Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fleet of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

ISBN 954-585-582-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118

Английска, първо издание

Превод Владимир Зарков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

Втора книга
Всички да заредят

25.

През цялата си история таанците бяха гадна злополука, очакваща да сполети всекиго, чийто лош късмет го е изпречил на пътя им. Тази цивилизация бе родена в беда и откърмена от безчет битки.

Дори Вечният император съвсем смътно си спомняше междуособиците, с които започна всичко. Произходът на таанците се коренеше в неимоверната гражданска война, пламнала в един звезден куп много далеч от сегашните им опорни светове. Две могъщи сили се впуснаха във взаимна враждебност и се вкопчиха една в друга за век и половина. Този звезден куп беше толкова незначителен за Императора, че за него се оказа твърде удобно да пренебрегне цялата история и да ги остави да си уреждат сметките сами.

Накрая хората, които щяха да се превърнат в таанци, претърпяха окончателно и съкрушително поражение. Победителите дадоха на оцелелите две възможности — геноцид или масово изселване. Таанците предпочетоха бягството — епизод от тяхната история, който така и не забравиха. Страхливостта стана първороден грях за тяхната раса. За пръв и последен път таанците предпочетоха живота дори пред сигурната смърт.

Първата вълна на голямото преселение се състоеше почти изцяло от воини и техните семейства. Това превръщаше таанците в нежелана група за всяко добре уредено общество, до което припареха. Никой не беше толкова глупав, че да ги подслони под покрива си. Това също стана важна част от историческата памет на таанците. В собствените си очи те бяха вечни изгнаници и от този момент отвръщаха със същото на всеки чужденец.

Районът, в който се заселиха накрая, беше един от най-нежеланите сектори на Империята. Таанците пуснаха корени в затънтена пустош, заобиколена от мъничко по-заможни съседи, и се заеха да изграждат своето общество, посветило се на една-единствена цел. И понеже това общество се крепеше на военни принципи, разделението в него беше отчетливо — от класата на селяците до властващия военен съвет разстоянието беше колкото до най-далечното светило.

Най-голямата слабост на таанците обаче стана и тяхното най-голямо предимство. Те процъфтяваха и се множаха. Съседите им се наежваха, когато таанците доближаваха съответните граници. Повечето се опитаха да преговарят. И всеки път таанците използваха преговорите само като средство да печелят време. След това нападаха ненадейно. Влагаха всичките си усилия в сблъсъка, без да обръщат внимание на загубите, които биха разколебали всяко друго същество.

Сражаваха се непрекъснато над три столетия. В крайна сметка премахнаха съседите си и създадоха своя империя. Беше им все едно, че за постигането на целта пожертваха осемдесет процента от населението си. И преди се бяха въздигнали от пепелта, щяха да го сторят отново.

Вечният император вече бе изправен пред една съвзела се Таанска империя, разширила се несравнимо извън първоначалната си територия. Този взривен растеж породи какви ли не проблеми за таанците — имаше повече несъгласни от когато и да било, честите кървави чистки във Висшия съвет ставаха привично събитие.

Без да иска, Императорът бе премахнал това затруднение вместо тях. Таанците отново бяха единни в стремежите си и в ненавистта си към околния свят.