Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fleet of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

ISBN 954-585-582-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118

Английска, първо издание

Превод Владимир Зарков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

10.

Кадетите уместно наричаха екрана за съобщения във фоайето на казармата „Таблото на прокобата“. Стен прочете последното нареждане, щом то замига, за да привлече вниманието му — в 16.00 всички кадети да се явят на централния плац. Питаше се каква ли форма на масово изтезание са измислили този път инструкторите. В края на краищата оставаха броени дни до края на Първи етап, а още имаше оцелели, сред тях Ш’аарл’т, Бишоп и Лотор.

Чак тогава съзря уловката.

„ПАРАДНА УНИФОРМА.“

Тревогата го погълна. Много добре бе постъпил, като скри орденските си лентички още с постъпването в школата. Забеляза, че онези, които според инструкторите имаха повече награди или по-висок чин, отколкото им се полагаха, май получаваха далеч повече внимание и тормоз. Досега въпреки явната лична ненавист на Мейсън, Стен горе-долу успяваше да се промъква между капките.

Е, какво да се прави. На всички добри неща все някога им задират лагерите.

 

 

— Леле, кадет, колко сме хубавички — изгука Мейсън. — И колко лентички и фльонгички си имаме.

Стен бе обмислил дали да слага медалите. Но знаеше, че при тези обстоятелства е нарушение на основни изисквания в устава, ако някой не носи наградите, които си е заслужил. Инструкторите като нищо щяха да погледнат в досието на всекиго какво му се полага, после щяха да проверят съвпада ли с окаченото на гърдите или пояса и при най-малката разлика щяха да го изритат.

Стен изрева едно „тъй вярно, сър“ на Мейсън, докато се дивеше на Главен пилот-инструктор Ферари. Край и на теорията, че дебелите мърльовци стигали само до чин старши подофицер. Дори в момента длъжността му да беше точно тази, сега Ферари носеше звездите на флотски адмирал, а наградите заемаха почти цялото място чак до еполетите му.

Въпреки страхопочитанието си Стен забеляза, че точно под колана на Ферари има нещо като петно от супа.

— Кадет, ако знаех, че носите толкова геройски финтифлюшки — продължи Мейсън, — щях да ви отделя повечко внимание. Но още имаме време за това.

Страхотно. Стен беше обречен. Питаше се как ли ще го изгърми Мейсън.

Научи го само след минути.

Ферари даде команда на курса да застане мирно и ги поздрави. Официалните тестове били приключили. Който още стоял тук, се бил представил успешно. Оставала единствено последната проверка.

— Не се мъчете — посъветва ги Ферари — да ровите в паметта и записките си, за да се подготвите. Ние много се гордеем с този решаващ тест, не на последно място защото хем е свързан с всичко, през което минахте досега, хем няма нищо общо. Имате едно денонощие да умувате какво би могъл да представлява подобен изпит. Установили сме, че напрежението ободрява душата. Впрочем тестът ще бъде проведен поединично. Всеки пилот-инструктор ще си подбере кадети и от този момент изпитът е негово задължение.

Стен вече знаеше как Мейсън ще му види сметката.