Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (67)

66.

Никой в укреплението не можеше да е сигурен, че колкото и изправни да изглеждат скорострелните оръдия, няма да се пръснат още с влизането на първите снаряди в дулата им. Стен заповяда на екипите си да излязат от кулите и да затворят спускащите се люкове, преди да даде команда за стрелба.

Трите оръдия зареваха според грубичкия израз на Тапиа „като продрискани дракони“. При темп на стрелба 2000 снаряда в минута експлозиите се сливаха в плътна звукова стена.

Тези оръжия бяха конструирани като защита срещу маневрени нападатели от въздуха. Дори компютърът да беше първобитен в очите на Фос, имаше безупречна способност да се справя с мудни мишени като таанските танкове.

Снарядите уж бяха запалителни, но едва една трета от тях пламваха в полет. Нямаше значение — тежката струя метал пореше танковете като отварачка за консерви.

Щом Стен нареди на екипите да се върнат в кулите, чу как някой се разпищя: „Работи! Работи!“ Може и да беше Тапиа.

Форт Ш’аарл’т наистина вършеше отлично работата си.

Първата бронирана вълна вече мачкаше доскорошните имперски позиции, когато Махони заповяда на укреплението да открие огън. По същото време тричленни групи гвардейци със самонасочващи се противотанкови ракети се подадоха от дупките си и разпердушиниха първите машини за броени минути.

В трикилометровата ивица между укреплението и бойните линии Стен разполагаше с предостатъчно мишени.

Лейди Атаго държеше основните си бронирани части по-назад, за да укрепи с тях пробива. Таанците знаеха, че владеят въздушното пространство и че от периметъра няма пряка видимост към тях, затова наредиха танковете в гъсти колони по предвидените маршрути.

Стен или по-скоро Фос (или по-скоро компютърът на укреплението) даде команда оръдията да прострелят по дължина тези задръстени пътища. Компютърът преброи шестдесет улучени и унищожени танка, преди вторични взривове да запълнят с огнени кълба улиците. Компютърът сякаш намусено уведоми Фос, че е загубил бройката.

Заблещука червена лампичка — включи се и кулата с четворната картечница, където се разпореждаше Алекс. Таанската пехота се опомни от потреса, че някой удря в гръб, и се устреми към хълма. Но докато противопехотната кула гърмеше, кашиците не можеха да се доближат толкова, че стрелбата им да е опасна. Никакво ръчно оръжие не би пробило бронята на укреплението… ако имаше нещо вярно във вехтата документация.

— До всички кули. Самостоятелни действия. Намерете си мишени.

Най-сетне Тапиа получи някаква власт. Седна в командната капсула на мястото на мерача. Доста приличаше на седалка от велосипед, но без колелата, а над дръжките имаше сим-шлем. Движението на ръчките се предаваше чрез собствения компютър на кулата към оръдието.

Четири танка се разхвърчаха на късове, преди атакуващата колона да обърне и да се скрие зад една сграда. Не се виждаха, но и не бяха в безопасност. Тапиа кресна гласова команда за максимален темп на стрелба и тропоса дълъг откос в основата на развалината. Останките се срутиха върху танковете.

Правеше си опити. Ако поддържаше непрекъснато максималната скорострелност, укреплението щеше да остане без муниции — един датчик вече показваше, че от снарядите за това оръдие са останали осемдесет процента. Тя се научи да пести. Минимален темп на стрелба (около 750 в минута) и почукване по бутона. И един танк по-малко.

„Брей, че интересно“ — каза си Тапиа. Забеляза шест верижни бойни машини, прекосяващи открито пространство, завъртя прицела, но закъсня — друга кула ги разпарчадоса. Тя изруга и отново огледа бойното поле.

Укреплението беше заобиколено от туловищата на горящи танкове. Димът се събираше в плътни колони. Тапия превключи прицела на инфрачервени лъчи и си намери нещо любопитно.

„Верижна машина… която не стреля по мен. Ама че забавно“. Това всъщност беше танкът на командващия таанската бронирана бригада. И понеже имаше нужда от сложна комуникационна апаратура, но конструкторите изобщо не искаха верижното возило да бъде веднага разпознато като мозъка, задвижващ нападенията, основното оръдие беше фалшиво. Тапиа прихна, прицели се внимателно и…

И укреплението се разтресе, а ушите й звъннаха въпреки заглушителите, които носеше целият флотски отряд.

В командния център Стен светкавично натисна един светещ в червено бутон. Кулите тутакси хлътнаха надолу и заелата позиции таанска артилерия нямаше по какво да стреля освен по хълмчето. Животоподдържащите системи бяха проветрили форта, имаха и запас от въздух в резервоари под налягане. Ако Атаго стовареше ядрен или химически заряд, Стен беше готов да изолира укреплението от външната среда.

Не вярваше обаче да се стигне дотам — Атаго имаше нужда от околния терен, за да атакуват частите й през него. А само във военните сим-филмчета войниците предпочитаха да се сражават в тромавите, неудобни и опасни бойни скафандри — правеха го, ако нямат друг избор.

— До всички бойни постове. Докладвайте.

— Кула А. Всички индикатори — в зелено.

— Кула В. Добре сме си. Адска шумотевица, шефе.

Разбира се, това беше Тапиа.

— Кула Д. Вдигат малко прахоляк. Никакви повреди.

— Началник, няма пррроблеми и в ловната дружинка — съобщи Килгър от противопехотната кула.

Лека-полека Стен се изпълваше с уважение към незнайните създатели на укреплението въпреки очевидното слабоумие на замисъла.

Светна екран и на него се появи Махони. След като форт Ш’аарл’т се разкри, той премина към обикновена връзка със Стен.

— Докладвай!

Насред операция генералът винаги се държеше крайно делово.

— Форт Ш’аарл’т — със същия официален тон започна Стен — е в пълна бойна готовност. Изпращам данни за изразходваните муниции… предадени. Нямаме жертви. Очакваме заповеди.

Махони се ухили.

— Удовлетворително, капитане. Дръжте се. Ще ви цапардосат с цялата си сила.

— Разбрано. Край.

 

 

Таанските щурмови машини бяха изтеглени извън обсега на оръдията в укреплението. Атаго опита с въздушни удари.

Без да очаква свестни резултати, Стен превключи компютъра за управление на огъня към обстрел на въздушни цели. Оръдията, вече на пълен автоматичен режим, се завъртяха нагоре с вой и забълваха пламъци.

Таански тактически кораби се посипаха на отломки от небето. „Това не може да се случи — умуваше Стен. — Аз работя със старовремска оръжейна система. Няма ли напредък в технологиите оттогава?“

Фос намери обяснението. Старовремска била, тъй ли? Оръдията проследяваха, а снарядите им се взривяваха при сближаване с целта на отдавна изоставени от всички честоти. Никой от таанците нямаше уреди за електронно противодействие, които да излъчват на тези честоти.

Стен започваше да се привързва към своя много сив и много стар слон.

 

 

— Милейди, да отменим ли атаката?

Атаго пусна още една програма в компютъра си.

— Отхвърля се.

Деска се постара изненадата му да не проличи.

— Загубите, които понасяме от едно-единствено укрепление, са неприемливи.

— Вярно е. Помислете обаче за друго — укреплението е изключително ефективно. А имперските войски са слаби. Следователно успеем ли да разрушим укреплението, ще бъдем в състояние да пробием окончателно през позициите им. Необходимо е само да променим тактиката си. Аз вече го направих. Първият етап започва след малко.

Таанците имаха късмет — лейди Атаго се бе помъчила да предвиди всякакви обрати, когато съставяше бойните си планове. Тя удари по форт Ш’аарл’т с кораби-монитори.

Не би трябвало да са включени в таанския флот за операциите на Кавит, защото не се виждаше каква полза ще има от тези метални грамади с едно-единствено предназначение.

Мониторите бяха огромни и вместителни бойни кораби, оборудвани с тежка броня и само с леко противоракетно въоръжение. Единственото им истинско оръжие беше единичната чудовищна ракетна шахта по централната ос, досущ като шахтите за „Кали“ в корабите от клас „Бълкли“, но несравнимо по-голяма. Ракетата (или по-скоро снарядът), изстрелвана от монитора, всъщност малко надвишаваше по размери тактически кораб.

Самата тя представляваше миниатюрен космически съд със собствени АМ2-двигатели. Един-единствен оператор я насочваше към целта. Ракетата беше предназначена за бойни действия около планети — използваха я само срещу укрепени малки естествени спътници или планетоиди.

Таанското разузнаване бе уведомило лейди Атаго, че в Пограничните светове липсват такива космически крепости. Все пак тя реши да добави към флота си два монитора. За всеки случай. И сега ги насочи срещу укреплението на Стен.

Един монитор увисна с носа надолу до самата атмосфера на Кавит и блъвна огън. Ракетата се стрелна надолу.

Веднага стана ясно защо тези кораби не се използват срещу близки цели. При пълна АМ2-тяга за оператора е почти немислимо да засече целта и да забие ракетата в нея. Разбира се, автоматичното насочване също е твърде бавно. В космическите сражения беше задължително разстоянията да са огромни, особено защото цената на всяка ракета беше горе-долу като на пилотиран тактически кораб.

Атаго изобщо не занимаваше ума си с подобни грижи — ако Кавит не паднеше скоро в ръцете й, самата тя съвсем сигурно щеше да падне от поста си.

Ракетата още се ускоряваше, когато се стовари на някакви си петстотин метра от укреплението — водеше я особено изкусен оператор. Ударната вълна размаза каквито развалини бяха останали около форт Ш’аарл’т в радиус един километър.

Когато ракетата се заби, Стен се надигаше от креслото пред командния пулт. Изведнъж се озова залепен за стената на два метра оттам, и то в непрогледен мрак. Забръмча генератор и се включи резервното осветление. Всичко пред очите му беше двойно. Във въздуха подскачаха прашинки.

Затътри се обратно към пулта.

— До всички постове. Докладвайте!

Изуми се, че те наистина докладваха.

Естествено трусът беше още по-жесток горе, в кулите. На Тапиа й течеше кръв от носа и ушите. Но оръдието й беше годно за бой, също както в кули А и Д. Видеовръзката с противопехотната кула на Килгър изчезна, обаче можеха да се чуват.

Докато Стен проучи положението, анализът на Фос показа какво ги е халосало.

— Много мило — подхвърли Стен. Ушите му звъняха и и той, и останалите говореха ненужно високо. — Какво ще стане при пряко попадение?

— Нямам такава програма — отвърна Фос.

— Наистина много мило. Ще можеш ли да ни предупреждаваш?

— Не за момента на изстрелването. Но двата монитора ще се редуват в стрелбата. Доста време минава, докато презаредят. Щом някой от тях е готов, ще давам сигнал… И като говорим за това — Фос се взря в един екран, — другият гадняр се кани да си опита късмета.

На Стен му стигна времето да нареди на всички екипи да се смъкнат в дежурните стаи, преди да долети втората ракета. Тази се отклони почти с цял километър и сътресението май не беше по-лошо, отколкото да те цапардоса Алекс.

Оръдейните разчети се опомниха и затропаха нагоре по стълбичките. Чакаха ги мишени. Атаго бе започнала втория етап — прати частите си в атака тъкмо преди да види как кулите се подават от хълма като глави на костенурки. Зад бронираните машини напираха на вълни щурмоваци.

Планът й забуксува в кърваво задънено положение. Изстрелите на мониторите наистина пропъждаха хората на Стен надолу, но и сплесваха всичко, което можеше да послужи за прикритие на танковете.

А се губеше излишно време, докато мониторите презаредят и заемат позиция за стрелба. Спокойните периоди след взривовете не стигаха на бронираните машини да се доберат до укреплението, преди форт Ш’аарл’т отново да се пробуди унищожително.

Затъваха в безизходица. В укреплението не беше никак уютно, но можеше да се оцелява. И тогава се случиха две неща.

Седмата ракета се заби на по-малко от двеста метра от укреплението. Тежкият удар успя да размаже блокиращите системи на втората — повредена и безлюдна — противопехотна кула. Тя изскочи… и застина така. А на централния контролен пулт пред Стен не светна предупредителен сигнал.

После таанският старши редник Хеебнер се загуби.