Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (28)

27.

— Чудничка групичка, а? — гордо подхвърли Килгър.

Стен изгледа неприветливо тълпата от над тридесет същества, които се взираха начумерено в него, после се озърна към здраво залостения портал на затвора.

— Колко убийци има между тях?

— А, ни един няма. Само двама, причинили смърт по небрежност. Другите пък са…

Стен му махна с ръка да млъкне. По-късно щеше да има време за мъчително умуване над микрофишовете с досиетата им. Внезапно затворниците пред него му се сториха (поне потенциално) блестящи въплъщения на флотски добродетели. Имаше обаче едно затруднение — не го биваше по вдъхновяващите речи и се чудеше какво да каже на тези същества, за да ги убеди, че не искат да останат в безопасния, разумно уреден пандиз на 23-ти флот.

Алекс се примъкна към него и прошепна:

— Мога да ги поразгрея с някой майтап, момко, ако искаш. Ще им пусна два-три вица.

— Никакви вицове — решително отсече Стен.

Алекс тутакси изпадна в униние.

— Дори оня за петнистите змии ли? Идеален е за корава пасмина като тая.

— Изобщо да не си споменал тъкмо онзи за петнистите змии. Килгър, има си закони срещу жестоките и неразрешените наказания. Дори ако сънуваш петнисти змии, ще те прокарам под кила на кораба.

Все така сърдито Стен се зае отново с непосредствената си задача. Погледът му сигурно беше изпепеляващ, защото хората пред него престанаха на мига да пристъпят от крак на крак.

Както и да е. Поне бяха готови да го изслушат. Сега оставаше само да се изхитри някак и да ги убеди. Основно правило при речите — винаги се обръщай към тълпата, сякаш пред теб стои един човек, и си набележи същество, на което да говориш.

Избра си мъж, който не изглеждаше чак толкова мръсен, смачкан и лукав като останалите, и каза все едно на него:

— Аз съм Стен. Командвам четири тактически кораба. И имам нужда от екипажи.

— Кат’ сте стигнали чак дотук, значи направо остъргвате дънцето — вметна друг затворник.

— „Сър“ — натърти Стен.

Затворникът се изплю на земята. Стен се вторачи в него и мъжът се извърна и неохотно изръмжа:

— Сър.

— Не се засягайте, сър — подхвана затворникът, когото Стен си бе набелязал, — но ние каква изгода ще имаме?

— Излизате оттук. Досиетата ви се изчистват. Мога да отменя обвиненията срещу вас, ако поискам. Стига да покажете, че пасвате.

— Ами какви чинове ще имаме? — попита трети.

— Заслужите ли си нашивката, получавате я.

— И какво ще вършим?

— Патрулиране. По далечни маршрути.

— Към таанците ли?

— Толкова близо до тях, колкото успеем.

— Като ви слушам, това е адски сполучлив начин човек да пукне.

— Така си е — потвърди Стен. — Отгоре на всичко видите ли онези каюти, килиите ще ви се сторят истински дворци, от храната може да повърне дори червей в някое бунище, а офицерите ми ще ви държат под око всеки миг. А, да. Голям късмет ще имате, ако излезете в отпуск веднъж на цял цикъл. И вероятно ще го изкарате на някое планетоидче, където най-свястната гледка е как се окислява металът.

— Не звучи много примамливо.

— Изобщо не звучи добре, сър — намеси се четвърти затворник. — Разрешавате ли да задам въпрос? Личен?

— Казвай.

— Вие защо се захванахте с това? Всички в тактическите кораби са доброволци. Да не искате още някой медал?

— Майната им на медалите — искрено отговори Стен и поумува над следващите си думи. — Сигурно можете да ми навлечете голяма беля, ако споменете това пред някого… но си мисля, че сме твърде близо до гадна война.

— С таанците — кимна човекът, когото Стен си бе избрал.

— Ъхъ. И предпочитам да съм някъде в движение из пространството, когато се почне, вместо да си набивам мазоли по задника тук, на Кавит. Или пък да съм натикан в тази кошара.

— Въпреки това мисля, че ще се окажем скапани глупаци, ако се запишем.

— Тъкмо такива доброволци искам — скапани глупаци. Ще съм в канцеларията на главния шибаняк… извинете, на директора, до четири следобед, ако някой от вас сметне, че е достатъчно глупав.

Стен се смая, че имаше седемнадесет доброволци. Изобщо не помисли, че окончателно ги убеди една изтървана думичка — само бивш пандизчия или свикнал да гази законите човек би нарекъл директора на затвора „шибаняк“.