Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fleet of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

ISBN 954-585-582-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118

Английска, първо издание

Превод Владимир Зарков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

33.

— Какво сте направили?! — викна Стен.

Дори не забеляза, че забрави да добави „сър“. Не че ван Дорман имаше нужда от още поводи, за да се вбеси.

— Капитане, не съм питал за мнението ви. Просто ви оказвам любезността да бъдете осведомен за моето решение. И тъй като сте малко глуховат, ще повторя. След старателно разследване, проведено от моя щаб и наблюдавано от мен, установихме, че спирането за проверка на таанския научен кораб „Бака“ е било грешка. Признавам, че те случайно са навлезли в неразрешена за тях област от космоса, но командирът им — капитан Деска — ми обясни, че картите не само са остарели, но съдържат и грешки.

— Сър, вие лично ли проверихте тези карти?

— Мълчете! Капитан Деска е джентълмен. Не открих причина да се усъмня в думата му.

Стен, застанал със събрани пети, се взираше начумерено в бюрото на Дорман.

— Освен това лично аз препоръчвам да изпратите извинение до неговите началници и до управата на фирмата, намираща се на Хийт — столичния свят в Таанската система.

Стен за кой ли път не можа да си удържи устата затворена.

— Сър, имам един въпрос. Поне накарахте ли техниците да изтрият записите в корабните им системи?

— Не. Как биха определили курса си за връщане, ако бях постъпил така?

— Благодаря, сър.

— И още нещо. Смятайте се за късметлия.

— Сър?

— Тъй като би било срам за офицерите и нисшите чинове на 23-ти флот, ако в имперската щабквартира научат за тази позорна случка, естествено няма начин да запиша в личното ви досие подобаващото порицание.

С други думи, ван Дорман не бе съобщил на Първичен свят за произшествието.

— Имам да ви кажа и още нещо, младежо. Когато ви поставиха под мое командване, у мен се появиха съмнения. Флотската служба е горда и благородна. Носят я достойни хора. Вие, от друга страна, сте творение на армията. Несъмнено такива като вас са необходими. Но едва ли имате достойнства от гледна точка на флота. Надявах се да промените навиците си, като следвате примера на околните тук, на Кавит. Позволих си голяма заблуда. Вие не само се изолирахте от равните на вас, но и предпочетохте да се заобиколите с — без да преувеличавам — отрепки от най-долните слоеве на нашето общество. Така да бъде. Дойдохте от канавките… и избрахте да си плувате в тях. При първа възможност, щом допуснете и най-нищожната грешка, аз ще ви съсипя, капитан трети ранг Стен. Ще разпусна цялата ви бойна част, ще ви изправя пред военен съд и най-горещо се надявам, че ще успея да ви пратя на наказателна планета, окован в желязо. Това е всичко!

Стен отдаде чест, обърна се кръгом, излезе с отсечени крачки от кабинета на ван Дорман, после от хотела и се отдалечи в парка — където се свря зад едно дърво и се запревива от смях, докато не се опомни. Адмирал ван Дорман сигурно си вярваше, че го е изкормил и е развял карантиите му на прът. А би трябвало да вземе малко уроци дори от най-учтивия инструктор в „Богомолка“.

Отрепката Стен се запъти към корабите си. Не само искаше да си пийне, но и да научи (Алекс непременно знаеше) що за гадост е „оковаването в желязо“.