Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Court of a Thousand Suns, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

ISBN 954-585-437-5

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №104

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Една горчива шега на Хийт гласеше, че огромната река, течаща през столичния град, е единствената река, която някога е горяла.

Горя с дни и сериозно опърли укрепените с камък и бетон брегове. Но дори след като пожарът на замърсения канал затихна, таанските лордове не направиха нищо, за да се почисти, въпреки гръмогласните им и чести твърдения, че страшно обичат простотата на дивата природа. В края на краищата лордовете си имаха своите безупречни градини, из които да се разхождат и да съчиняват таанската си свръхстилизирана поезия. Селяните можеха — и понякога го правеха — да ядат дракх.

От друга страна, тъй като бреговете през цялата история бяха изглеждали по един и същи начин, пожарът сигурно можеше да се смята за моментално подобряване на градската среда. Не че скоро около „реката“ не избуяха същите кланици.

Хаг беше типичен пример. Популярността му бе двупосочна: не само че се намираше близо както до водния транспорт, така и до космодрума, но човек можеше да намери на пристанището всеки тип, занимаващ се с незаконни неща.

Двамата мъже в бара изцяло се вписваха в това определение — като се изключеха прогизналите им униформени дрехи и панталоните, натикани във високите до коленете рибарски ботуши. Бяха въоръжени, но такъв беше почти всеки в Хаг. Оръжията им — шокови палки, зашеметители и газови спрейове — висяха на кожените им колани „Сам Брауни“. Единият — Кийт — гледаше с подпухнали като на бухал очи билетния пакет на бара пред тях.

— Последен ден, партнер. Последен.

Спътникът му, Олсн, кимна.

— Знаеш ли, мислех за нашия проблем, Кийт.

— Имаме си ги доста. Определено.

— Не бих казал — продължи Олсн. Беше в онзи стадий на пиянство, когато на човек му хрумват гениални идеи и все още е достатъчно трезвен, за да вложи известен смисъл поне в част от тях. — Проблемът ни е, че сме хем помежду, хем — никъде.

— Не чаткам.

— Пий. Ще чатнеш. Седим значи цели три планетарни години и какво ни се ще повече от всичко?

— Да си приберем задниците у дома.

— Което показва що не сме от военната класа. Щото е тъпо.

— Много тежко го подкара.

— Не бе. Виж само. Там горе имаме власт, нали? Колко пъти си връзвал някого в чувала, щот’ мутрата му не ти харесва? Колко пъти ти е идвал в квартирата някой съсипняк, който е готов на всичко, само и само да не замине с пукналите?

— То си е част от работата, Олсн.

— Точно така. Виж ни сега нас двамата. Ние сме селската класа, нали? Ама когато сме на службата, три години си я караме по-добре от всеки воин или вожд, когото знам.

— Това назначение е ново. Може да излезе купчина дракх.

— Айде бе, човек. Помисли само. Работата си е същата, правим я от толкова години — как по дяволите двама като нас може да се уредят по-добре?

Кийт прецени. Част от преценката се изрази в изпразване на гарафата със спирт пред тях в чашите им.

Точно този момент бяха чакали Стен и Алекс. Седяха на една масичка на три метра зад двамата мъже. Стен махна с ръка и получилата преди малко приличен бакшиш келнерка бързо се озова до тях.

— Ония двамата — посочи с глава Стен. — Купи им още една. — Пъхна й предостатъчно кредити и погледна Килгър.

— Уви, да — съгласи се Алекс с неизречения въпрос. — Това са наш’те момчета.

Пред Кийт и Олсн кацна нова гарафа и те попитаха барманката кой плаща. Кийт се обърна и ги погледна объркан. Стен надигна халбата си и се усмихна. Кийт и Олсн се спогледаха, прецениха набързо рязко намаления си фонд пиячка и дойдоха при тях на масата. И двамата бяха силно невпечатлени от Стен и Алекс, които грееха нежно в сутеньорските си костюми.

— Не обичам да ме черпи някой, дето не го познавам — каза намръщено Кийт.

— Ние сме братята Кембъл — кротко каза Алекс.

— Да бе. И знам к’ви сте.

— В нашия бизнес рекламата си струва — каза Стен. — Не получаваш момичетата, ако не ти личи, че можеш да си ги позволиш.

— От сутеньорите полза няма — изръмжа Олсн. — Трябва да видите к’во става с тях там горе.

— Тоя опит мисля да го пропусна — каза Стен и им напълни чашите.

— Айде, изплюй си дракха — каза Кийт. — Знаете к’ви сме. Няма да ни купувате, само щот’ мутрите ни ви харесват.

— Няма — съгласи се Стен. — Обаче имаме проблем.

— Бас слагам, че имате.

— Мислехме да се погрижим, преди да е станало по-кофти.

— Чакай да се сетя — рече Кийт. — Заложили сте някоя от ваш’те курви. И са я прибрали.

— Тоя човек направо ми чете мислите — подхвърли Стен на Алекс.

— Знаеш правилата, хиено. Заминат ли — не се връщат. Освен ако не се вдървят. Тъй че не си прави труда да ни купуваш, за да си отървеш дупката. Не става. Никога не е ставало.

— Не си тъп — каза Алекс.

— Тогава що черпите?

— Виж, наш’та приятелка — почна колебливо Стен — е готино парче. По-сладко от гамаши на кларф. Обаче взе, че се клепна с един там горе. — Стен вдигна палец — универсалния знак в Хийт за всяка класа над твоята или на хората, с които си имаш работа. — На третата му жена не й хареса. Накрая приятелката ми я обърнаха на приемач.

— Кофти — съгласи се Кийт.

— Докарваше добри пари — въздъхна Стен. — И значи искам да се погрижа някой да я пази. Тя е от деликатния тип.

Кийт и Олсн се спогледаха.

— К’во точно търсиш?

— Някой, който да се грижи за нея. Не искам да я видя да свърши където не трябва.

— Искаш някой от нас да я гушне под крилцето?

— Схвана.

— Няма логика. К’во ви пука? Никога няма да се върне.

— Инвестиция. Виж, Дин си има сестри, които растат. И са дори по-сладки от нея. Тъй че ако се погрижа за семейството…

Олсн изпръхтя доволно. От негова гледна точка, той водеше наддаването.

— Добре бе, хиено. Ще се погрижим за нея. Но к’во слагаш за нас? Сега? Тука?

Алекс измъкна от джоба си пачка таански кредити.

— Дракх — изсумтя Кийт. — Т’ва трябваше да ни удари по-рано, не на тръгване. Ник’ва работа няма да ни свърши през следващите три план-години горе, нали?

— Пусни оферта.

Кийт вдигна билетния пакет.

— Това говори, че взимаме кораба след осем часа. Значи, ако искате да ни купите, трябва да излезете с нещо, което да свършим между тогаз и сега. И нещо, което няма да ни оклепе. Което значи, не ни пробутвайте нещо, което е във вашия ресор.

— Човек кат’ седне да порка, почва да мисли за други работи — обади се Олсн.

Стен се опули.

— Ей, прощавай. Не загрях. Прав си.

— Брато — добави Килгър. — Можем да им бутнем всяко писе. Но тия господа май ни вдигат мизата на квадрат. К’во ще кажеш за сестрите на Дин?

Кийт облиза устни.

— Взели ли сте ги вече?

— Че как — отвърна Стен. — На тъпите роднини не им пука. Гледат ги като к’ларф. Чакат да ударят десет и ги шиткат. За месец дадоха две. Вкарахме ги в пътя.

— Значи се разбрахме — каза Кийт. — Плюс от вас яденето и поркането… и да хванем транспорта навреме.

И четиримата се засмяха, а Стен махна за още една гарафа да полеят сделката.

 

 

Отвън соленият въздух удари Стен в главата и моментално го отрезви. Беше пил достатъчно, за да помисли сериозно дали да не каже на двамата мъже в сиво какво предстои да им се случи и защо. Но вместо това изостана на половин крачка зад Кийт и спусна ръката си. Свитите му пръсти освободиха мускула, задържащ ножа в ръката му, и оръжието се намести леко в дланта му. Той кимна на Алекс.

Алекс се завъртя, замахна, стегнатите му на възел 3-g мускули изхвърлиха юмрука му право в гръдния кош на Олсн. Пръснаха се ребра и светкавичният удар премаза сърцето.

Олсн умря преди да е разбрал, с бликнала от устата кръв.

Смъртта на Кийт беше малко по-чиста, но не по-малко внезапна; след като ножът на Стен се хлъзна в основата на черепа и преряза гръбначния стълб.

Старите рефлекси от „Богомолка“ си казаха своето. Двамата задържаха труповете, докато падаха, и ги положиха върху дървения кей.

Убитите набързо бяха лишени от въоръжение, униформи и лични карти. От една подпорна греда наблизо Алекс измъкна пуснатите с тежести преди това във водата чували и натикаха труповете в тях.

Само минути след като умряха, двете тела цопнаха в залива, за да потънат безследно и да се разтворят много бързо. Десет часа и от тях нямаше да остане нищо освен гнусна каша за съдебните специалисти.

Алекс събра униформите на вързоп и ги награби под мишница.

— От всички грехове, които имам на съвестта си — каза шотландецът, — никога не съм мислил, че ще замърся океана с таквиз като тях.

 

 

— Алекс, помощ — жално каза Стен.

— Минутка, момко. Момент. Ей сегинка затварям.

Алекс действително беше доста зает в тесния порутен апартамент, който бяха наели. Килгър тикаше лични карти, лични снимки и други такива от Кийт и Олсн в един от новите уреди на „Богомолка“, който си бяха взели. Машината копираше картите и личните данни от двата оригинала, след което ги променяше така, че в документите се имплантираха снимките на Стен и Алекс, както и физическите им характеристики.

— Старши сержант Килгър, все още съм по-старши от вас, мамка му!

Последната снимка показваше Кийт прегърнал някаква свенлива женска, която трябваше да е била любовта на живота му. Новата снимка обаче показваше Стен в ролята на изкусителния любовник. Килгър се ухили доволно и щракна клавиша. Машинката засъска… след по-малко от минута оригиналните документи в машината, както и самата машина щяха да се превърнат в неанализируема буца пластмаса. Той се обърна да види какъв е проблемът на Стен.

— Аз не съм — твърдо заяви той — някаква си шибана шивачка. Аз съм капитан в Имперската гвардия. И не знам да шия. Не знам как да прекроявам униформи дори с шивашко лепило и с този шибан нож. Знам само как да си залепя шибаните пръсти.

Килгър изцъка, наля си пиене и тъжно огледа Стен.

— Как по дяволите успя да си залепиш двете ръце? Дори мама знае как да се оправи с толкоз лесна задача.

И преди Стен да измисли начин как да го халоса, Алекс реши проблема просто като изля чашата алк върху дланите на Стен, за да разтвори шивашкото лепило, което Стен доста непохватно беше използвал, за да прекрои униформите на Кийт и Олсн. После бързо пак я напълни и я връчи на Стен, който я изгълта наведнъж.

— Видя ли — мъдро изтъкна Алекс, след като Стен престана да се дави и изтри сълзите от очите си. — Ето че доказа поговорката.

Стен само го изгледа убийствено.

— Както шиеш, така ще плачеш.

Килгър, реши Стен, определено надскачаше ранга си.