Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (57)

Глава 56

Енергоизточниците и двигателите може да са се променили до неузнаваемост, но всеки космически бандит от двайсет и първи век щеше да се почувства у дома си в машинното отделение на „Нормандия“. Залите си бяха същите огромни, екнещи метални помещения, потръпващи от невидима мощ. Блестящите елементи на двигателя АМ2 спокойно можеха да минат за дизел-електрик или за ядрени, и същите пасажи се виеха като паяжини нагоре, над и около объркващата машинария и странните измерителни уреди.

Тъй като „Нормандия“ не беше на работещ двигател, на смяна се бяха оказали само дежурният офицер и един чистач — и сега и двамата лежаха в локви кръв.

Императорът забеляза двамата преторианци едно ниво по-нагоре — бяха се присвили зад захранващия блок. Помисли за миг, после внимателно се прицели и стреля четири пъти. Четирите заряда поразиха от двете страни пасажа, отрязаха го и преторианците пропаднаха. „Точно като на скейт“, каза си Императорът и отстреля като панички двамата мъже преди да се потрошат на палубата.

— Хайде, адмирале. Размърдай си задника — извика той и Ледох и последният останал гурка му помогнаха да изтика до аварийната врата един оксижен. Императорът се почувства леко горд, след като физическата му памет настрои кислородната смес, запали горелката и успя да завари ключалката на люка, през който бяха влезли.

— Това ще ни даде още малко време, Мик.

Ледох го гледаше с яд и друга част от мозъка на Императора се зачуди какво по дяволите му става на този човек. Когато пукотевицата започна, Ледох се оказа един от първите, извадил служебния си пистолет, но той беше бързо избит от ръката му от някакъв, според Императора, престарал се гурка. „Не е възможно да е изплашен — помисли Императорът. — Но може и да е“ — продължи мисълта му, докато вървяха нагоре по пасажите. Сигурно беше минало доста време, откакто някой бе стрелял точно под опашката му.

Може би беше шашнат като Танз Суламора, който подсмърчаше зад Императора с почти мораво лице.

Ледох изчака, докато и четиримата се качат на следващата платформа. „Сега — реши той. — Точно сега.“ Онзи проклет гурка беше издънил първия му шанс. Сега беше моментът — и парадната му сабя се озова в ръката му, и той се хвърли напред, за да прободе Императора в гърба.

Но също както заговорниците бяха подценили фаталните гурки, така и Ледох подцени бързата реакция на наик Агансинг Раи.

Раи — бившият адютант на Стен — успя някак да скочи между Императора и острието — и бе изрядно посечен през дробовете. И се срина на пода, като почти изтръгна оръжието от ръката на Ледох.

Ледох издърпа сабята от гърдите му и отстъпи назад, за да замахне… и тогава Танз Суламора стана герой.

Дебелият мъж успя да замахне със своя уилигън — уилигъна, с който нямаше представа как се стреля — удари Ледох в ребрата и той залитна към перилото на металния пасаж. Докато Суламора все още се дивеше на собствената си проява на храброст, Ледох се извъртя и дръжката на сабята му го перна по врата. Зяпнал за въздух, Суламора рухна върху желязната плоча, а Ледох се присви за скок…

И видя, че Императорът стои на няколко метра от него, в края на платформата. Беше с празни ръце, с уилигъна все още преметнат през рамо.

— Съвпада — каза Императорът. — Но мога ли да разбера защо?

Ледох едва можеше да говори — толкова години, толкова планове, толкова омраза. Но успя да изръмжи:

— Роб Джейдис беше мой син.

И нападна.

Зяпащата отстрани част от мозъка на Императора отново се зачуди кой по дяволите е този Джейдис, а самият той издърпа тежкия лост от противопожарното табло на стената, вдигна го с две ръце пред себе си и парира оръжието на Ледох.

Очите на Ледох светнаха и той замахна към кръста на Императора — удар, който отново бе отбит, след което се задвижи самият Император: левият му крак се стрелна към гърдите на Ледох.

Сабя срещу железен лост изглежда неравностоен бой — и си е точно така, в което за голяма изненада се бяха убедили няколко души, вадили оръжие срещу Императора по времето му като корабен инженер.

Докато Ледох се мъчеше да се съвземе, Императорът плъзна едната си ръка надолу по лоста и замахна, стиснал го с две ръце. Стоманата изтрещя в сабята на Ледох и прекърши острието малко над дръжката. Императорът смени посоката на замаха и лостът се натресе в ръката на Ледох под лакътя.

Кокалът изпука силно и Ледох извика от болка. През ръкава на куртката щръкна бяла кост и той падна на колене.

Императорът го изгледа и каза със съчувствие:

— Жалко копеле. Жалко тъпо копеле.

Отстъпи към аварийния ком до пожарното табло и помисли за следващия си ход.

Килгър тъкмо дърпаше мощно запоената ключалка на люка. Стен го избута с лакът настрана.

Ножът се изсипа от канията си в дланта му, той стегна китката си и го натисна през самия люк. Кристалното острие преряза стоманата все едно, че беше пластмаса. Стен направи два прореза около черното заварено петно, след това бутна люка с рамо и се озова в машинната зала, с кукри в едната ръка и личния си нож — в другата.

Четири трупа… но Императора го нямаше. Той погледна нагоре и миг след това вече изкачваше стълбите, тих като котка.

Няколко нива нагоре се виждаха още две проснати тела и двама мъже.

Императорът. Все още жив. Слава на няколкото дузини богове. От другата страна на платформата видя друг мъж… на колене. Ледох.

Нито Императорът, нито Ледох го чуха.

От стълбата под двамата Стен видя, че Ледох с усилие се надига. Здравата му ръка бръкна под широкия колан на кръста и излезе с малък уилигън на „Богомолка“… а Стен беше едва на средата на стълбата. Ледох се прицели.

Кукри не може да се мята. Ножът е с един ръб и небалансираното острие гарантира, че ще се премята безразборно във въздуха, ако го хвърлиш.

Затова пък е почти кило стомана.

Стен запокити дългия нож по Ледох в отчаян, последен шанс да спаси живота на Императора.

В най-добрия случай оръжието трябваше да събори Ледох. Но въртящото се острие се заби в гърба на Върховния шамбелан Мик Ледох и разсече гръбнака му.

Ледох, издъхнал преди пръстът му да успее да натисне спусъка на уилигъна, се сгърчи, преметна се през перилата и се сгромоляса окончателно и звучно върху палубните плочи много метри надолу.

Стен взе последните няколко стъпала и се закова на място, втренчен в Императора. Единият или другият може би трябваше да каже нещо ужасно драматично. Но драматичните жестове стават най-често при преразказа. Двамата оцапани с кръв мъже само се гледаха — мълчаливо и с облекчение.