Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (27)

Глава 26

Стен мислеше, че ще е много лесно. Максивариативният чип в централния компютър на Дрю, предопределил изхода от лотарията за ескорта, се оказа почти от каменния век, генераторът му, работещ на принципа на случайните променливи, се контролираше единствено от един датчик, измерващ магнитния поток от слънцето на Дрю и на още две планети в системата.

Колегите му тъмничари не мислеха така.

— Шибан ад. Казах ви, че тоя човек е късметлия — удиви се на глас един от пазачите. — Няма и два месеца служба и взехте товара с чувалите.

— А, това е партньорът ми, господин Кийт — замаза положението Алекс. — На карти е пълен загубеняк, а залаганията му на надбягвания с разните зверчета са направо ужасни. Но дай на момчето игра на чистия шанс и винаги прави удар.

Сменният им сержант беше повече от раздразнен.

— Господин Кийт. Господин Олсн. Смятам за твърде обезпокоително това, че вие двамата, току-що назначени, извадихте този късмет.

— Да, сър — отзова се отривисто Стен. Двамата с Алекс, в официалните сиви униформи, се бяха изпънали в стойка „мирно“.

— Имайте предвид следното, господа. Докато придружавате тялото на затворника до Хийт, смятам да проведа пълно разследване.

— Разследване? За к’во? — учуди се Алекс.

— За… е, нека да го наречем просто за късмета. Но подозирам, че когато двамата се върнете тук, ще има големи изненади.

— Да, сержант — бодро отвърна Алекс. — Когато се върнем, ще е фрашкано с изненади.

Преди Алекс да успее да продължи, Стен го срита по кокалчето да млъкне, отдаде чест и двамата се обърнаха кръгом и напуснаха.

Веднага щом напусна атмосферата, корабът робот автоматично изключи двигателите „Юкава“ и стартира двигателя АМ2 на междузвезден режим.

Алекс и Стен вече бяха разбили херметичния люк към контролната кабина и стояха над пилота.

— Таанците не са толкоз печени, колкото се мислят — заяви Алекс. — Тоя автопилот е толкоз лесно да го препрограмираш, колкото да нарежеш гъска. — И Алекс се наведе над контролния пулт, за да смени курса на кораба. — Искаш ли да размразим малкия Динсман?

— Що да се занимаваме — каза Стен. — Мъртвият гадняр не ти създава главоболия.

— Тъй де. Има време да възкресим това лазарче преди рандевуто.

Рандевуто беше с един свръскоростен имперски разрушител, дебнещ малко извън сектора Таан с указания да следи определена вълнова честота за позивна. След като Алекс и Стен се прехвърлеха, корабът робот щеше да бъде пренасочен на стария си курс към Хийт. Но на пътя към бъдещото му лежеше някакъв космически боклук. Корабът робот никога нямаше да стигне до целта си.

— Имаме си нашия шантав бомбажко, живи и здрави сме, к’во повече може да иска човек?

— Едно добро, здравословно питие — измърмори Стен и тръгна към обитаемия отсек да провери дали някой е проявил достатъчно човечност да скъта един-два литра алк.