Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Court of a Thousand Suns, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

ISBN 954-585-437-5

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №104

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 23

— Един за вас, господин Олсн.

— Прието, господин Кийт!

Подкаран от палката на Стен, затворникът затича от бялата тебеширена линия, опъната по бетона през двора към Алекс. Килгър отдаде чест с изпъната напред длан по таанския обичай, след което посочи на затворника през вратата, към света на Дрю. После затръшна желязната порта, заключи я с тройната ключалка и затича с високо вдигнати колене към своя партньор. Отново си размениха по един „хайл“ и тръгнаха към квартирите си.

— Какво ли не съм бил за Императора, млади ми Стен — изпръхтя Килгър, — но ти ме натика в роли, които изобщо не знам. Не бях зле като шкартиран войник, когато се занимавахме с ония побъркани таламеини. Ама тоя път първо ме правиш на сводник, а сега на гадняр. Мама нямаше да те хареса.

Килгър хленчеше, откакто се качиха на охранителния транспорт за Дрю. Самоличността им дори не бе поставена под въпрос. Очевидно дори чувствителните към сигурността таанци не можеха да разберат защо човек, по каквато и да е причина, ще иска да отиде на каторжния свят Дрю.

Не че в живота на охраната липсваха удобства. Значителен процент от луксозните стоки на Дрю се филтрираха през базата на охраната. И разбира се, не липсваха чисто човешки удоволствия, тъй като всички затворници, осъдени на каторга на Дрю — особено затворничките, — бързо разбираха, че продължителността на живота им значително може да се удължи, ако доброволно споделят леглото на някой от охраната.

Стен и Алекс бяха избегнали ситуацията с обяснението, че на тръгване и двамата са спали с една и съща жена, от която са хванали една и съща болест, която много бавно реагира на лечението.

Олсн се бе оказал прав — за мъже и жени от селската класа на Таан, рутинно наемани като тъмничари, животът наистина изглеждаше сладък.

— Млади ми Стен — прошепна Алекс, след като излязоха през вратата към спалните помещения на охраната, — сигурен ли си, че трябва само да натоварим тоя луд бомбаджия? К’во ще стане, ако мушнем една наша бомбичка в тая казарма преди да духнем?

— Добра идея, старши сержант. Не става.

Килгър въздъхна и двамата влязоха в квартирата си.

 

 

Алекс изчака, докато машината привърши цикъла, вдигна пластичната вратичка и отнесе двете халби наркобира на масата, на която седяха със Стен.

Всички стаи за отдих в казармата бяха едни и същи — отрупани с мебели и плюш помещения, които се опитваха да копират показваното на видеофилмите обзавеждане на жилищата на военни вождове. С някои екстри. Като автоматите за наркобира. Алекс потръпна и отпи. Дошъл от свободен свят и с биография на имперски военен, той никога не беше опитвал съмнителното удоволствие, предлагано от наркобирата. Стен на свой ред беше изгълтал порядъчно количество на света-фактория Вулкан.

— Тия таанци не само че не ядат като хората — изпръхтя Алекс, — но не познават и бирата.

— Това не е точно бира.

— Аха. Пикнята на камила е по-добра за ейл от това, което правят таанците.

— Това е някакво ферментирало зърно. Плюс около пет процента опиат.

Алекс изплю изпитото обратно в чашата си.

— Майтап ли си правиш?

Стен поклати глава и отпи. Вкусът се оказа по-гаден, отколкото го помнеше.

— И к’ъв е ефектът?

— Ставаш гроги, разбира се. Плюс леко физическо привикване. Трябват ти… е, може би един-два цикъла студено потене, докато се отърсиш.

— Върхът. Първо съм сводник, после гадняр, а сега ставам скапан наркоман. Императорът нивга няма да научи какво съм изтърпял за него.

Стен обаче забеляза, че информацията изобщо не попречи на Алекс да пресуши чашата си. По-нататъшните оплаквания бяха прекъснати от гръмките, хрипливи възгласи на другите тъмничари, които посрещаха две гостенки в стаята за почивка — Стен и Алекс не ги бяха виждали през триседмичното си пребиваване на Дрю.

— Сестрите Фърлъг!

— Как отиграхте удара?

Малко по-възрастната и по-набита от двете жени махна за тишина и всички от охраната млъкнаха.

— Искате доклад? Дообре. Покойният каторжник — нашият обичен к’во му беше името — успешно си взе възнаграждението и го рециклираха.

— Майната му на тоя скапаняк. На кой му пука?

— Двете с Кей намерихме нов начин да си прекараме времето на Хийт.

Пазачите явно показаха голям интерес.

— Вие значи използвате откарването на труповете, за да го ударите по курортите. Аз да ви кажа, има нещо по-добро. Набират за флотата и е фрашкано с новобранци. Младички. Държат на службата. Двете с Кей се сетихме, че имат кредити и няма по кого да ги харчат.

— Харчиха ги по нас, щото решихме да си ползваме правата и изкарахме в базата, в тиловия център — обади се другата.

— Добре сте си прекарали — изкикоти се някой.

— Казвам ви — продължи жената. — Там е по-добре. Лягат с теб, щото го искат, а не щото има натиск. На жените, да ви кажа една малка тайна — тя се ухили — им е много по-… яко така. Освен това те плащат масата.

Един сержант стана и церемониално махна към тях с халбата си.

— Радваме се, че се връщате. Както изглежда, историите ви ще са върхът. Но следващия път като завъртим лотарията, ако пак я вземете двете, някой ще умре. Вие двете за трети път от две години се връщате на Хийт.

Стен и Алекс се спогледаха. Нямаше нужда да обсъждат. Взеха нови наркобири от машината и се включиха в общата веселба.

Проблемът, който така и не бяха решили досега, беше след като намерят Динсман, как да го измъкнат — и себе си — от планетата. С опита си на оперативни под прикритие винаги бяха приемали, че все ще се намери начин. Но за трите седмици още не бяха успели да измислят такъв. Дрю беше обкръжена от охранителни кораби, както с екипажи, така и на автоматичен режим. Единственият начин да се кацне тук или да отлепиш от планетата беше или със затворническия транспорт, или с товарните кораби роботи, превозващи луксозния експорт. Затворническите кораби се охраняваха от тежки контингенти и дори Стен и Алекс не се чувстваха достатъчно компетентни, за да завземат кораб, пазен от сто души. Всички експортни кораби бяха замразени и заредени с азотна атмосфера. Виж, „лотарията“ звучеше интересно.

И наистина, системата Таан много се гордееше с Дрю. Затворническата планета не само че оперираше на черно, но се използваха самите затворници, дори след смъртта им.

При стрес животинската питуарна жлеза на човека произвежда обезболяващ болката наркотик. Колкото по-голям е стресът, толкова по-голямо е прозиводството. Тъй като повечето каторжници на Дрю умираха при изключителен стрес, телата им бяха пълни с дрога. Проблемът беше да се съхрани тялото и да се замрази преди да е започнало гниенето. Затворници на Дрю умираха много често — но твърде много от тях загиваха при условия, които правеха рециклирането на трупа невъзможно. Това бе една от причините затворници, изпращани в „Изолацията“, да не се появяват повече, освен в чували.

Едно „добро“ тяло, както разбраха Стен и Алекс, заминаваше от планетата обратно за Хийт. Рециклирането не се извършваше на Дрю по две причини: трудността да се намерят опитни техове, съгласни да ги назначат в един кучи гъз, каквато беше Дрю, както и фактът, че екстрактът от питуарната жлеза представляваше, като повечето обезболяващи, много весел опиат. Таанският военен вожд, комуто беше хрумнало да се използват затворниците за опиати, се бе оказал достатъчно умен, за да не допусне един тревожен свят като Дрю да има достъп до свръхнаркотик. След като достатъчно затворници загинеха и бъдеха своевременно замразени и прибрани в чували, труповете се ескортираха извън планетата от двама пазачи. Това беше единственият начин да се напусне Дрю, освен нормалния полагащ се отпуск след тригодишния договор. А придружителите се избираха с лотария.

Към края на вечерта Стен и Алекс вече кръстосваха очи над наркобирата. Но бяха намерили изход. За Динсман, както и за себе си.