Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Court of a Thousand Suns, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

ISBN 954-585-437-5

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №104

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 36

Стен вдигна грависледа над имението на Хаконе и настрои курса право към двореца.

След като излезе от очертанията на града, смъкна височината на гравишейната на петдесет метра. Дотук правеше точно онова, което бе предсказал Хаконе, и след това щеше да настрои курса към „явката“ в Ашли на Вий.

Но няколкостотин души — ако не си бяха заминали скоропостижно от този свят — можеха да посъветват Кай Хаконе никога да не предсказва действията на Стен.

Грависледът външно можеше и да прилича на стандартен имперски модел, но не беше. Човекът, поставил индикатора, би трябвало да забележи доста сложното му комоборудване. Но не го бе забелязал.

Така че докато Стен включваше контролния пулт на автопилот и въздушната кола увисна на бавна орбита над дърветата, той провери и себе си, и превозното средство за „бръмбари“. На 22.3 херца детекторът му зазвуча като прегрял бант. Стен откачи радара от пулта и обходи шейната. Трябваха му няколко секунди, за да намери следящото устройство.

Върна се на пулта и обмисли различните възможности. Взе решение, обърна ръчно следа и го издигна на хиляда метра. След това го настрои на нов курс, право към Великото южно море. По компас това беше на плюс 80 магнитни градуса, много далече от истинската дестинация „Синия бхор“. Стен нямаше представа с каква точно цел е поставен следачът, но реши да изиграе ръката си поне за няколко хиляди километра.

Не се наложи да чака чак толкова.

Прокс-радарът до него замига и го предупреди, че отзад бързо го приближава обект. Той се обърна и огледа през бинокъла на въздушната кола.

Ако се пренебрегнеха малките модификации, грависледът на Стен представляваше стандартна бойна кола: задвижвана с генератор „Маклийн“, с размери десет на пет метра, с места за четирима души, открита. Обектът, който се приближаваше към него, също беше стандартно имперско бойно превозно средство, около два пъти по-голямо от грависледа на Стен и предназначено за бойно отделение от дванадесет души.

Стен преброи шестима в шейната, която се приближаваше към него със скорост шейсет километра в час. Реши да ги улесни и забави собствената си скорост. Шейната отзад също забави.

„Тактическо мислене — прецени автоматично Стен. — Опитват се да ме проследят. Зададена мисия: откриват щаба и… шест души в шейната… очистват ме.“

Цъкна наум и щракна двойната предпазна система около себе си.

Натисна контролния лост напред до пълна скорост и изключи доплеровия радар. На нормалните бойни коли той беше непрекъснато включен, за да е сигурно, че какъвто и идиот да е пилотът, няма да се натресе на нещо в мъгла, пушек, дъжд или пияно състояние. Но колата на Стен наистина беше модифицирана.

Задейства се друга от модификациите, втори, също толкова тъп доплеров радар. Той фиксира приближаващия се към Стен отдельонен гравислед и показа скорост на приближаване от близо осемдесет километра в час. Много бавни реакции, реши Стен.

Преди пилотът на втората шейна да е разбрал какво е намислил Стен, той рязко изви контролния лост, после го вдигна в командно положение и отново рязко го издърпа назад, почти в скута си. Стандартните бойни коли нямаха такава маневреност. Вероятно това беше причината преследващият го пилот да зяпне, когато шейната на Стен се извъртя право нагоре в съвършен имелман, след което се спусна право над преследвачите.

Докато се гмуркаше точно над другата кола, Стен забеляза страха, паниката и раздвижването. Пилотът на отдельонната шейна изключи двигателя и се спусна надолу тъкмо навреме, за да избегне привидно самоубийственото гмуркане на Стен.

Колата се наклони и се стабилизира. Откъм гладкия борд се отвориха врати и стрелковите люкове зейнаха на мерник. Огън, дим — нагоре полетяха четири ракети въздух-въздух.

Стен вече бе обърнал шейната си на гръб. Когато няколкото g единици го шибнаха в лицето, ръцете му се свиха на аварийния пулт.

Многоцветните огнени топки изсвистяха. И съвсем послушно самонасочващите се към топлината ракети на преследвача се врязаха в тях. Четири ракети, взривили се едновременно, издават адски трясък, достатъчно, за да накарат отдельонния гравислед да се плъзне извън контрол за миг и петимата му пасажери да се хванат за дръжките. А после от пушека надолу се гмурна бойната кола на Стен. Пилотът на отдельонния транспортьор изпадна в паника и следът му се завъртя около оста си. Отново късно, тъй като колата на Стен беше точно над него.

И тогава се случи последното, което шестимата главорези можеха да очакват. Стен плесна бутона на следа на автоматична орбита, откачи предпазния ремък и скочи през борда върху другия гравислед.

Превъртя се във въздуха и автоматично измъкна ножа, докато умът му оглеждаше за мек участък, където да стъпи.

„Участъкът“ се оказа първият мъж. Петите на Стен прекършиха гръбнака му и той падна на колене — под размахания като тояга уилигън на втория, — изправи се и разперените му пръсти се врязаха през очните кухини право в мозъка.

При падането на втория труп Стен се развихри. Ножът му перна китката на третия, ръката отхвърча и кръвта плисна по шейната. Мъжът зяпна фонтана от кръв, залитна и потъна в забвение.

Стен така и не забеляза, че е на автоматичен пилот, понеже зърна замахналия към него дълъг гвардейски нож. Блокира го с кристалното си оръжие и острието му се хлъзна през твърдата сплав. Четвъртият мъж не успя дори да реагира, когато стоманената пета на Стен изхвърча нагоре и пръсна черепа му.

Въздухът се йонизира, Стен се хвърли по очи и се плъзна по металната палуба, а куршумът на уилигъна изсвистя над главата му. Инерцията го отнесе напред и единият му крак се подхлъзна върху локва кръв.

Стен пое удара, но ръката му с ножа замахна навън. Широкото острие пое петия точно под колана и го преряза през гръбначния стълб. Живото все още тяло се сгърчи и рухна назад върху пилота, който се мъчеше да откопчае ремъка.

Стен се срина в седалката на помощник-пилота, запъна крака в пода и дръпна лоста нагоре.

Пилотът се беше измъкнал от сриналото се върху него тяло и се беше изправил. Стен посегна към него. Имаше намерение да вземе поне един пленник и да му зададе няколко много сериозни въпроса.

Но пилотът хвърли само един поглед към оплескания с кръв Стен и тънкото сребристо късче в ръката му, което беше самата смърт, изпищя и се хвърли през борда.

Стен посегна да го хване, но закъсня. Успя само да го изгледа как се върти с писък във въздуха.

„Стегни се… стегни се… — Състоянието на изключен ум приключи, бойната лудост заглъхна и Стен се изруга. — Дишай… дишай…“ Той се намести в седалката, без да обръща внимание на кръвта, събираща се на локви по палубата на грависледа.

Разумът се върна и Стен погледна петимата мъртви в шейната. „Хайнис може да открие нещо за тях“, каза част от разсъдъка му. „Не е толкова важно — отвърна друга част. — Не вярваш в съвпадения. Отиде при Хаконе. И ти предложиха песни и танци. На тръгване някой се опита да те убие.“

С имперските пълномощия, които му бяха предоставили, Стен имаше достатъчно основания да арестува Хаконе и да приложи всички необходими средства, в това число мозъчно сканиране, за да разбере как Хаконе се е овързал в заговора за убийство на Императора.

Но това решение беше прекалено лесно.

Кой знае защо, му се струваше, че една толкова явна и речовита личност като Кай Хаконе не може да е главният инициатор, стоящ в дъното на заговора.