Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (13)

Глава 12

— И какво ви дава нищото, капитане? — попита Вечният император.

Колкото и по-малко ядосан да изглеждаше Императорът, Стен твърдо бе решил изложението му да е колкото може по-кратко. Ако се измъкнеше по-скоро да си върши работата, вероятно щеше да си спести по-големи неприятности.

— Този Кнокс не е искал да му чистят стаята. Моята хипотеза е, че се е боял да не остави улики във филтрите на автоматичната почистваща система. Не намерихме никакви отпечатъци от пръсти. Никакви следи от мъртва кожа в леглото, никакви мазни петна от пот по възглавницата. Също така нямаше и никакви инфрачервени остатъци по завивката на леглото.

— Благодаря, капитане. Стигам до извода, че вие и техниците сте произвели идеалния случай за нулева следа, за какъвто може да мечтае науката. Обяснете.

Стен го направи. Кнокс не само беше почиствал стаята си непрекъснато, но освен това беше използвал много сложна електроника, за да премахне всички следи от пребиваването си.

— Следователно вашият Кнокс е нещо повече от професионален лекар.

— Това е заключението — отвърна предпазливо Стен. — Хайнис — тя е полицейският оперативен по случая — издирва доктори, които биха могли да са учили и умения от други области.

— Ако вашият Кнокс е толкова добър, колкото твърдите, капитане, бих заключил, че е от външен свят.

— Хайнис проверява всички пристигнали на Първичен свят през последната И-година, сър.

— Желая ви късмет. Едно предсказание, капитане: ще изпишете една голяма и тлъста нула.

— Вероятно. Поради което работим по вариант Б — бомбаджията.

Императорът сви рамене.

— Щом вече имате един професионалист, защо да не е възможно експертът по бомбата да се окаже също толкова безлик?

— Защото бомбаджията… — Стен се овладя, преди да каже „се е изпърдял“ — е допуснал грешка.

Императорът помисли.

— Добре. Работете в тази посока. Нещо друго имате ли?

Стен поклати глава — нямаше смисъл да споменава за загадъчното присъствие на тактическия отряд, преди Хайнис да е събрала повече информация.

— Само още нещо, капитане. Само за ваша информация. Първият секретар на посолството на Таан помоли за разговор с мен. Мисля, че можем да предположим каква ще е темата. И аз наистина бих искал да мога да му кажа нещо повече от: „Нищичко не намерих“. Това е всичко, капитане. Свободен сте.