Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (44)

43.

Метеопрогнозата за Деня на Империята разочароваше — облачно с кратки превалявания, понякога силни. Противно време за празник… но то щеше да спаси живота на хиляди същества от Кавит, а може би да допринесе и за оцеляването на Стен в този ден.

Едно денонощие по-рано той забрани на екипажите да напускат района на ескадрилата. Някои мърмореха — в 23-ти флот празникът беше не само повод за перчене, но и оправдание за тежко купонясване. Не че хората му имаха кога да се зъбят, бяха прекалено заети с товаренето и оборудването на корабите. А щом видяха бойните ракети и мунициите не само складирани, но и подготвени за зареждане, бързо схванаха, че се мъти нещо твърде необичайно.

Корабите бяха готови за излитане в 19.00. Стен се развесели, когато видя последния товар — наистина имаше фойерверки, с които Сътън се бе сдобил някъде на черния пазар. Стен потопи всички в хипносън и също се опита да отдъхне, но напразно.

Наметнат с дъждобран заради ръсещите понякога капки, той прекара нощта в крачене около корабите и в пристъпи на недоумение защо изобщо му се е искало да бъде човекът, който е начело на нещо.

Събуди хората си в един след полунощ.

„Кели“, „Клагет“, „Гембъл“ и „Ричардс“ се издигнаха почти безшумно точно в 2.30. Щеше да се зазори в 4.45 часа, а адмирал ван Дорман щеше да открие церемониите в осем сутринта.

Таанците също си имаха график, съобразен с този на 23-ти флот.

Месец по-рано един таанец, работещ в щаба на флота, копира фиша с програмата за Деня на Империята и незабавно го изпрати. Сега фишът заемаше малък екран в едната страна на командната зала на „Форез“. Нито лейди Атаго, нито адмирал Деска имаха нужда да си опресняват паметта с него.

Наблизо се рееше втори, наскоро довършен линеен кораб — „Кисо“, от същия клас като „Форез“. Таанският боен флот чакаше в самите покрайнини на звездната система, където се намираше Кавит. Почти неизброими кръстосвачи, разрушители, щурмови и десантни кораби попълваха флота.

Други флотове, не по-малко внушителни, имаха свои набелязани цели из Пограничните светове. Лейди Атаго трябваше да унищожи 23-ти флот и неговата база на Кавит.

Точно в определения момент тя заповяда атаката да започне.

Сензорите с голям обсег, пръснати надалеч около планетата, бяха унищожени, заглушени или получаваха фалшиви данни, които да препредават. За да е сигурно, че никой няма да вдигне тревога, в 5.00 часа сутринта пет отряда таански командоси (някои обучени в стопанството на Фреда) нападнаха центъра за електронно разузнаване на 23-ти флот. После други таанци, облечени в точни копия на флотски униформи, заеха центъра.

В 7.30 основните елементи на флота, командван от Атаго, достигнаха границите на атмосферата. В двата охранителни кораба измъчените от махмурлук екипажи въпреки дадените им заповеди зяпаха на екраните украсения плац долу и едва успяха да зърнат връхлитащите таански разрушители, преди да умрат.

На плаца адмирал ван Дорман, до когото стояха Бриджит и съпругата му, погледна часовника си — оставаха десет минути. Адмиралът тръгна по стъпалата към трибуната.

Щабните офицери и цивилните сановници вече го чакаха.

В йоносферата таанският щурмови кораб отвори люковете на трюмовете и малки машини за въздушни атаки се изсипаха надолу на рояци.

След излитането Стен имаше нов проблем — къде да се скрият. Ако беше прав и предстоеше удар по Кавит, този удар щеше да е страшен. Стен беше убеден във възможностите на своите тактически кораби… но не и в орбита, където можеха да се натъкнат на някой линеен кораб или на цели шест, да речем.

Облачният слой също не му вършеше работа, защото всеки нападащ от космоса кораб щеше да разчита на електрониката си. На повечето екрани облаците дори нямаше да личат.

Най-доброто решение се оказа извеждането на ескадрилата над океана, на двайсетина километра от Кавит, и висенето на петдесетина метра над водата. Стен разчиташе на смущенията от отразените сигнали — трудно щяха да ги засекат.

Фос пръв откри нападателите.

— До всички кораби — заповяда Стен. — Атакувайте самостоятелно. Не прахосвайте боеприпасите и внимавайте да не ви издебнат отзад. Вече сме във война!

Килгър насочи с пълна мощност „Гембъл“ към Кавит.

На височина хиляда метра първият таански рояк, подреден в клин, изстреля ракети „въздух — земя“ с търсещи метал бойни глави; после машините за миг изравниха полета си и обсипаха плаца с бризантни бомби.

Цялото поле за паради се превърна в ад от взривове.

Ван Дорман имаше време, колкото да зърне ракетите, да се облещи и да се хвърли върху жена си и дъщеря си, преди от главата му да се изпарят всякакви мисли, а благоразумието да го подтиква единствено да се прилепя към раздрусаната опора под тялото му.

Таанските кораби се издигнаха, завиха и се върнаха за повторен обстрел. Повечето сановници и щабни офицери, които оцеляха от бомбите, бяха разкъсани от снарядите на скорострелните оръдия.

Ван Дорман надигна глава и видя налитащите отново кораби. Само това остана в паметта му.

Изобщо не забеляза „Ричардс“ и „Клагет“ да изфучават отстрани с бълващи огън оръдия, нито как покритите с тънка броня таански машини се посипаха на полето — премятащите се отломки нанесоха на 23-ти флот не по-малко щети от ракетите.

Щом видя, че „Ричардс“ и „Клагет“ го изпреварват, Стен промени намеренията и тактиката си. Заповяда на „Кели“ да заеме позиция отзад, за да го прикрива, и се устреми към космоса.

В таанския щурмови кораб не очакваха никаква съпротива от хаоса долу и бяха лесна мишена. Оръжейните системи на „Гембъл“ превключиха от „Кали“ на „Гоблин“ и Килгър изстреля ракетата.

Корпусът на кораба зейна и блъвна червени пламъци.

А в „Кели“ Сека взе шлема на оръжейника си — нали той беше воин от безчет поколения? Бойният напев, който си мънкаше под носа, беше на две хилядолетия. Прицелната система се закова върху гигантското туловище на „Форез“. Без да чака заповед, Сека запрати натам една „Кали“.

Въпреки цялата тяга на АМ2 „Кели“ подскочи, щом огромната ракета изфуча от централната тръба и собственият й АМ2-двигател я тласна напред.

За Сека не съществуваше нищо освен доближаващия корпус на таанския линеен кораб — очите му гледаха с обектива на „Кали“.

Ракетата оправда името си. Заби се в оръжейната палуба на „Форез“. Двеста и петдесет таанци от екипажа загинаха при първия взрив, още повече бяха пометени от вторичните експлозии.

Сека си позволи усмивка със свити устни, когато свали шлема и видя на екрана четири таански разрушителя да се насочват към него. Нищо работа. А дори да го убиеха, нима смъртта е страшна за един воин от племената мандинго?

Вероятно двата таански кръстосвача дори не очакваха да ги нападне корабче като „Гембъл“. Поне пролича, че не се престарават с маневрите за избягване на атаката — пуснаха само шепа ракети за противодействие, преди Килгър да изстреля по тях своите „Гоблин“ със зададени цели.

Стен знаеше, че тези ракети могат да повредят зле един кръстосвач, но не се и надяваше на почти едновременните експлозии. Алекс забеляза просветващия надпис на екрана — „ЛИПСВАТ ЗАСЕЧЕНИ ЦЕЛИ“, и свали шлема от главата си.

— Момко, що за боклук се оказаха тия смотани кръстосвачи?

Стен се взря в глутницата разрушители, които закъсняха да спасят поверените им за охрана кораби, и се зае с маневри да им избяга.

В командната зала на „Форез“ лейди Атаго се държеше здраво, докато корабът се тресеше от поредния взрив. Част от ума й изпитваше задоволство — въпреки бедата обучените от нея мъже и жени реагираха делово и нямаше паника.

— Какви са вашите заповеди?

Атаго обмисли възможностите за избор. Всъщност имаше само една.

— Адмирал Деска, отменете десанта на Кавит. Не можем да продължим само с един основен кораб. Кацанията на второстепенните цели да продължат по план. Двамата с вас ще прехвърлим командния си пункт на „Кисо“. Заповядайте на „Форез“ да се отправи към най-близката ремонтна база.

— Както заповядате, милейди.

Стен гледаше таанското оттегляне. Корабите се връщаха към базата.

Не бе постигнал кой знае каква победа. Долу, на Кавит, 23-ти флот — единствената бойна единица на Империята в Пограничните светове, беше почти унищожен.

Войната с таанците тепърва започваше.