Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (49)

48.

Най-важният въпрос, който все се въртеше из главите на съществата от 23-ти флот, беше защо таанците не повтаряха удара по Кавит.

Щетите, които бе нанесла тактическата ескадрила на Стен — унищожаването на два кръстосвача и различни атмосферни съдове, както и повредите на „Форез“ и щурмовия кораб, — едва ли можеха да обезсърчат таанците. Вероятно само пълният разгром на флота, командван от лейди Атаго, би постигнал подобна цел.

А нямаше съмнение, че 23-ти флот вече не е заплаха за никого. С изключение на тактическото звено на Стен разнебитените сили на ван Дорман, общо взето, бяха безпомощни.

Същия въпрос си задаваха и екипажите, подчинени на лейди Атаго.

Десантите извън тази система бяха много успешни. Атаго и адмирал Деска тъкмо прекрояваха плановете си за нахлуване на Кавит, когато се получи заповедта. Лейди Атаго трябваше да се яви незабавно пред Таанския съвет, за да получи нови разпореждания, а нейният флот — да затвърди постигнатото без нови сериозни атаки срещу имперските сили.

В очакване лейди Атаго да се завърне адмирал Деска пришпорваше още по-безмилостно ремонтните бригади, които се занимаваха с „Форез“, и се взираше в стенния екран, на който личеше размахът на таанските победи… поне онези, за които съобщаваха таанците или Империята.

На екрана Деска бе откроил с оранжево таанските системи, със синьо — имперските, а с червено — новите завоевания. Показани във времето, те имаха много внушителен вид — таанците все повече разпростираха червените си пипала и проникваха дълбоко в пространството на Империята. Само шепа системи още изпъкваха в небесен оттенък, както и онези в дъното на екрана — световете, атаките срещу които предстояха.

Синьото блещукане на системата Калтор будеше срам у Деска. Той се бе провалил. А таанците не понасяха неуспехите.

Дори повърхностното запознаване с езика им показваше ясно това, както и проблемите, с които всяка лишена от войнственост култура се сблъскваше в опитите си да се разбере някак с таанците. Понеже тази „раса“ или „култура“ беше сбор от различни воински общества, езикът им също гъмжеше от войнишки жаргон и особени думички. Положението се заплиташе още повече заради решението на първия Таански съвет, че тяхната раса се нуждае от начин на общуване, подобаващ за бойци. Затова изкусни езиковеди бяха създали особено наречие, в което една и съща дума имаше множество значения. Така се подразбираше и емоционалната й наситеност.

Три примера: глаголът акомита означаваше и „предавам се“, и „прекратявам съществуването си“; мелтах — и „унищожавам“, и „постигам успех“; верлач — и „завоювам“, и „посрамвам“.

Адмирал Деска съзнаваше, че шансът лейди Атаго въпреки покровителството на лорд Феерле да получи заповед за изчистване на позорното петно от флота си чрез ритуално самоубийство е твърде голям. Съмняваше се, че на човек с нейния ранг биха отредили по-лоша участ. Знаеше и че в такъв случай ще сподели съдбата й.

Наложи си да изпадне в четвъртото равнище на състоянието „дхиана“ — без мисъл, без страх, без съмнения. Така дочака кръстосвача, който караше или лейди Атаго, или новия командир на флота, да съедини въздушния си шлюз с „Кисо“.

Шлюзът се отвори и лейди Атаго стъпи в „Кисо“. Деска си позволи миг на надежда. Увеличи изображението на екрана и лицето й го запълни. Разбира се, тази маска с класически черти нямаше никакво изражение. Той изключи монитора. Атаго щеше да му каже вестта, когато намери за добре.

Така и направи.

Таанският съвет наистина не се бе зарадвал на провала. Други адмирали, неизпълнили докрай поставените им цели, вече бяха изгонени от флота, понижени или снети от длъжност. Деска допускаше, че и Атаго е била набелязана за уволнение. Но продължаващото имперско присъствие в световете на Калтор им бе подсказало друг план. Адмиралът с изненада научи, че негов автор бил не покровителят на лейди Атаго лорд Феерле, а полковник Пастур.

— Това не съвпада с нашите очаквания — каза индустриалецът, — но и в този плевел може би е скрита бъдеща реколта.

— Продължете.

— Бих предположил — натърти Пастур, взрян в стенния екран, — че тази система Калтор се набива и в очите на Императора, както в нашите.

— Вероятно — съгласи се лорд Феерле.

— Значи сме единни в мнението, че един от основните фактори за нашата крайна победа е склонността на Императора да се опира в оценките си както на разума, така и на чувствата?

— Предъвквате стара хапка. Разбира се.

— Проявете търпение. Не съм от отдавнашните членове на този съвет и нямам вашия опит във вземането на толкова важни решения, затова разсъждавам на глас. И така, всички приемаме това като факт. А вторият факт е, че Императорът сигурно се стреми към някакъв успех, за да му останат верни съществата, които още не са минали на наша страна.

— Ще приемем и това като факт — подкрепи го лорд Вихман.

— Като се опираме на тези два факта, предлагам да уредим три надеждни източника на разузнавателни сведения… нека бъдат четири… да пробутат на Империята версията, че причината за провала ни в системата Калтор е некомпетентно командване и използване на второстепенни сили.

— Аха… — кимна Вихман.

— Именно. Може би ще внушим на Императора да прати там други сили освен онзи мижав флот, който вече разгромихме. Щом подкрепленията кацнат, ние ще стегнем примката.

— Сърцевината на идеята ви е здрава — одобри лорд Феерле. — Има още един факт. Известно ни е, че този… — докосна един бутон, за да опресни паметта си — 23-ти флот е лошо ръководен и е подавал неверни разузнавателни сведения. Естествено, не бива да правим промени в собствените си сили, иначе ван Дорман може да вдигне тревога. Планът е великолепен. Изразявам възхищението си към полковник Пастур за хитростта му на боец.

Огледа останалите двадесет и седем члена на съвета. Не се налагаше да гласуват.

— Бих добавил още нещо — обади се лорд Вихман. — Дали не е по-разумно да подкрепим лейди Атаго с един от резервните десантни флотове? Така имперските сили ще бъдат не само победени, но и напълно унищожени.

И потърси с поглед одобрението на лорд Феерле.

— Така ще постъпим. Решено — заяви Феерле и се обърна към екрана, на който се виждаше лейди Атаго. — Това е всичко. Когато се завърнете във флота си, по куриер ще ви бъде изпратен пълният оперативен план.

Нейният екран угасна. Феерле още се взираше в гладката сивота. „И дано този път ти провърви в битката — заръча мислено. — Провалиш ли се още веднъж, няма как да те опазя“.

Заповедите бяха дадени, преди кръстосвачът с лейди Атаго да излети от Хийт — три напълно комплектовани таански десантни корпуса с придадените им снабдителни, ремонтни и щурмови съдове щяха да бъдат добавени към нейния флот, а дезинформацията щеше да бъде пусната веднага.

Изобщо не беше необходимо да го правят. Вечният император вече бе заповядал на генерал-майор Йън Махони и неговата Първа гвардейска дивизия да разположат фронтовата си оперативна база на планетата Кавит.