Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (55)

54.

Времето за Стен и екипажите му се сля. Вместо с часовници и календари го отброяваха по смътно запомнени заради изтощението случки. През онзи ден бяхме на разузнавателен патрул. Не. Тогава охранявахме миночистачите. Не помниш ли, че тогава гръмна „Сампсън“? Главата ти е пълна с дракх. Тогава дебнехме в засада.

Никой не беше съвсем сигурен. И всеки би заменил шансовете си за задгробен живот срещу две вахти непрекъснат сън, гозба не от студена консерва или (не смееха дори да го прошепнат) баня.

Корабите смърдяха почти колкото обитателите си — на страх, изпарения от гориво, озон, пот и прегрята изолация. И вече се износваха. Ракетната шахта за „Кали“ в „Ричардс“ предаде Богу дух. Не че имаше особено значение — оставаха им само три от великанските ракети. И двете скорострелни оръдия в „Клагет“ заекваха, а мудният му боен компютър като че съвсем оглупя. В собствения кораб на Стен — „Гембъл“, само шест от наличните ракети „Гоблин“ можеха да засекат цел.

Всички двигатели Юкава имаха нужда от основен ремонт — работеха твърде много часове над нормата без поддръжка. АМ2-двигателите още не създаваха проблеми, но това не изненадваше никого, защото в тях имаше движещи се части колкото в тухла. Но навигационните компютри бяха същинско главоболие — налагаше се да пускат набелязания курс в тях по четири пъти и да усредняват резултатите. Поне когато имаха време за това.

А таанските сили ставаха все по-могъщи и дръзки. Стен едва ли не се надяваше по-скоро да настъпи денят на нахлуването.

Дотогава трябваше да си изпълняват задачите. Съпровождане на корабите X… патрулиране в сектор Y… охрана на гвардейско подразделение Z и осигуряване на прикритие, докато то не укрепи фронтовата си база…

Всекидневие.

И тъкмо по време на поредната „всекидневна“ мисия се натъкнаха на кораба-призрак.

Един стационарен сензор бе съобщил за наближаващ транспортен съд, който се движи по крайно необичаен курс. Корабът не отговаряше на никакви опити за установяване на връзка, а опознавателните му кодове не съвпадаха с определените за този период. И радарът, и визуалните данни обаче показваха, че е стандартен за имперските сили малък танкер.

Стен предположи, че това е някакъв капан, заложен от таанците.

Той разположи „Гембъл“ и „Клагет“ в точка от изчислената орбита на кораба и зачака. „Ричардс“ беше на Ромни за частичен ремонт. Сътън и екипите му бяха убедени, че този път са налучкали какво не е наред с двигателите и обещаха да ги поправят бързо.

Транспортният съд се появи на детекторните екрани след няколко часа. Двата тактически кораба си чакаха. Стен допускаше, че два-три таански разрушителя се спотайват някъде отзад. Но нямаше нищо. Според фиша на „Джейн“ в базата данни на „Гембъл“ пред тях беше малък танкер клас „Алтрек“ — корабът от Имперския флот „Галкин“.

Стен рискува да поиска от транспортния съд да се обозначи. Автоматично подаденият опознавателен код беше остарял с много седмици. Фос не успя да получи други данни, а и корабът не предаваше на никоя честота, на която „Гембъл“ приемаше.

Стен пусна ракетата „Гоблин“, превърната в подвижно око, за да огледа отблизо. Дали пък танкерът не беше фалшив?

Никаква реакция.

Уеднакви орбитата си с него, включи записващо устройство и обиколи. Двата въздушни шлюза и всички транспортни люкове бяха затворени. Нямаше следа от изстрелване на спасителни катери. Накрая Стен примъкна своя „Гоблин“ толкова наблизо, че единият стабилизатор докосна люка на един шлюз. Ако танкерът бе превърнат в капан, това би трябвало да го взриви.

Детекторите все още не засичаха други кораби наоколо. Въпреки това Стен не можеше да се отърве от чувството, че „Галкин“ е примамката в гнусна таанска изненада.

Свърза се по насочения лъч с „Клагет“, за да обсъди положението с Ш’аарл’т. Тя потвърди опасенията му. Всичко намирисваше на капан. Имаше един-единствен начин да проверят — някой да влезе в кораба.

— Ш’аарл’т… Ще влезем с Килгър. Искам те на една светлинна секунда оттук, зад танкера.

— Стен, това не ми се вижда много разумно. Ако ни налетят, „Клагет“ не може да се надстрелва с почти нищо, което таанците имат… на практика дори със спасителен катер.

Трудно би могъл да оспори довода й. Ш’аарл’т държеше тя и оръжейникът й — мичман Деджийн, да проверят какво става вътре, а „Гембъл“ да осигури охраната. Килгър премести кораба си на позиция и двамата със Стен се взряха в екрана, на който пламна АМ2-тягата на „Клагет“. Съвсем скоро вторият тактически кораб се скачваше с „Галкин“.

Дори от толкова малко разстояние очите на Ш’аарл’т и Деджийн не откриваха нищо извън нормалното. Тя включи микрофона си.

— Влизаме.

Стен потисна инстинктивното си желание да изтърси глупост от рода на „внимавайте“. Само се наведе към монитора и се заслуша в леко пращящите гласове.

Когато посегна към външното контролно табло на шлюза, Деджийн почти очакваше към ръкавицата на скафандъра му да изскочи мълния. Люкът се отвори послушно. Двамата се поколебаха и влязоха. Възприятията на Ш’аарл’т се промениха — гравитационните генератори в „Галкин“ им даваха нова посока „надолу“. Подметките им докоснаха отвътре стената на шлюза… и не последва взрив.

— Скафандърът ми отчита нормална температура на средата — съобщи Деджийн. — Нямам намерение да му се доверя.

Не отвориха шлемовете си. Ш’аарл’т натисна бутона за вътрешния люк. Той също се отвори.

Тя засили излъчването на предавателя си, за да проникват радиосигналите през атмосферата в кораба и плочите на корпуса му. После Ш’аарл’т и Деджийн се помъкнаха навътре като носорози в своите бронирани бойни скафандри.

Не намериха нищо. От апаратните кабини до машинното отделение корабът беше напълно безлюден. Всички спасителни катери си бяха по местата. Всички скафандри — от малките аварийни до двуместните работни капсули, бяха подредени старателно.

Решиха, че ще са по-спокойни, ако продължат претърсването с готови за стрелба оръжия. Ш’аарл’т бе включила записващо устройство на колана си и непрекъснато съобщаваше на „Гембъл“ какво става. Огледаха каютите на екипажа. Не само бяха пусти, но и шкафчетата за вещи се оказаха празни.

Деджийн провери складовете. И те бяха празни, все едно „Галкин“ не е бил снабден с нищо преди излитането.

Ш’аарл’т пренебрегна студените тръпки на уплахата и отиде в командната зала. Намери корабния дневник и го превъртя за стари записи. Танкерът от Имперския флот „Галкин“ под командването на капитан Али Ремо бе излетял от планетата Меер преди шест цикъла. Пълен личен състав — 42 офицери, 453 нисши чинове. Капитан Ремо бе отбелязал прилежно, че текущият личен състав съгласно получените разпореждания е шестима офицери и тридесет и четирима нисши чинове.

„Галкин“ бе изпълнявал заповед да се присъедини към 23-ти флот на Кавит.

Тя прескочи към последния запис в дневника:

„ИМПЕРСКА ДАТА… КОРАБНО ДЕНОНОЩИЕ 22, ТРЕТА ВАХТА. ДЕЖУРЕН ОФИЦЕР: Л-Т МЮРИЪЛ ЕРНДС, ВТОРИ ОФИЦЕР — МИЧМАН ГОРША, ДЕЖУРЕН В ДВИГАТЕЛНИЯ ОТСЕК — СТАРШИ СПЕЦИАЛИСТ МИЛИКЪН. ДВИЖЕНИЕ ПО НАБЕЛЯЗАНИЯ КУРС, НЯМА ЗАСЕЧЕНИ НЕПРЕДВИДЕНИ ОБЕКТИ. КОРАБНО ВРЕМЕ 22.40 — УЧЕБНА ОБЩА ТРЕВОГА, ПРОВЕДЕНА СЪГЛАСНО ЗАПОВЕД НА КАПИТАНА. ПОСТИГАНЕ НА ПЪЛНА ГОТОВНОСТ — СЛЕД 7 МИНУТИ И 23 СЕКУНДИ. УЧЕБНАТА ТРЕВОГА ОТМЕНЕНА В 22.56. РЕДОВНИЯТ ДОКЛАД ВЪВЕДЕН В 23.00“.

… и дневникът бе записал автоматично данните за състоянието на „Галкин“.

Стен крачеше напред-назад в командната зала на „Гембъл“ и слушаше напрегнато всяка дума на Ш’аарл’т.

— Всичко изглежда напълно нормално — съобщи тя. — Ако пренебрегнем факта, че малко след 23.00 часа всеки мъж, жена и същество на борда на „Галкин“ са решили да се изпарят.

Стен се озърна към Алекс. Набитият мъжага от планетата Единбург изглеждаше много начумерен.

— Хич не вярвам в призраци, ама… — подхвана той.

— Почакайте минутка! Май намерих нещо! — изпука възбуденият глас на Ш’аарл’т от високоговорителя.

Стен изчака много повече от минута. Обзе го нетърпение.

— Докладвай, Ш’аарл’т! Какво намери?

— Ами според дневника…

Настъпи странна тишина, след като гласът й секна насред изречението, сякаш комуникационната система на „Гембъл“ се повреди. Преди Стен да е изрекъл и дума, Фос просто подскочи на креслото си.

— Шефе! Нищо не разбирам! Няма ги!

Стен притича до него и се вторачи в екрана. Големите мигащи петна, които показваха „Клагет“ и „Галкин“, бяха изчезнали.

— Трябва да е някакво прецакване на системата — заяви той, макар че сам не си повярва.

— Никакъв шанс да е така, сър — увери го Фос с потрепващ глас.

Нямаше нужда да дава заповеди. За броени секунди всички в „Гембъл“ бяха на бойните си постове, двигателят — готов за мигновено ускорение. Фос пусна всеки тест на електрониката и всеки метод за търсене в наръчниците заедно с още няколко, които бе измислил лично.

И отново нищо.

Нищо на радара, нищо на сензорите със среден и голям обсег, нищо на никоя честота, дори на аварийната. От разстояние една светлинна секунда и оптиката би трябвало да показва двата скачени кораба. Но екраните бяха празни.

— Четвърт мощност — нареди Стен. — Закарай ни към онзи кораб съвсем бавничко.

Още липсваха всякакви данни.

— Изчисли орбитата им. Господин Килгър, искам претърсване с движение по осморки. Половин скорост.

— Слушам, сър.

Търсеха в постепенно разширяващо се въображаемо кълбо цели три И-денонощия. Но „Клагет“, Ш’аарл’т, подчинените й двама офицери и деветима нисши чинове бяха изчезнали заедно с „Галкин“.

Не намериха никакво обяснение. И никога нямаше да намерят.