Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (18)

Глава 17

— Само това ми липсваше — заяви някак прекалено спокойно Вечният император.

— Да, сър — съгласи се Стен.

— Моите поздравления, капитане. Вършите си работата чудесно. Адски съжалявам, че ви назначих.

— Да, сър.

— Давайте нататък — продължи Императорът. — По блясъка в очите разбирам, че сте се докопали до нещо още по-лошо от малката подробност, че тук в двореца има шпионин.

— Да, сър. Този Динсман е откарал яхтата, докъдето е стигнало горивото му, след което е изоставил кораба.

— Имате ли следа?

— Докладът на лейтенант Хайнис гласи, че Динсман е подписал на товарен кораб в едно пристанище — Холистър — и се е прехвърлил.

— Как в името на пъкъла е получил каюта? Не ми казахте, че тоя смотаняк има някакъв опит в дълбокия космос.

— Няма. Но товарният, според регистъра, не би трябвало да е особено придирчив. Кара силнозапалими горива.

— Аха. Продължете.

— Ъъ… Еднократната цел на гемията е била Хийт, сър.

— Вие сте истинска торба с подаръци, капитан Стен.

Хийт беше столицата на световете Таан.

— Капитане, пили ли сте?

— Н-не, сър. Още не.

— Крайно време е да започнем. — Императорът сипа две дози и гаврътна своята.

— Капитане, сега ще ви дам пример за разсъждение тип Вечен император. Или (А) таанците наистина носят отговорност за размазването на Алейн — тонът на Императора се промени — плюс някои… други, и въртят цялата тази операция, или (Б) всичко това се превръща в най-скапания шибан продължаващ кошмар.

— Д-да, сър. Н-не знам, сър.

— То пък една полза от вас. Добре, капитане. Добре. Сипете още по едно, не ми заставайте мирно, бъдете в готовност за заповеди. Ще започна с извода, че мога да разчитам на вас. Прекалено адски млад сте, младши и нов на службата, за да се замесвате в това, което става. На гурките разчитам. Между другото, колко добър е вашият старши субадар? Лимбу ли беше?

— По-добър не може да се намери, сър.

— Искам да предадете охраната на него. Вие минавате на самостоятелна задача. Ще бъда съвсем изричен, защото помня от времето ви в „Богомолка“, че понякога… интерпретирате заповедите прекалено свободно. Вие трябва да намерите този Динсман; трябва да го доведете тук непострадал; той трябва да е в състояние да отговори на всеки въпрос, който може да ми дойде на ума. Не искам отмъщение, искам проклетите му отговори, капитане. Ясно ли е?

— Да, сър. — Стен допря стъклото до устните си. — Ще ми трябва поддръжка, ваше величество.

— Капитан Стен, съставете си ордера. Можете да разполагате с всякакво скапано нещо, което ви трябва, чак до, и включително, гвардейски дивизион, стига да прецените, че ще помогне. Искам го този Динсман!