнатина, настроена на пръстовия отпечатък на палеца му. И щом генералът притиснеше палец към вдлъбнатината, фишът щеше да предаде незнайното си послание. Ако махнеше пръста си оттам или минеха тридесет секунди след края на записа, фишът се самоунищожаваше.

Махони знаеше, че тези съобщения са важни… и че едва ли вещаят друго освен катастрофа. Първото, кодирано с еднократната таблица, най-вероятно съдържаше заповеди. Остави го настрана засега и долепи палец до кутийката от плас.

Внезапно в мазето върху купчина обгорели рокли застана Вечният император. Разбира се, това беше само холографският му образ.

„Йън — започна записът, — пострадахме ужасно. Знам, че си пуснал това съобщение, преди да разшифроваш заповедите, затова ще ти ги кажа набързо.

Не мога да те подкрепя.

Нямам корабите, нямам и войските, които да ти изпратя с тях.

Досещам се, че сигурно вече си предвидил такава възможност. По дяволите, вече смяташ, че това е най-вероятно… защото от доста време в небесата над вас не се е мяркал никой от нашите.

Ето ти и заповедите в най-сбит вариант. Искам Първа гвардейска да задържи Кавит до последния куршум. Едва когато бъдат изчерпани всички налични средства за съпротива, имате моето разрешение да се предадете. Всички гвардейци, които успеят да се изплъзнат, да избягат и да продължат борбата с диверсии, имат моето разрешение да упорстват в битките. Едва ли има начин да попреча на гадните таанци да се отнасят с тях като с партизани, но ще направя всичко по силите си. Може би си очаквал и това.

Изпращам десет бързоходни пътнически кораба, за да приберат каквито цивилни са останали на Кавит. Изведи ги от планетата. Искам и ти да тръгнеш с тях.

Стигнах до най-тежкото за теб, Йън. Принуден съм да пожертвам твоята дивизия. Но няма да пожертвам онова, което са твоите гвардейци.

Вероятно имаш шест И-денонощия до пристигането на корабите от момента, в който получиш този запис. Искам да направиш подбор на кадровия състав. Най-добрите ти сержанти, офицери и специалисти трябва да се качат в корабите. Първа гвардейска дивизия ще загине на Кавит. Но ще има нова Първа гвардейска. Ние ще сформираме пак дивизията на Първичен свят и пак ще я пратим да се сражава.

Казах «ние» и точно това имам предвид. Ти ще си командирът на новата Първа гвардейска. Значи те искам в един от корабите.

Това е заповед, генерал Махони. Не очаквам да харесаш нито нея, нито мен. Но така трябва да бъде. От теб се иска да изпълняваш заповедите“.

Холограмата се усука и изчезна. Махони зяпаше празното пространство, което бе заемала допреди миг.

После отвори кутията с кодовете и извади еднократната таблица — всъщност малък компютър, чиито програми се изтриваха при изпълнение.

„Съжалявам, твое Вечно императорство — рече наум генералът. — Ще изпълня заповедите. Всички без последната. Щом оставяш моите гвардейци да измрат, адски сигурно е, че и аз ще бъда с тях“.