Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (30)

Глава 29

Стен премести обемистата папка от едната ръка в другата и застана търпеливо на прага към работната зона. Наблюдаваше с удивление Вечния император, наведен над странния, приличащ на кутия предмет, който държеше нежно. Присвитите пръсти на дясната му ръка дръннаха по струните отначало предпазливо, а после — с малко повече увереност.

Мъжът пред него запя с тих, леко пресипнал глас:

— Заредих с куршум магазина

и сега ще разкрия злото.

А на кмета устата му зина

и той му прибра златото…

Една от струните бръмна, запънала се в грифа, и Императорът отчаяно възкликна:

— Скапано!

Тресна инструмента на пода и кутията издрънча, съпроводена от ехото на изпънатите струни. Той зяпна продължително странния предмет, след което го изрита към купа подобни. Едва тогава забеляза Стен. Намръщи се, после бръчките изчезнаха и той изръмжа:

— Никога не се опитвай да правиш китара!

— Не съм и помислял, сър — отвърна Стен и пристъпи в работната зона.

Хвърли поглед към купа шкартирани инструменти и се огледа из помещението. Тук-там по стените и таванските греди бяха провесени други опити. Някои бяха отчасти довършени. Други включваха само изрязаните по шаблон гърбове. А по пода се търкаляха пръснати парчета дърво с различна големина, приготвени за грифове. Стен подуши ужасната воня на нещо лепкаво, къкрещо в едно котле над открития огън.

— Извинете ме, сър, но какво е „китара“?

— Музикален инструмент — каза Императорът. — Или поне така го е нарекъл някой сатана, когато е изобретил това нещо с грифа.

Стен кимна замислено.

— Оо, значи това правите. — Вдигна една от захвърлените китари и я огледа с любопитство. Надникна през струните в дупката.

— Не виждам интегрална схема. Как го карате да работи?

— С шибана трудност — каза Императорът, стана и дръпна един от окачените голи дървени гърбове. — Подай ми гласпапира. Шкурката.

Стен се огледа, зачуден какво има предвид Императорът. После свърза: Шкурк. Скръц. Нещо грапаво. Нещо за шлифоване. Бръкна в боклуците на пода и изрови нещо, което според него отговаряше на изискванията.

— Всичко е във вътрешната форма — поясни Императорът. — Нещо свързано с отскачането на звука от кутията. Бедата е, че в онези дни никой не е описал научно как точно се прави гърбът. — Взе шкурката от Стен и започна да търка дървото.

— Правеха го по усет — продължи Императорът. — Малко тук… — Започна да трие по извития ръб. — Малко там… — Започна да търка някакви петънца лепило.

После с внезапен изблик на отвращение остави изделието на пода. Стен обаче забеляза, че този път беше много внимателен, докато го полагаше върху дебелата постелка. Императорът видя погледа му и поясни:

— Ливански е. Два квадратни метра от въпросния народец. Само не ме питай колко струва.

Въздъхна и продължи.

— Окей. Искаш безопасно място за разговор. Това е то. — Обгърна с ръка ателието, пълно с инструменти и материали. — Това е най-сигурното място, което знам. Чистя си го лично.

Стен се подсмихна, надигна дебелата папка и изтърси от нея малко тънко устройство.

— Току-що изчистих и аз, сър — каза той и посочи засичащото „бръмбари“ устройство.

Императорът го погледна.

— И?

Стен вдигна китарата, която Императорът беше хвърлил преди малко като лошо качество, и поклати глава.

— Може би това е накарало… ъъ… китарата да бръмчи. Съжалявам, ваше величество.

За миг Императорът се замисли дали да се ядоса. След това се ухили, взе едни щипци, бръкна с тях в котлето с лепкавото вещество и мазна с него по счупената китара. После вдигна глава към Стен.

— Е?

Стен погледна детектора си и поклати глава.

— Чисто е. — След това отвори папката и пръсна съдържанието й на бюрото с жеста на свалящ картите си комарджия. — Готов ли сте, сър?

Императорът го изгледа.

— Искаш да кажеш дали внимавам?

— Да, сър.

Императорът отново вдигна недовършената китара и започна да заглажда страните й.

— Давай.

Стен издърпа една снимка от бюрото.

— Това е нашият човек.

Императорът огледа лицето на Кнокс и сухо каза:

— Главният.

— Ако под това имате предвид, че е главната фигура, която стои зад това нещо, не, сър, не мисля. Той е бил само възложителят на Динсман. За наш късмет, не е бил доволен само от тази роля.

Стен подаде друга снимка.

Императорът присви очи към фотото с дясната ръка на Кнокс. Веднага разпозна емблемата.

— Корпус „Меркурий“!

— Да, сър. Не само това. Знаем със сигурност, че този човек — засега нека го наречем Кнокс — е бил лекар. Това означава, че вероятно е бил медик, трениран в корпус „Меркурий“.

— Бивш или действащ?

— Бивш, надяваме се. Не знаем. Наредих на лейтенант Хайнис да провери.

Стен помълча за секунда. Императорът седеше кротко и търкаше с шкурката по дървото. После бръкна в един от джобовете си и извади малък предмет. Стен се взря по-внимателно. Предметът като че ли беше метален и раздвоен. Шефът му го намести в ръката си и леко чукна с него по едната стена на инструмента. Чу се нисък, приглушен тон… който се задържа дълго във въздуха. Императорът го притисна до бузата си и тонът затихна.

— Хармонията все още не е добра. Продължете, капитане.

Стен вдиша дълбоко. Това, което му предстоеше да каже, го поставяше в много опасно положение.

— Мога ли да говоря свободно, сър? — попита Стен с пълното съзнание, че въпросът му е глупав. Никой не говори свободно пред началник. Но рискът трябваше да се поеме.

— Давай.

— Голяма част от този пъзел липсва. Точно от средата.

— Какво ви трябва, за да го намерите?

— Откровен отговор.

— Някой го крие?

— Да, сър.

Императорът беше схванал намека отдавна. Въпреки това обичаше да отиграва нещата.

— Този някой да не би да съм аз?

— Боя се, че да, сър.

— Питай — каза Императорът и лицето му странно омекна.

Стен въздъхна.

— Благодаря, сър. Но позволете най-напред да изложа останалото. След това ще попитам.

— Окей, както искаш. Но ми подай туткала.

Стен го погледна озадачено, след което си даде сметка, че Императорът сочи котлето с гадната миризма. Вдигна го и го подаде на шефа.

Императорът се пресегна към един прашен рафт и измъкна оттам четчица с дървена дръжка. Топна я в котлето с лепкавата течност и вдигна от пода горната част на китарата. Почука я с кокалчетата на пръстите си. След това прокара по рамото камертона и се заслуша напрегнато. Кимна доволно.

— Това може би е добре.

Извади четката от горещата смес до краката си и започна да маже с лепилото ръбовете на китарата.

— Най-напред — заговори Стен, — има нещо като кодова фраза, която е задействала взривяването. Жизнените функции на Динсман подскачаха с около дванайсет пункта всеки път, когато я превърташе в ума си.

— Коя е тя?

Императорът слушаше внимателно, без да спира работата си. Намести горната част на китарата към кутията и я притисна на мястото й.

Стен погледна в бележките си.

— Рашид. Действието трябваше да започне, когато някой произнесе името Рашид. По-точно, фразата беше „инженер Рашид“.

Лицето на Императора потъмня от гняв.

— Продължавай — подкани той Стен почти шепнешком.

— Следващата фраза беше „сепаре В“ — каза Стен. — Динсман е трябвало да задейства бомбата, когато чуе някой да пита за сепаре В.

— Стоп — каза Императорът. Каза го тихо и това бе най-ясната команда, чута някога от Стен. — Значи аз я убих — промълви на себе си Императорът. — Аз.

— Сър?

Вместо отговор Императорът извади изпод стола си бутилка. Отпи дълга, нервна глътка и я подаде на Стен.

Стен просто изчака, зяпнал в него. Ако изобщо съществуваше начин да се оправи с този човек, Вечен император или не, Стен се надяваше да е сега.

— Инженер Рашид? — каза Императорът. — Мда. Това съм аз. Една от многото ми маски, капитане. Когато ми се доще да се поразходя сред хората.

След това признание за Стен всичко си дойде на мястото.

— От това, сър, следва, че вие сте били целта на атентата. Няма нищо общо с Годфри Алейн. Нито с емисаря, който е отишъл да се срещне с него вместо вас.

Императорът се усмихна тъжно.

— Да. Той трябваше да се идентифицира като инженер Рашид. Вместо на бара, трябваше да помолят Джанис за сепаре В.

— Джанис ли? — попита Стен. — Кой е Джанис?

Императорът само му махна да продължи. И Стен продължи да свързва доказателствата във верига.

— Чудесно. Значи ето как е било замислено да стане. Динсман е насочил бомбата към сепаре В. Била е поставена така, че да унищожи бара и да избие останалите посетители, но само да зашемети ключовия посетител. Тоест вас. Останалото е лесно. Линейката е трябвало да ви закара при доктор Кнокс.

— А след това са смятали да ме задържат под свой контрол — каза Императорът. — Тъпи скапаняци. Това вече е опитвано.

Понечи да отпие от бутилката, но тръсна глава, затапи я и я тикна под стола.

— Понякога не се харесвам. Ти чувствал ли си се така?

Стен прецени, че е по-добре да пренебрегне въпроса и да натисне напред.

— Сър — каза той колкото можеше по-предпазливо, — струва ми се, че таанците нямат нищо общо с това. Някой — вероятно един от най-доверените ви хора — иска да ви замести като Император. Таанците просто са въвлечени в тази афера заради Алейн.

Изчака за реакция, но Императорът остана мълчалив, потънал в собствените си мисли. Стен реши, че сега е моментът да зададе ключовия си въпрос.

— Коя беше тя, сър?

Императорът вдигна към него старите си/млади очи.

— Джанис. Просто Джанис. Бяхме любовници. Преди доста години. Когато се чувствах… Майната му, кой го интересува как съм се чувствал… Разказах й няколко историйки. Какъв задник съм бил. Колко богат съм щял да стана. А тя… тя… По дяволите, момче, тя ме слушаше.

— Но вие сте Императорът — тихо отвърна Стен.

Императорът поклати глава.

— Бях инженер Рашид. Мечтател. Лъжец. По дяволите, тя ми вярваше. Прескачах до града доста редовно — веднъж на година-две. После започнах да се повишавам. Ето, вече съм капитан Рашид, мадам. Капитан Рашид.

— Но това е било отдавна — предположи Стен.

Вечният император кимна.

— Престанахме да бъдем любовници. Но останахме приятели. Аз дадох кредитите за бара. Трябваше да съм много дискретен партньор. Освен сепаре В. Поисках й да го поддържа само за мен или за хората, които изпращам там. Разполагах с най-доброто антиподслушващо оборудване в цялата ми Империя.

Той замълча за момент, после продължи:

— Годфри Алейн не беше първата секретна среща, която съм уреждал там. Странно какво прави човек със старите си любовници.

Той помисли, после пак издърпа бутилката изпод краката си и отпи малка глътка.

— Какъв е вашият съвет, капитане?

— Знаем, че има изтичане, сър. — Стен закрачи из ателието. — Трябва да запушим всичко. Някой, сър, съвсем определено иска да ви убие.

Императорът се усмихна със странна усмивка. Отвори уста да заговори, но се спря и Стен адски съжали, че не каза каквото му беше на ума. Какво ли още криеше?

— Окей. Вие сте мишената. Не знаем с колко заговорници си имаме работа. Така че не се доверявайте на никого. Продължавам по следата Кнокс. А вие, сър…

— Да, капитане? Какво точно ми препоръчвате да правя?

Стен се овладя и се зачуди дали не е отишъл твърде далече.

Императорът вдигна ръка в подигравателен войнишки поздрав.

— Не се безпокойте за мен, капитане. Нищо няма да ми се случи. Макар че понякога ми се ще…

После вдигна последната си шкартирана китара и пръстите му изтръгнаха от струните един много сложен акорд.

Дори за необучения слух на Стен прозвуча съвсем добре. И като изрична подкана да напусне.