Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fleet of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

ISBN 954-585-582-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118

Английска, първо издание

Превод Владимир Зарков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

13.

Наименованието „Погранични светове“ подсказва някаква географска или политическа връзка в пръснатия звезден куп, който заемаше пространството между Империята и Таанската система. Общо взето, такава липсваше.

Първопроходци от Империята бавно заселваха този куп. Не бяха нито радикали, нито авантюристи, каквито например тършуваха из Вълчия куп. Тези хора искаха животът им да е малко по-прост и мирен. Мнозина от тях бяха пенсионирани военни или държавни служители, подхванали втора, дори трета кариера. Други се стремяха към шанса да се утвърдят на спокойствие като дребни производители или делови хора.

Както нямаше герои, утъпкващи пътища, така липсваха и злодеите, каквито се появяват в новозавладени територии. Поне не до времето, когато от напиращата да се разшири Таанска империя не започнаха да идват нови имигранти от малко по-друг вид.

Властите, доколкото изобщо ги имаше в Пограничните светове, бяха огледален образ на самите заселници. Независимо дали управляваха един-единствен свят, или се занимаваха с по пет-шест системи, те обикновено представляваха някакъв вариант на парламентаризма — от умерено либерален до умерено авторитарен. И понеже потенциалните тирани отиваха другаде, наличните въоръжени сили бяха нещо средно между митническа полиция и брегова охрана. Единствената обединяваща политическа сила в този куп беше срещата на върха, която се свикваше да изглади текущите икономически проблеми горе-долу веднъж на пет години. Купът си беше затънтено място и обитателите му с удоволствие биха го запазили такова.

Докато не дойдоха таанците.

Онези от тях, които се заселваха в Пограничните светове, имаха финансовата подкрепа на своите водачи, защото раждаемостта и политическите амбиции на таанците просто крещяха за ново жизнено пространство. Тези хора вече бяха същински пионери, искащи нещо повече от живота. И тъй като тяхната култура поощряваше стопанските комуни, те имаха естествено предимство в сравнение с бившите жители на Империята. Положението стана напечено и се стигна до безредици и погроми.

Заселниците от Империята бяха дошли първи в тези светове, затова имаха възможността да променят управлението на обществата си. На таанците не се разрешаваше да придобиват големи недвижими имоти. Не им се даваше право на глас. Натикваха ги в гета, където живееха само сред сънародници — и в селските райони, и в градовете.

Таанската империя подклаждаше враждебността на своите заселници, защото искаше да прибави купа към своите владения.

Революционното движение не само беше популярно, но и имаше солидната подкрепа на таанците. А Империята не правеше кой знае какво, за да реши проблема. В края на краищата затънтените места с нищожни проблеми (безредиците, колкото ще да са кървави, не са злина като активния геноцид) получаваха и нищожно внимание.

Имперските гарнизони, разположени на тези светове, обитавани и от таанци, се разгащваха и тънеха в мързел. Вместо да поддържат мира, офицерите и подчинените им бяха склонни да застанат на страната на заселниците. Таанците се различаваха от тях… значи бяха по-долнопробни.

Неотдавна за малко се появи възможност да бъде избягнат сблъсъкът между Империята и таанците. Някои от по-прозорливите революционери разбираха добре, че ако има такъв сблъсък, те ще бъдат смазани между двете сили. В пълна секретност изпратиха на Първичен свят предводителя на организацията. Годфри Алейн бе убит заради заговор, насочен срещу самия Император. А последните преговори между Империята и стремящата се към мир фракция в Таанския съвет също завършиха с кървава баня.

Грохотът на бойните барабани изобщо не стихваше, особено на Пограничните светове.

Но никой в звездния куп май не съзнаваше колко малко остава до войната, която ще обхване цялата Империя.