Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Court of a Thousand Suns, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

ISBN 954-585-437-5

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №104

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 41

Пилотът погледна екрана, после радара и изпръхтя доволно. Пипна клавишите и кранът на пилотското кресло го люшна назад и встрани от полукръглия пулт и го смъкна на пода. Той разкопча колана и реши, че честта му заслужава малко самоизтъкване. Пръстите му забърсаха един ключ, който превърна главния екран във визуален.

На светлинни години от пулсара имаше ослепителна светлина, видима и доловима от всички уреди. Таанският пилот чу притесненото мърморене на лордовете, стоящи край него, угаси екрана и се поклони.

— Нашите координати са заповяданите. Имперските кораби са на екрана и срещата ще е в рамките на следващите десет корабни часа.

Лорд Киргиз отвърна на поклона на пилота, после всички лидери на системата Таан се изнизаха от командната зала.

 

 

Пулсарът — NG 467H в звездните каталози — беше третата опция, дадена на Императора от таанците за срещата. И единствената, която бе одобрил. Императорът си даваше сметка, че пулсарът осигурява пълна радиотишина и от двете страни. Така че ако нямаше предварително устроена засада — а Империята имаше предостатъчно увереност в превъзходството на имперските сензори, за да елиминира тази възможност — не можеха да го чакат никакви изненади освен това, което евентуално щяха да поискат от него таанските висшестоящи особи.

Освен това Императорът държеше и скрита карта. След като имперската наука беше с една стъпка пред таанците, Императорът разполагаше с една сигурна линия за свръзка чак до двореца. И отчаяно се надяваше тази връзка да бъде използвана по време на преговорите. Не от него, а от Стен. Ако Стен успееше да хване за ушите главния конспиратор, причинил неволно смъртта на Алейн, преговорите щяха да протекат много по-гладко.

„Нормандия“ и придружаващите я кораби бяха засекли таанската флота още преди няколко часа чрез една имперска супертайна. Горивото АМ2 не само че се контролираше от Императора, но преди да се продаде, се „кодираше“. Само имперските кораби караха на чисто гориво. Всички останали се движеха с модифицирано АМ2. Имперските разузнавателни кораби можеха да засичат от много светлинни години разстояние съществуването и приблизителната идентичност на всеки неимперски кораб.

На екрана таанските звездолети бълваха зад себе си виолетова мъгла.

Императорът изключи контролния екран в покоите си, погледна Ледо, въздъхна и каза:

— Е, започва се.